Марихуаната става легална на все повече места, което ужасява по-консервативно настроените. Те не спират да предупреждават, че либералният подход към дрогите може да има страховити последици, макар че е видно, че и рестриктивните политики не работят перфектно. Сега този тип песимисти имат нов повод да надигнат глас.
През май месец тази година в американския град Денвър ще се състои референдум по въпроса дали да бъдат декриминализирани халюциногенните гъби.
Гражданският референдум беше оповестен в началото на февруари. Трябва да се отбележи, че Денвър и Вашингтон са първите градове в САЩ, които през 2012-а легализират употребата на марихуана за удоволствие. Тази стъпка служи за отправна точка за активистите зад общественото допитване.
Инициативният комитет "Декриминализирай Денвър" е внесъл в общината 5559 валидни подписа - доста над необходимите 4726 подписа или 5% от всички, гласували на последните кметски избори в града. Сега жителите ще решават дали да бъде позволено притежанието и отглеждането на "вълшебни гъби".
Всъщност това няма да е първият град, който ще декриминализира халюциногенните гъби. От 2005-а насам в щата Ню Мексико е позволено отглеждането и консумацията на пресни гъби, но не и на сушени такива. В Орегон също се обсъжда дали през 2020-а да не бъде организиран референдум по темата.
Ако предложението там събере малко над 117 хил. подписа, ще има обществено допитване.
Директорът на кампанията в Денвър - Кевин Матюс - има лични мотиви зад активизма си. Той споделя пред "Ройтерс", че "магическите гъби" са му помогнали да преодолее депресията си. Въпреки че твърдението на Матюс не е напълно доказано по медицински път, то никак не е лишено от логика.
Изследванията по темата за влиянието на психеделичните дроги стават все повече и интересът в областта се засилва. Медиците искат да установят какво е влиянието на наркотичните вещества върху хора с проблеми с менталното здраве като посттравматичен стрес и обсесивно-компулсивно разстройство. Усилени експерименти се правят именно с псилоцибина - ключовата съставка на "вълшебните гъби".
Според мнозина псилобицинът помага за преодоляването на тревожност, депресивни състояния и дори пристрастяване към силни наркотици. Подобни данни се определят като пробив в терапията на този тип заболявания. Някои от участниците в изследванията споделят наистина забележителна промяна в поведението си дори само след един прием на псилоцибин.
Пациент, възстановяващ се след химиотерапия казва, че след една доза е преминал от сковаваща тревожност до липса на каквато и да било тревожност.
Декриминализацията на халюциногенните гъби може да има огромно влияние върху това как използваме дрогите за медицински цели.
И е добре това да се случи, преди някоя от големите фармацевтични корпорации да е установила монопол над псилоцибина и неговата употреба в лекарства. Ако гъбите, необходими за извличането му, могат да се отглеждат свободно и след това да се използват, ще бъде далеч по трудно за една-единствена фирма да вдига неконтролируемо цените на потенциалните медикаменти и да ограничава достъпа на пациенти до псилоцибин като лечение.
Но въпреки че изследванията подсказват, че гъбите могат да имат положителни ефекти, учените все още са предпазливи към легализацията на дрогата.
Те са загрижени за опасността от неприятни халюцинации и как това може да се отрази на хора с психологически разстройства. Освен това предупреждават, че "вълшебните гъби" не бива да се разглеждат като всяка друга дрога и че преди да станат легални, хората трябва да са много добре запознати с употребата им.
Други предлагат вместо легализация халюциногенните гъби да бъдат прекатегоризирани според американската номенклатура.
В момента те са обозначени с първа степен - опасна субстанция с висок потенциал за злоупотреба и неизвестен медицински потенциал. Вместо това те могат да бъдат прехвърлени в четвърта степен - медикамент с предписание с нисък потенциал на злоупотреба и зависимост. В това число попадал лекарства като Валиум и Ксанакс.
"Магическите гъби" са обявени за нелегални в САЩ от 1970-а от администрацията на Ричард Никсън заедно с още редица халюциногени, стимуланти, антидепресанти и наркотици. След това съветникът му Джон Ерлихман открито признава, че този ход е имал за цел да постави в уязвима позиция хипитата и чернокожите американци. В интервю от 1994-а той казва, че е бил наясно, че властите лъжат за ефекта от дрогата.
50 години след Никсън притесненията около наркотиците още битуват. Мнозина се притесняват, че Денвър може да се превърне в "столица на дрогата"
Други се надяват на "психеделичен Ренесанс".
Активистите зад референдума в Денвър са категорични - те не искат из града да се появят вендинг машини за гъби или заведения, подобни на холандските "coffee shops".
Просто настояват потребителите, които приемат халюциногенни гъби по медицински причини, да не са заплашени от наказание.
