Шокиращата терористична атака в Москва от 22 март изглежда като сбъднат кошмар за президента Владимир Путин - джихадистки тероризъм в сърцето на Русия на фона на бушуващата война в Украйна.
При това само седмица след убедителното му преизбиране във вот, който го представи като единствения възможен защитник на отечеството от външните заплахи.
Сега тази му роля бе оспорена по брутално кървав начин, при това от терористична организация, смятана от мнозина за отдавна погребана в пясъците на Близкия изток.
"Ислямска държава" обаче продължава да бъде жизнена. Може да не владее обширни територии в Сирия и Ирак, както бе допреди по-малко от десетилетие, но все още поддържа мащабна международна мрежа и има осезаемо влияние в Африка, Близкия изток и задния двор на Русия - Централна Азия.
Именно регионалният клон на "Ислямска държава" ("Ислямска държава - провинция Хорасан") за този регион пое отговорност за атаката през официалния си медиен канал, а руските власти засега не отхвърлят това, въпреки намека на Путин, че след нападението терористите са опитвали да избягат в Украйна, където са щели да получат сигурен коридор за бягство.
Логично е президентът да опитва да прехвърли отговорността в друга посока, за да прикрие колосален пробив в сигурността на страната си и респективно в собствения си имидж пред гражданите.
Всякакви версии се въртят в публичното пространство, но Путин и подчинените му със сигурност ще трябва да отговарят на трудни въпроси.
Като например как е възможно да се подготви и осъществи атака с подобен мащаб в една от най-сигурните столици на света. Или поне такава би трябвало да бъде тя под опеката на институции като Росгвардията - личната гвардия на Путин - и ФСБ.
Или пък как е възможно концерт с около 7000 души да остане без въоръжена охрана във време, когато страната ти води война със съседна държава. Първите екипи на полиция и ФСБ пристигат дълго, след като терористите бавно и методично са избивали хора в продължение на над 20 минути.
Същите тези терористи след това са пътували в продължение на часове, преди да бъдат хванати на стотици километри от Москва.
Факт е, че съзнателно или не силовите служби са допуснали ИД да осъществи най-кървавата си атака на територията на Европа до този момент.
Но защо Русия? През годините симпатизанти на ИД извършиха огромен брой атаки с различен мащаб на територията на страни от Европейския съюз, a Русия изглеждаше далеч от всичко това.
Или не чак толкова далеч.
Още през 2017 г. руски гражданин с узбекски етнически произход, родом от Таджикистан, поставя експлозив в петербургското метро. При експлозията загиват 16 души.
Със същата националност са и терористите от атаката на 22 март, а през годините редица висши командири в структурите на ИД са били с произход от страни в Централна Азия - узбеки, киргизи, таджики и други.
Сред тях е и бившият лидер на специалните полицейски части на Таджикистан (ОМОН) Гулмурод Халимов, който впоследствие става военен министър на ИД в Сирия и се предполага, че е ликвидиран при въздушни удари през 2017 г.
Според изследователя от платформата DFRLab към Атлантическия съвет и съосновател на журнала De Re Militari Руслан Трад Москва е основен враг на ИД още от самото начало на съществуването на организацията.
През 2014 г. пък тогавашният ѝ лидер Абу Бакр ал-Багдади посочи Русия като основен враг наред със САЩ.
"Журналисти и политици забравят онези години, но Руската федерация привлича вниманието на ИД с военната си намеса в Сирия и увеличаването на влиянието на Москва в Африка," обяснява Трад. "По-късно, след падането на Кабул и изтеглянето на западните сили от Афганистан, "Ислямска държава" критикува отношенията на талибаните с Кремъл."
От една страна талибаните са основен идеологически и политически противник на ИД в Южна Азия, а от друга - партнират с Москва, след като поемат пълен контрол над страната през лятото на 2021 г., давайки на руски компании и интереси да стъпят по-здраво в региона.
Показателен пример за тези отношения е бомбеният атентат срещу руското посолство в управлявания от талибаните Кабул от септември 2022 г.
"Освен тези специфики, на Москва се гледа като на властови център за това, което ИД нарича "кръстоносен Изток". В контекста на репресиите, които Москва извършва от години в Кавказ, джихадистката организация успява да се възползва и да привлече симпатизанти", твърди Трад.
По думите му организацията на ИД в Афганистан отдавна не представлява регионален клон, а се е превърнала в глобален проблем заради способността си да изгражда мрежи в различни държави чрез лица от разнообразни етнически общности и координация с местни криминални структури.
"Този транснационален фактор на организацията затруднява държавите в борбата им с оперативния капацитет на групата", посочва Трад.
"Наблюдението върху операциите ѝ намаля през годините след 2019 г., когато ИД беше изтласкана от крепостите си в Сирия, но организацията никога не е изчезвала - напротив, тя разви сериозна дейност в Африка и Южна Азия, която премина в световен мащаб", допълва още той.
Данни на Вашингтонския институт за близкоизточни политики показват, че в периода март 2023 - март 2024 г. различните разклонения на ИД са поели отговорност за общо 1121 атаки, при които са загинали 4770 души.
Тук влизат 66 нападения на афганистанската организация, която се явява лидер пред останалите в извършването на нападения извън своя регион. Най-кървавото до атаката в Москва без съмнение е двойния самоубийствен бомбен атентат в Иран от началото на януари, при който са убити почти 100 души.
Според същото изследване в рамките само на една година 9 европейски държави са успели да предотвратят общо 21 потенциални атентата на симпатизанти, свързани с ИД-Хорасан.
В статистиката не е попаднала акция на службите за сигурност в Москва, които на 7 март обявяват, че са разбили заговор за терористично нападение срещу синагога в руската столица.
Това обаче със сигурност не е единствения инцидент, който е трябвало да послужи като червена лампа.
Около 10% от руските граждани изповядват ислям, а през десетилетията джихадистки групировки като "Ал Кайда" и "Ислямска държава" са се възползвали от нестабилността в Северен Кавказ, за да набират подкрепа и да разширяват мрежите си.
В Чечня, Дагестан и Ингушетия и днес редовно има инциденти и арести, които почти винаги остават под радара на медиите. За момента напрежението там се удържа най-вече заради брутални хора като Рамзан Кадиров, които получават получават почти безконтролна власт в замяна на поддържането на ред с цената на всякакви средства.
И докато Кавказ е добре познато бойно поле, то не така стоят нещата с милионите имигранти от бившите съветски републики. Много от тях получават руско гражданство, други са с временен статут на работници, докато трети са там напълно нелегално. Най-голям брой са тези от Узбекистан, Таджикистан и Киризстан.
Имигрантите често пъти са маргинализaрани на чисто расистки и ксенофобски принципи и живеят в тежки икономически условия, което отваря вратата за проникване на радикалния ислямизъм на ИД.
Докато Путин води своята война в Украйна, скоро може да се наложи да води една съвсем друга в Русия.
