Президентските избори в САЩ са най-голямото политическо шоу на планетата, но също така изтощителен, скъп и мащабен маратон с огромен залог - креслото на най-влиятелния човек на планетата. Затова изборната процедура е всичко друго, но не и проста, всъщност според някои е най-сложната в света.
Други казват, че тя никога не спира - изборите за държавен глава са през четири години, затова и политиците, и американците са в непрекъсната предизборна кампания.
Изискват се добро планиране и калкулации, щедри спонсори, гъвкавост и медийно обиграване в дългата процедура, която започва около 2 години преди победителят да стане ясен и да положи клетва в Белия дом. И въпреки демократичните буфери за представителството на гласовете, накрая може да се окаже така, че събралият най-много гласове не печели. Всякакви изненади са възможни.
Защо?
Всичко започва с определяне на кандидат-президентските двойки на двете основни партии - Демократическа и Републиканска. Преди това претендентите са оповестили управленските си платформи, събрали са спонсори и са провели дебати, за да спечелят доверието на твърдите ядра и симпатизантите на своите политически формации.
Кандидатите (няма ограничения колко могат да бъдат на брой) се сблъскват едни срещу други в отделен вот, щат по щат, това са т.нар. първични или вътрешни избори.
Процесът отнема около пет месеца и завършва с потвърждение от партийните конгреси. Всеки щат излъчва излъчва определен брой делегати, съобразно резултатите от първичните избори там. Това са първите показатели за разпределението на силите.
Американците не избират пряко своя президент
Избирателите в САЩ не гласуват пряко за държавен глава, вместо това те излъчват свои представители - електори, които да повторят федералния вот в т.нар. Избирателна колегия.
Формално, в деня на изборите - по традиция, те се насрочват винаги във вторник след първия понеделник на месец ноември - гласоподавателите от всеки щат пускат вота си за кандидата по свой избор.
В зависимост от процедурата във всеки отделен щат, имената на електорите също могат да бъдат поставени върху бюлетината - под името на конкретния кандидат-президент.
Първенецът в мажоритарния избор печели всички мандати от Избирателната колегия, отредени на щата.
Например, ако в Калифорния Клинтън спечели с 60 на сто срещу Тръмп, тогава всички 55 електори от този щат ще гласуват за нея в Избирателната колегия.
Тя се състои от 538 души, разпределени пропорционално според населението, в това чисто и 100 сенатори - по двама представители на 50-те щати и трима от федерален окръг Колумбия, включващ столицата (Washington, D.C).
Единствено щатите Мейн и Небраска допускат изключение от правилото „победителят печели всичко", въведено през 19-ти век. Техните представители по традиция дават един глас за спечелилия на федерално ниво и по два глава за спечелилия на национално ниво в Изборната колегия.
Победителят трябва да спечели поне 270 гласа.
Тази институция, всъщност реликва от 18-ти век, отговаря на броя на мандатите в американския Конгрес. Смята се, че така тя защитава по-малките щати с по-малко население. Избирателна колегия е исторически компромис между привържениците на прекия избор на държавен глава и тогавашните привърженици на идеята, че законодателите трябва да избират президента.
Бившата първа дама и държавен секретар Хилари Клинтън и „новият социалист" Бърни Сандърс са основните претенденти за президентска номинация на Демократическата партия, а милиардерът Доналд Тръмп за момента води в редиците на републиканците срещу конкуренцията на сенаторите Тед Круз и Марко Рубио.
По традиция първичните избори започват от щата Айова на 1 февруари. Резултатите от там бяха в полза на Клинтън за демократите и на Круз за републиканците. След това обаче и Сандърс (Ню Хемпшир), и Тръмп (Невада, Южна Каролина, Ню Хемпшир) завоюваха победи, с което завързаха интригата.
Поради двуполюсната партийна система в САЩ, независимите кандидати и тези на други партии никога не са печелили президентските избори.
Най-доброто постижение е на Теодор Рузвелт, който през 1912-та година събира 27.4% като кандидат на Прогресивната партия. Очаква се като независим кандидат на тези избори да се яви бившият кмет на Ню Йорк и медиен магнат Майкъл Блумбърг.
До лятото имената ще са ясни, а кандидатите и техните щабове ще започнат подготовка за националните избори, т.нар. популярен вот, който ще се проведе на 8 ноември.
Къде се води борбата?
Президентските избори в САЩ могат да поднесат много изненади, но най-голям е залогът в т.нар. плаващи щати, където силите на демократите и републиканците са изравнени. Критиците на настоящата система смятат, че именно тези щати имат решаваща тежест при избора на президент.
Социологическите проучвания определят 7 щати като такива за тазгодишните избори: Колорадо, Флорида, Охайо, Невада, Вирджиния, Айова, Ню Хемпшир.
Други, като традиционните крепости Калифорния (демократи) и Тексас (републиканци), отрано са включени в сложната аритметика на изборите и гласовете от тях се приемат като даденост.
Най-скъпото политическо риалити
Ключова роля в изборите играят парите. Изчисленията показват, че кандидатите, които стигнат до финалната права на 8 ноември, дотогава ще са похарчили по 1 милиард долара. Тогава последната карта в политическият боксофис ще изиграе PR-ът.
