С президентските избори в Бразилия още една държава влезе в увеличаващия се списък на страните с т.нар. "твърди лидери", чийто маниер на управление напомня на авторитарност.
Русия на Владимир Путин, Турция на Реждеп Таип Ердоган, Индия на Нарендра Моди, Филипините на Родриго Дутерте, а сега и Бразилия на Жаир Болсанаро. Китай с могъщия в момента Си Дзинпин дори не е нужно да бъде споменаван, той сам по себе си е отделна категория.
С обещания за икономическа стабилност и справяне с престъпността подобни лидери излизат на преден план и в европейски държави като Унгария, Чехия, Полша и Италия. В Рим "Лигата" може и да не държи цялата власт, но именно гласът на Матео Салвини се чува ясно - както във вътрешната политика на страната, така и в Европа.
Тенденцията на лидерите с твърдата ръка, за които демократичните ценности са пречка, има вече световен мащаб.
Паралелно с тези победи, вярата във висшите добродетели на демокрацията - такава, каквато я познаваме - се губи. Във Франция, например, проучване на фондация "Жан Жаур", публикувано през юли, показва, че един на всеки двама младежи (хора под 35 години) вярва, че демокрацията "не е оптималната политическа система". А две трети от анкетираните французи смятат, че политиците им са корумпирани.
И все пак не е като да няма причини защо хората избират подобни "твърди лидери" - националисти, популисти и радикали. Нивото на корупция е ужасяващо в много от тези страни и техните икономики през последните години се сблъскаха с доста трудности.
Така на места вече започва да се чува, че демокрацията е система за управление за добри и слънчеви времена, но в по-трудни дни са необходими силни правителства, които няма да се спрат пред това да вземат трудни и недемократични решения. И примерите за Путин, Си Дзинпин и Тръмп демонстрират точно това.
Често обаче се пренебрегва поведението на финансовите пазари. Пазарите изглеждат ентусиазирани по отношение на намаляването на данъците в САЩ и те сякаш приветстват евентуалните мерки за "стабилност" и корупция, които автократите обещават да донесат със себе си.
Само че се пропуска факта, че борбата с корупцията най-често е просто прах в очите. Само преди едно поколение бразилските военни лидери се отличават в тази насока като забогатяват незаконно, докато са на власт в страната през 60-те.
Откакто в Унгария Виктор Орбан е на власт страната загуби цели 10 точки по Индекса на корупцията, изготвян ежегодно от "Прозрачност без граници", падайки от 55 място през 2012 г. на 45 през 2017-а. Начинът на властта в страната да се защити от критиките за корумпираност е да хули неправителствената организация, но същевременно цената на обществените поръчки, давани в страната е с 25% по-висока от средното.
Също така редица журналистически разследвания показват нередности във фирмите победители на конкурсите, особено когато става въпрос за обществени поръчки, свързани със строителството.
Междувременно корупцията в Китай - една откровено авторитарна държава - удря такива високи нива, че държавният лидер Си Дзинпин превърна борбата с нея в ключов момент от политиката си. Разбира се, той използва това и като средство за разчистване на политическия пейзаж и изваждане от картинката на свои политически опоненти, което все повече изкарва момента за борбата с "подаръчетата под масата" като повече прах в очите.
Проучването на резултатите от режимите на автократите разкрива много повече неуспехи, отколкото успехи в чисто икономически план. Растежът около 6% е "нормален" за развиващите се страни, така че трябва да се вгледаме по-отблизо.
Дори и да оставим Венецуела - този явен пример за това как твърде силната държава може да провали цялата икономика, все още съществува примерът с Филипините, където този среден ръст на икономиката от 6,5% се дължи най-вече не на икономиката, а на парите от чужбина, които емигрантите изпращат.
Президентът Дутерте разпределя социалното подпомагане, но публичните инвестиции са недостатъчни. А търсенето на краткосрочни ефекти преобладава над тези в дългосрочен план.
В Индия доходите на глава от населението се увеличават много бавно, бюрокрацията продължава да парализира страната и трудният бизнес климат обезсърчава чуждестранните инвестиции.
Министър-председателят Моди така и не успя да реформира и да изчисти финансовата система, както се вижда от фиаското с деноминацията на големи банкноти през ноември 2016 г. Индия е трудна за управление страна, никой не се съмнява в това, но популистът Моди не се оказаха по-добър от предшествениците си в тази работа.
Турция все още се радва на растеж от 3,5%, но големите слабости на страната като инфлация, висок външен дълг, външен дефицит и т.н. спомагат изключително много за влошаването на икономическите условия, докато правителството се затваря все по-навътре към авторитаризма. Резултатът от това се видя това лято на пазарите и в ударния спад на лирата.
Колкото до Владимир Путин, "кръстникът" на сегашната партида твърди лидери, за 18 години той не успя да диверсифицира икономиката си от изкопаемите горива, което го постави в тежка ситуация след санкциите на запада.
Сега Русия едва успява да не се задъхва икономически, което удря самото население, както се видя от последната пенсионна реформа в страната.
Обещанията за силна икономика и справяне с корупцията, които автократите раздават така смело, покставени на изпитание издишат и на практика раждат още повече корупция и затлачено развитие.
Високият жизнен стандарт и силна икономика нямат връзка с видът на политическата система. Такива са фактите. САЩ дължат до голяма степен просперитета си защото победиха хитлеристка Германия и империята на Япония през ВСВ. И заграбиха технологиите на Третият райх. До 1967г. Северна Корея превъзхожда икономически Южна Корея! И то с много. Явно икономическият възход се редува с икономически регрес и те НЕ зависят пряко от устройството на политическата система. Вече 30год. България не може да достигне жизненият стандарт на НРБ от 80-те години!
Трудно е да знаеш името на шведския президент при положение, че тази длъжност там не съществува ;)
Бозо, забравил си най-важното - каква трябва да бъде целта на диктатора? Да прати полицията да смаже от бой майките с деца-инвалиди и протестиращите срещу бедността българи? И да ги арестува и прати в затвора? Или какво?
Според горната статия, успешното икономическо развитие в условия на твърд политически режим е мит. Интересно! Тогава, по тази логика би следвало да е мит и просперитета на всяка една компания, например. Особено ако е транснационална и управлява активи колкото за 10 или повече Българии, да речем. А такива има - вземете само Вангард Груп. Защото, аз не знам частна, та дори и държавна компания от подобен размер да се упавлява демократично. Тъкмо напротив - решенията се взимат от тесен кръг представители на основните акционери - от Съвет на директорите или от Надзорен съвет, а защо не в някои случаи и еднолично, след което тези решения "се спускат" за изпълнение и толкоз. Няма гласуване от страна на работниците и служителите, няма предизборни кампании, програми и пр. Колкото до корупцията - борбата с корупцията, па макар и успешна, малко нещо ми мяза на борбата с проституцията или с наркотиците. Или пък на забраната на алкохола - чудесен начин сами да си докарате мафия, както стана в САЩ през 30-те. Във всеки случай - трудно ми е да определя кое е по-важно - борбата с корупцията, дето да я мъдрим надълго и нашироко дали е успешна или не - или просто да няма корупция.
Докс, само една статистика. Всяка една от първите ТРИСТА,(300),международни компании в света е икономически по-мощна от всяка държава в света,с изключение на САЩ!
Дийв /и варварски/ , Това, "с изключение на САЩ" не ми се вярва, но за останалото съм съгласен. Т.е., колкото по-малко демокрация /тъй като в частните компании тя практически отсъства/ - толкова повече икономическа мощ. Е, кое тогава било ..... "мит"?
Свински, Добре си науч... пардон, - зазубрил учебниците, но, поне за сега, това е единственото, което си "научил". Все пак, похвално е това, че за първи път /ако не е, съжалявам, пропуснал съм го/, демонстрираш плах опит за самостоятелно мислене. Който, естествено, завършва с катастрофа. Ето защо: "Практиката показва, че когато става въпрос за пари, хората са далеч по-малко склонни да вярват на празни обещания и да толерират еднолично взимани решения, които пряко засягат техните финанси." Велика глупост, мойто момче! Първо, винаги става въпрос за пари и второ, точно заради това хората са способни да вярват на всичко. Ако не беше така, нямаше да се случи имотния балон в САЩ през 2007 и кризата след това. А това, там, за разните му разлики от земята до небето - съвсем, ама тотално си се объркал. Защото, мойто момче, диктаторът, колкото и да не ти се вярва, все пак има на плещите си не само хора от всякакъв вид, а и ред други проблеми и знае много добре, че ако не мисли за тях - рано или късно ще свърши. Освен това, като диктатор, той се е легитимирал като отговорен за всичко и всеки знае това. Докато при демокрацията отговорния или го няма или е изключително трудно да бъде идентифициран. А меринджея в компанията не мисли въобще за хора. Той мисли единствено за цифри /проценти, коефициенти и пр./ и именно меринджеите бяха тези, дето подлъгаха акционерите така, че въпреки кризата, която предизвикаха, след това им гласуваха и баснословни бонуси. Учудвам се, че поне това все още не ти е ясно. Минаха 10 години, все пак, а ти, сякаш падаш от Марс.
20 deowin | 13.11.201817:44 Dox.. как се чувстваш относно факта, че намирам писаниците ти ..... ----------------------------------------------------------------------------------------- Ми, нормално се чувствам. Но, това, че намираш писаниците ми, не е всичко. След това ще трябва да ги отвориш, прочетеш, осмислиш ...., а бе, - все неща трудни за свикналото ти на лесно мозъче. Но, лека-полека всичко ще си дойде на мястото. Важното е, че си започнал да ме търсиш и да ме намираш. А това, определено е стъпка напред. Поздравления!