С президентските избори в Бразилия още една държава влезе в увеличаващия се списък на страните с т.нар. "твърди лидери", чийто маниер на управление напомня на авторитарност.
Русия на Владимир Путин, Турция на Реждеп Таип Ердоган, Индия на Нарендра Моди, Филипините на Родриго Дутерте, а сега и Бразилия на Жаир Болсанаро. Китай с могъщия в момента Си Дзинпин дори не е нужно да бъде споменаван, той сам по себе си е отделна категория.
С обещания за икономическа стабилност и справяне с престъпността подобни лидери излизат на преден план и в европейски държави като Унгария, Чехия, Полша и Италия. В Рим "Лигата" може и да не държи цялата власт, но именно гласът на Матео Салвини се чува ясно - както във вътрешната политика на страната, така и в Европа.
Тенденцията на лидерите с твърдата ръка, за които демократичните ценности са пречка, има вече световен мащаб.
Паралелно с тези победи, вярата във висшите добродетели на демокрацията - такава, каквато я познаваме - се губи. Във Франция, например, проучване на фондация "Жан Жаур", публикувано през юли, показва, че един на всеки двама младежи (хора под 35 години) вярва, че демокрацията "не е оптималната политическа система". А две трети от анкетираните французи смятат, че политиците им са корумпирани.
И все пак не е като да няма причини защо хората избират подобни "твърди лидери" - националисти, популисти и радикали. Нивото на корупция е ужасяващо в много от тези страни и техните икономики през последните години се сблъскаха с доста трудности.
Така на места вече започва да се чува, че демокрацията е система за управление за добри и слънчеви времена, но в по-трудни дни са необходими силни правителства, които няма да се спрат пред това да вземат трудни и недемократични решения. И примерите за Путин, Си Дзинпин и Тръмп демонстрират точно това.
Често обаче се пренебрегва поведението на финансовите пазари. Пазарите изглеждат ентусиазирани по отношение на намаляването на данъците в САЩ и те сякаш приветстват евентуалните мерки за "стабилност" и корупция, които автократите обещават да донесат със себе си.
Само че се пропуска факта, че борбата с корупцията най-често е просто прах в очите. Само преди едно поколение бразилските военни лидери се отличават в тази насока като забогатяват незаконно, докато са на власт в страната през 60-те.
Откакто в Унгария Виктор Орбан е на власт страната загуби цели 10 точки по Индекса на корупцията, изготвян ежегодно от "Прозрачност без граници", падайки от 55 място през 2012 г. на 45 през 2017-а. Начинът на властта в страната да се защити от критиките за корумпираност е да хули неправителствената организация, но същевременно цената на обществените поръчки, давани в страната е с 25% по-висока от средното.
Също така редица журналистически разследвания показват нередности във фирмите победители на конкурсите, особено когато става въпрос за обществени поръчки, свързани със строителството.
Междувременно корупцията в Китай - една откровено авторитарна държава - удря такива високи нива, че държавният лидер Си Дзинпин превърна борбата с нея в ключов момент от политиката си. Разбира се, той използва това и като средство за разчистване на политическия пейзаж и изваждане от картинката на свои политически опоненти, което все повече изкарва момента за борбата с "подаръчетата под масата" като повече прах в очите.
Проучването на резултатите от режимите на автократите разкрива много повече неуспехи, отколкото успехи в чисто икономически план. Растежът около 6% е "нормален" за развиващите се страни, така че трябва да се вгледаме по-отблизо.
Дори и да оставим Венецуела - този явен пример за това как твърде силната държава може да провали цялата икономика, все още съществува примерът с Филипините, където този среден ръст на икономиката от 6,5% се дължи най-вече не на икономиката, а на парите от чужбина, които емигрантите изпращат.
Президентът Дутерте разпределя социалното подпомагане, но публичните инвестиции са недостатъчни. А търсенето на краткосрочни ефекти преобладава над тези в дългосрочен план.
В Индия доходите на глава от населението се увеличават много бавно, бюрокрацията продължава да парализира страната и трудният бизнес климат обезсърчава чуждестранните инвестиции.
Министър-председателят Моди така и не успя да реформира и да изчисти финансовата система, както се вижда от фиаското с деноминацията на големи банкноти през ноември 2016 г. Индия е трудна за управление страна, никой не се съмнява в това, но популистът Моди не се оказаха по-добър от предшествениците си в тази работа.
Турция все още се радва на растеж от 3,5%, но големите слабости на страната като инфлация, висок външен дълг, външен дефицит и т.н. спомагат изключително много за влошаването на икономическите условия, докато правителството се затваря все по-навътре към авторитаризма. Резултатът от това се видя това лято на пазарите и в ударния спад на лирата.
Колкото до Владимир Путин, "кръстникът" на сегашната партида твърди лидери, за 18 години той не успя да диверсифицира икономиката си от изкопаемите горива, което го постави в тежка ситуация след санкциите на запада.
Сега Русия едва успява да не се задъхва икономически, което удря самото население, както се видя от последната пенсионна реформа в страната.
Обещанията за силна икономика и справяне с корупцията, които автократите раздават така смело, покставени на изпитание издишат и на практика раждат още повече корупция и затлачено развитие.
... Обещанията за силна икономика и справяне с корупцията, които автократите раздават така смело, покставени на изпитание издишат и на практика раждат още повече корупция и затлачено развитие. ... А КЪДЕ борбата с корупцията НЕ издиша? При Орбан цената на обществените поръчки била с 25% по-висока. По времето на Рейгън, преди интернет, четох в американско списание за една поръчка на пентагона за няколко хиляди чука по $630 парчето. Обикновени чукове с кози крак. Нищо не пишеше за генерала, подписал поръчката, но съм готов да се обзаложа, че не е разжалван. В Китай корумпирани ги разстрелват. Естествено, не могат да разстрелят всички, те са милиони. В САЩ мениджри, довели до фалит огромни компании ги пенсионират с милионни бонуси. И в двете страни Джони Ситизън и Еш Мигъс духат супата. На Джони е по-гъста, но не се знае докога. Демокрацията е добро нещо, но не е висша ценност а ЕДИН от методите за управление и осигуряване на всеки живот,свобода и търсене на щастие. Често върши работа, понякога не. Съвършената монархия би свършила работа не по-зле от съвършената демокрация, но съвършени режими няма, защото се прилагат от несъвършени хора. А 2/3 от французите смятали, че политиците са корумпирани. Учудващо е единствено, че са само 2/3 а не 9/10.
Високият жизнен стандарт и силна икономика нямат връзка с видът на политическата система. Такива са фактите. САЩ дължат до голяма степен просперитета си защото победиха хитлеристка Германия и империята на Япония през ВСВ. И заграбиха технологиите на Третият райх. До 1967г. Северна Корея превъзхожда икономически Южна Корея! И то с много. Явно икономическият възход се редува с икономически регрес и те НЕ зависят пряко от устройството на политическата система. Вече 30год. България не може да достигне жизненият стандарт на НРБ от 80-те години!
1.Kaкво авторитарно има в икономиката на Русия, Италия, Унгария ? 2.Икономики с държавна намеса - "Ню дийл" в САЩ и Четиригодишния план в Германия дават великолепни резултати .. . "Рост экономики Третьего рейха (и связанный с этим рост уровня жизни) повергал в шок . Только с 1936 по 1939 год объем общего промышленного производства Третьего Рейха вырос на 37%, за 1939 год Германия произвела 24 миллиона тонн чугуна (что составило 22% общемирового производства), 22.3 миллиона тонн стали (24%), 333 миллиона тонн каменного угля (17%), а по производству искусственного каучука и металлообрабатывающих станков заняла устойчивое первое место. Экспорт черных металлов Германией превысил подобный американский показатель вчетверо! .. ... ... немцы даже решили провести тотальную автомобилизацию своего народа.. Автомобиль, позже известный как «Фольксваген Жук», по прайс-листу завода стоил бы немецкому гражданину 990 марок. Немыслимо, оскорбительно дешево! 26 мая Адольф Гитлер заложил первый камень в фундамент завода «Фольксваген». Немецкий Трудовой Фронт инвестировал в его строительство 300 миллионов марок – и к июлю завод уже дал первую продукцию! Продавать эти машины планировалось в кредит, каждый желающий (по плану немецкого руководства) получал бы в свое полное владение «жука» и еженедельно в течение неполных 4 лет платил бы за него 5 марок. При ежемесячной средней зарплате в 400 марок платить из них 20 марок за автомобиль – совсем не обременительно! Да что там автомобили – немцы к 1943 году планировали «оснастить» все германские домохозяйства народным телевизором FE-III - ибо телевидение в Третьем Рейхе начало успешно функционировать с 15 января 1936г ....С 1934 года по так называемому «Новому плану» внешняя торговля перешла под полный государственный контроль, а все предприятия вошли в состав семи «имперских групп промышленности». .. Отказавшись от классовой борьбы и прочих догм марксизма, Гитлер отказался от предлагавшейся левым крылом НСДАП национализации частных предприятий, он не отбирал их у капиталистов. Но он поставил капиталистов в жесткие рамки единого государственного хозяйственного плана и под жесткий контроль за их прибылью. При нем владельцы предприятий не могли перевести и спрятать деньги за границей, чрезмерно расходовать прибыль на создание себе излишней роскоши - они обязаны были свою прибыль вкладывать в развитие производства на благо Германии. ..."
>А КЪДЕ борбата с корупцията НЕ издиша? Ще предположа (вероятно напълно грешно), че наистина задаваш въпроса, за да разбереш отговора. Борбата с корупцията не издиша в страни като Германия, Канада, Нова Зеландия, Австралия, скандинавските държави и т.н. Забележително е това, че нито една от изброените не се управлява от диктатор с твърда ръка, за каквито се говори в статията, което сам можеш да провериш като помислиш дали дори знаеш името на президента на Канада или Швеция. Не ги знаеш. Няма как да ги знаеш.
deowin | 12.11.2018 17:13 .. дори знаеш името на президента на Канада или Швеция. Не ги знаеш. Няма как да ги знаеш. ------------- Aбсолютно няма как да се знаят, Свиняго Малоумна ! Стига с тези Президенти! "..Швеция е конституционна монархия Карл XVI Густав е държавен глава .." "Канада е парламентарна монархия. Държавният глава е монарх, като в момента това е кралица Елизабет II. " Свиняго , лесно ли е човек да живее, като е много тъп? Кажи, па ми вземи душата!
Трудно е да знаеш името на шведския президент при положение, че тази длъжност там не съществува ;)
Бозо, забравил си най-важното - каква трябва да бъде целта на диктатора? Да прати полицията да смаже от бой майките с деца-инвалиди и протестиращите срещу бедността българи? И да ги арестува и прати в затвора? Или какво?
Прасчо, а ти знаеш ли името на президента на Канада или Швеция? А на Нова Зеландия? Бъди любезен да просветиш събеседниците в кафенето. Забелязвам, че в дългия списък пропускаш, и с основание, своята страна. За другите ще се въздържа, понеже не съм добър в ровенето из нета и не мога от раз да приведа примери. Сигурен съм, че ти си по-добър и можеш да ги намериш и без моя помощ, АКО ги потърсиш.
Mandigao, ерго последното изречение от първия ми коментар.. >ти знаеш ли Какво аз знам няма точно никакво значение. Същественото е, че много хора знаят имената на диктаторите по света, защото те са авторитарни популисти, защото управляват със сила, заради което е необходимо да държат поданиците си в страх. Държавите, които нямат сходни силови авторитарни управления, са далеч в дъното на класацията по прозрачност и липса на корупция. Корелацията, тоест, е силна. Причинно-следствената връзка, следователно, е добра хипотеза за тестване. Доколкото виждам, статията споменава и подкрепящи я данни - например, факта, че при Орбан Унгария се е качила с 10 места в класацията за корупция. Ако желаеш да отхвърлиш тази хипотеза, дай пример за държава, в която установяването на силово авторитарно управление да е подобрило проблема с корупцията - което, апропо, всяко авторитарно управление обещава. Естествено, не говоря за аргументи като "аз па мисля, че при Путин корупцията е по-ниска; не мое да не е по-ниска; секи знае, че е по-ниска", а за обективни данни, събрани и анализирани с ясна, прозрачна, научна методология.
Според горната статия, успешното икономическо развитие в условия на твърд политически режим е мит. Интересно! Тогава, по тази логика би следвало да е мит и просперитета на всяка една компания, например. Особено ако е транснационална и управлява активи колкото за 10 или повече Българии, да речем. А такива има - вземете само Вангард Груп. Защото, аз не знам частна, та дори и държавна компания от подобен размер да се упавлява демократично. Тъкмо напротив - решенията се взимат от тесен кръг представители на основните акционери - от Съвет на директорите или от Надзорен съвет, а защо не в някои случаи и еднолично, след което тези решения "се спускат" за изпълнение и толкоз. Няма гласуване от страна на работниците и служителите, няма предизборни кампании, програми и пр. Колкото до корупцията - борбата с корупцията, па макар и успешна, малко нещо ми мяза на борбата с проституцията или с наркотиците. Или пък на забраната на алкохола - чудесен начин сами да си докарате мафия, както стана в САЩ през 30-те. Във всеки случай - трудно ми е да определя кое е по-важно - борбата с корупцията, дето да я мъдрим надълго и нашироко дали е успешна или не - или просто да няма корупция.
deowin | 12.11.201817:57 Какво аз знам няма точно никакво значение. Същественото е, че много хора знаят имената на диктаторите по света, защото те са авторитарни популисти, защото управляват със сила .. ------------------------- AБсолютно няма значение, какво точно знаеш, Свиняго Малоумна.. То Простотията това и е хубаво - трудно се крие, дори и човек да знае 2-3 неща, и да бълва потоци от думи - пак му личи като е тъп.. Иначе да .. наистина същественото е, че доста хора знаят имената на управляващи , знаят и други неща .. Поздрави
Докс, само една статистика. Всяка една от първите ТРИСТА,(300),международни компании в света е икономически по-мощна от всяка държава в света,с изключение на САЩ!
>Тогава, по тази логика би следвало да е мит и просперитета на всяка една компания, например Дребната разлика е, че управителният съвет на една публична компания е отговорен пред хиляди акционери. Практиката показва, че когато става въпрос за пари, хората са далеч по-малко склонни да вярват на празни обещания и да толерират еднолично взимани решения, които пряко засягат техните финанси. Ако изпълнителният директор не се справя добре, което удря акционерите в джоба, обикновено изхвърчава скоропостижно независимо дали е цар на мазния популизъм - крайният резултат, измерен в пари, е единственото важно в този контекст. А ако говорим за частни компании, там ситуацията е дори по-брутално различна. Когато става въпрос за твоите собствени пари, практиката показва, че определено ти дреме дали фирмата се справя добре. Разликата с авторитарно управляваните държави е от земята до небето, защото на диктаторите не може да им дреме по-малко дали поданиците им живеят добре - тях изобщо не ги топли това, тяхната единствена цел е да се задържат максимално дълго на власт, за да може добре да се облажат лично. Нищо друго. Да се задържиш на власт чрез правилна политика, която облагодетелства народа, заради което гласоподавателите продължават да гласуват за теб, е неимоверно по-трудно от евтиния популизъм и силови мерки.
Малоумниците могат да бръщолевят, колкото си искат .. ама фактите са ясни: 1.Приема се Четиригодишния план .. «Четырехлетний план» был утвержден 18 октября 1936 года. Для его осуществления возник еще один государственный институт — Управление по «четырехлетнему плану» во главе с уполномоченным по четырёхлетнему плану (нем. Beauftragter für den Vierjahresplan) Германом Гёрингом. 2.Въвежда се института на пълномощниците "16 июля 1938 года вышла директива Гёринга о назначении уполномоченных в различных областях экономики .." 3.Идват резултатите: "Рост экономики Третьего рейха (и связанный с этим рост уровня жизни) повергал в шок . Только с 1936 по 1939 год объем общего промышленного производства Третьего Рейха вырос на 37%, за 1939 год Германия произвела 24 миллиона тонн чугуна (что составило 22% общемирового производства), 22.3 миллиона тонн стали (24%), 333 миллиона тонн каменного угля (17%), а по производству искусственного каучука и металлообрабатывающих станков заняла устойчивое первое место. Экспорт черных металлов Германией превысил подобный американский показатель вчетверо! .. ... ... немцы даже решили провести тотальную автомобилизацию своего народа.. Автомобиль, позже известный как «Фольксваген Жук», по прайс-листу завода стоил бы немецкому гражданину 990 марок. Немыслимо, оскорбительно дешево! 26 мая Адольф Гитлер заложил первый камень в фундамент завода «Фольксваген». Немецкий Трудовой Фронт инвестировал в его строительство 300 миллионов марок – и к июлю завод уже дал первую продукцию! Продавать эти машины планировалось в кредит, каждый желающий (по плану немецкого руководства) получал бы в свое полное владение «жука» и еженедельно в течение неполных 4 лет платил бы за него 5 марок. При ежемесячной средней зарплате в 400 марок платить из них 20 марок за автомобиль – совсем не обременительно! Да что там автомобили – немцы к 1943 году планировали «оснастить» все германские домохозяйства народным телевизором FE-III - ибо телевидение в Третьем Рейхе начало успешно функционировать с 15 января 1936г ..." А вие питате за президента на Швеция ???
Дийв /и варварски/ , Това, "с изключение на САЩ" не ми се вярва, но за останалото съм съгласен. Т.е., колкото по-малко демокрация /тъй като в частните компании тя практически отсъства/ - толкова повече икономическа мощ. Е, кое тогава било ..... "мит"?