Хайл, Ердоган

На 21 януари през нощта, часове след като вниманието на света, a и на сериозна част от българите, беше насочено към клетвата на новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп, много по-наблизо, в съседна Турция, се случи нещо също толкова важно за бъдещето на Балканите.

В парламента, с мнозинство от 339 души от 550 възможни (при необходим минимум от 330), беше прието на второ четене, че конституционната реформа, предложена от управляващата Партия на справедливостта и развитието, ще бъде гласувана на референдум от турския народ.

Бихме приели този факт за маловажна вътрешнополитическа новина, ако всъщност не ставаше дума за много сериозен опит да се промени режимът на власт в страната.

Aко реформата бъде приета от народа - от парламентарна република, Турция ще се превърне в президентска, като ще се легитимират практически неограничени права за държавния глава Реджеп Тайип Ердоган.

Затова и много международни анализатори с право посочват, че при гласуване "да" на предстоящия референдум, Турция ще влезе в режим на еднолична диктатура.

Но нека първо видим как се стигна дотук.

След като през юли 2016-а в Турция се случи (или беше инсцениран?) опит за преврат, при който бяха убити 248 души, а около 2200 бяха ранени, властта, концентрирана около партията на президента Ердоган, започна масови чистки в държавните институции, като основно бяха засегнати военните, полицията, съда и образованието.

Функционирайки в режим на неколкократно удължавано извънредно положение, властта извърши масови арести под претекст, че разчиства от "гюленисти" (поддръжници на живеещия в САЩ проповедник Фетхуллах Гюлен) и от заподозрени за терористични дейности.

Буквално за една нощ Турция се превърна в мащеха за неудобните за властта, включително лидери на опозицията и журналисти. Наказанията заваляха за неудобните критици на управлението и под предлог, че те са участвали в опита за преврат, много бяха арестувани и дори съдени.

При подобна политическа обстановка беше проведено и гласуването на първо и на второ четене в парламента. На първо четене предложението за конституционна реформа не се размина без бой между депутатите, които си раздаваха юмруци. Причината е, че според основната опозиция в лицето на Републиканската народна партия (светската партия в страната, наследница на ценностите на основателя си Ататюрк) много от депутатите са нарушили правото на тайния вот.

След като предложението за промяна в конституцията беше прието на второ четене в събота, Републиканската народна партия съобщи, че ще сезира Конституционния съд заради куп нередности при вота, като освен явното гласуване добави и сигнали за сплашването на депутати, които да гласуват "за" реформата.

Каквото и да е решението на Конституционния съд обаче, референдум почти със сигурност ще има, като най-общо онова, което предстои, е президентът Ердоган да обяви датата на провеждането му, която ще бъде между 26 март и 23 април 2017.

За най-вероятна дата на референдума се посочва 2 април, неделя.

Планираните промени в конституцията ще направят турския лидер много по-мощен във вътрешнополитически план дори от американския му колега, коментира Ноа Филдман, професор по конституционно и международно право в Харвард в статия за Bloombеrg.

Няма нищо грешно в това да се замени парламентарното управление на една страна с президентско такова, казва още той. Проблемът обаче е във времето, в което се случва промяната, както и в нейния контекст, а именно неуспешния опит за преврат срещу все по-автократичното управление на Ердоган.

Предложената конституционна промяна е доста голяма, като важното в нея е че трансформира турската система от умерена парламентарна система в президентска.

Към момента пълномощията на президента са доста по-ограничени, като той управлява успоредно с премиера.

Министър-председателят е избран от парламентарното мнозинство. Той от своя страна съставя кабинет, който е отговорен пред парламента. Важният практически и символичен механизъм, овластяващ настоящия парламентарен модел, се крие във възможността народното събрание да отправя питания и да търси отговорност от министрите.

Новият вариант на конституцията, изработен от партията на Ердоган, преобръща основната структура на системата, като премахва функциите на премиера и дава на президента властта да назначава членовете на кабинета. Напълно логично като част от промяната, пълномощията на парламента да привиква за питания министрите също ще бъдат орязани.

Но предложените промени в турската конституция отиват отвъд просто увеличаване на президентските пълномощия.

В проекта за промяна на конституцията се посочва, че президентът може да бъде и лидер на политическа партия. Това означава, че той ще може да упражнява директен контрол над това кои кандидати от неговата партия ще бъдат назначени както на поста министър, така и като депутати в парламента.

По този начин Ердоган ще може да избере депутати от собствената си партия, да ги назначи на власт и да разчита, че те няма да упражняват съпротива срещу неговите решения, тъй като това би означавало той да ги изхвърли съответно и от партията.

При променената система турските президентски избори ще бъдат провеждани по едно и също време с парламентарните, т.е. на всеки пет години.

Това ще възпре извънредно много избирателите, които желаят да изразят опозиционните си настроения по време на президентския мандат, защото всъщност няма да има време за междинни избори.

Реформата на Ердоган отива и още по-нататък.

Предложените от партията на президента Ердоган промени предвиждат пълномощия на президента и над Висшия съдебен съвет. Въпреки че той вече пое на практика контрола над този орган, след като извърши чистка в него след "преврата", конституционната реформа ще легализира контрола над органа като го превърне в постоянен.

Това означава де факто, че съдиите и прокурорите в турската съдебна система ще бъдат всъщност политически функционери, подчинени на Висшия съдебен съвет и косвено на президента.

В такъв случай предложената номинална гаранция на юридическа и прокурорска "аполитичност" ще бъде възможна само с благоволението на президента.

Но и това не е най-подривната промяна в конституцията, която готви Ердоган.

Най-вредният по отношение на демокрацията елемент в предложените конституционни промени се крие в това, че президентската власт се ограничава до два мандата, но тези мандати ще се броят отначало след всички нови избори.

По този начин Ердоган ще може да остане на власт поне до 2029 година, когато ще бъде 75-годишен. Дотогава той ще е управлявал Турция в продължение на 26 години като президент или премиер.

А това не е точно рецепта за демокрация.

През 2010-а година турските гласоподаватели гласуваха за конституционна реформа с 58 процента на 42. Много е вероятно разликата в гласовете да не бъде толкова малка този път, като все пак става дума за референдум, на който ще се гласува реално "за" или "против" личността на Ердоган. Предвид чистките и сплашванията, които станаха ежедневие в "Нова Турция" е много вероятно да няма отявлен вот "против".

А ако се случи конституционната промяна в Турция, това ще бъде още едно доказателство, че в по-голямата част от случаите президентската форма на управление представлява просто прелюдия към автокрация.