След неделя Турция ще е вече различна

Изборите в неделя, 24 юни, са от ключово значение не само за Турция, но и за развитието на целия регион. В сегашния глобален свят сериозните локални играчи като южната ни съседка имат все по-голяма важност за общия пейзаж.

Това се видя и от големия предизборен митинг на настоящия президент Реджеб Тайип Ердоган в Босна преди около месец, когато в Сараево се събраха етнически турци и мюсюлмани от цяла Централна и Източна Европа, затвърждавайки претенциите на силния човек в Анкара, че е пазител на исляма в Европа.

Междувременно намесата на Турция в конфликта в Сирия и овладяването на позиции, контролирани преди това от кюрдските милиции на КПП, показва, че турците ще са фактор и в бъдещето на Близкия изток. На места там вече се оформя носталгия по времената на Османската империя.

Едва ли плановете на Ердоган спират дотук. И единствената пречка пред осъществяването им са изборите за президент и парламент, който предстоят в неделя.

След промените в конституцията на страната следващият държавен глава ще има огромна власт в ръцете си върху армията, върховния съд и изпълнителната власт. Мнозина коментатори тогава обвиниха президента Ердоган в желания да се превърне в своеобразен султан на модерна Турция.

И докато през пролетта на 2017-а той изглеждаше като безапелационен победител и човек, който държи всички козове в ръцете си, сега, дни преди изборите, нещата далеч не са толкова еднозначни, а опозицията му се събира от всички спектри, за да се обедини за решаващ отговор срещу вече около 15 години на власт на Партията на справедливостта и развитието.

В опит да изпревари опонентите си, той свика извънредни избори за парламент и за президент, надявайки се да активизира максимума от електората си на фона на победите в Северна Сирия и преди очаквания спад в икономиката на страната да се е усетил от населението.

Сега обаче опозиционните сили набират сили след енергична предизборна кампания на Мухарем Индже - политик и бивш учител по физика, който стана най-големият съперник на Ердоган в надпреварата президентския пост.

Индже - номинираният за секуларистката Републиканска народна партия (РНП - кемалистите) - спечели популярност с бурна политическа реторика, която не е съвсем различна от тази на Ердоган.

В събота, по време на събитие от кампанията си в азиатската част на Истанбул, той нападна президента за проблемите в икономиката и лошото управление на страната, довело до ерозия на демокрацията, потискайки Ердоган заради отхвърленото предложение за телевизионни дебати. А призивите му към президента граничеха дори с подигравателен тон.

Засега обаче прогнозите показват все още победа за Ердоган. Последните социологически проучвания показват между 43 и 46% за него спрямо около 29% за Индже, 12-14% за Мерал Акшенер, яростната националистка и лидер на "Добрата партия", обявяваща се за остра съпротива срещу ПРС и нейния лидер, 10-11% за Селахатин Демирташ, харизматичният водач на кюрдската Демократична партия на народите, и 2-3% за председателя на ислямската Партията на щастието Темел Карамолаоглу.

Републиканската народна партия, Добрата партия и Партията на щастието ще се явят като коалиция на изборите за парламент и безспорно ако се стигне до балотаж на президентските избори и Ердоган не спечели още на първи тур, техните избиратели ще се обединят зад Мухарем Индже. Към тях вероятно би се присъединил и електоратът на Демократична партия на народите. А тогава вече нещата стават непредвидими.

Засега изследваният показват, че изборите ще отидат именно на втори тур.

Мухарем Индже е далеч по-неудобен опонент от партийния лидер на Републиканска народна партия Кемал Кълъчдаролу. Той обаче изненада мнозина, издигайки Индже вместо себе си. Индже е един от изявените депутати на партията, който не се притеснява да критикува собственото си ръководство.

Това определено беше хитър ход на РНП - за разлика от повечето политици на кемалистите, Индже се оказа способен да се свърже с избирателите извън базата на партията.

Подобно на Ердоган, той изгражда имиджа си върху скромния си произход. Индже идва от религиозно семейство в малко турско село. И до днес се моли редовно, което го прави приемлив кандидат за по-религиозните гласоподаватели въпреки светската политика, която пропагандира.

"За разлика от Кълъчдаролу, който е представител на градския елит и име, което всеки знае, Индже е момче от село, което знае как се управлява трактор. Майка му носи забрадка. Затова и той не може да бъде определен като елитарен твърд секуларист. Това затруднява Ердоган да го атакува", коментира пред Politico Асли Адинтасбаш, изследовател към Европейския съвет за международни отношения.

Това не означава, че Ердоган трябва да бъде отписван. Но в ярък контраст с предходните избори, кампанията на настоящия президент е далеч по-смътна и изпълнена с гафове, най-големият от които беше изпуснатото послание tamam (достатъчно), което се превърна в лозунг на опозицията.

Така на практика вече Индже и неговата опонентка/коалиционен партньор на РНП Мерал Акшенер определят темпото и темите на предизборната кампания.

Освен това докато Ердоган се надява да спечели избирателите с националистически дневен ред, обвинявайки за икономическите проблеми на Турция Запада и подчертавайки заплахата от тероризъм, опозицията проведе кампания, белязана от чувство за надежда.

Така Индже който обвинява Ердоган за създаването на "общество на страх", залага на позитивното бъдеще в обиколките си из страната, обещавайки върховенство на демокрацията и на законите, стабилна икономика и по-големи свободи. В митингите си той очарова избирателите, танцувайки и карайки колело на сцената.

Големият коз в ръцете на настоящия президент е големият достъп до ресурси - финансови, медийни и човешки. Той продължава да е популярен сред голяма част от избирателите.

Освен това Индже и РНП трябва тепърва да се доказват като способни пред избирателите. Най-малкото всеки може да обещае златни гори, но как електоратът да повярва на тези обещания.

Тук важен фактор е и фактът, че изборите за парламент и за президент се провеждат едновременно. И ако президентът бъде избран от опозицията, а парламентът запази мнозинството на ПРС и партньорите им от Партията на националното движение (крайни националисти), ситуацията в Турция ще се усложни значително. Затова мнозина могат да предпочетат познатото спокойствие пред въртележката на новия избор.

Много избиратели все още имат доверие на Ердоган да донесе стабилност въпреки скорошните икономически проблеми и все по-нарастващия авторитаризъм, сочейки спокойствието и просперитет и инвестициите в Турция, които бяха факт допреди няколко години.

Но ако опозицията наистина има някакви по-сериозни шансове, това са парламентарните избори, където мнозинството на ПРС и ПНД е застрашено от опозиционната коалиция. Тя обаче е може би най-несигурното нещо в тези избори.

Съставена от секуларисти републиканци с ляв уклон РНП, младата националистическа формация на Мерал Акшенер (която като вътрешен министър на страната през 90-те беше обвинявана за връзки с подземния свят) и ислямистите на Темел Карамолаоглу (умерени). Кюрдите бяха изолирани от тази коалиция именно заради острите националистически позиции на "Добрата партия", но властта се е доказала като добър мотиватор за изграждане на различия.

И все пак дори при най-позитивни за тях резултати, в които Индже печели президентските избори, а те изтръгват мнозинството от ръцете на ПРС, пред Турция ще се очертае неспокойно политическо бъдеще, белязано от коалиционно управление с толкова различни един от друг партньори.

Истината е, че ситуацията в Турция е непредвидима. И успехът може да падне и върху двете страни. А кюрдите и вотът от чужбина са променливите, които накрая могат да натежат в една или друга полза.

И ако за вотът от чужбина (около 1,5 млн. души) може да се очаква, че ще се влее при резултата на Ердоган, сякаш кюрдите клонят по-скоро към Индже. Те нямат причина да харесват неговата партия, тъй като при управлението на републиканците отношението към тях не е особено добро. Сега обаче същото може да се каже и за Ердоган.

За сметка на това Индже полага неимоверни усилия да привлече кюрдите на своя страна, посещавайки партийния лидер Селахатин Демирташ в затвора, където той е задържан за предполагаеми връзки с терористичната групировка ПКК, и ухажвайки кюрдски избиратели с речи и обещания.

Дали тактиката му ще е успешна, предстои да се види. Едно е сигурно обаче - след неделя, Турция ще бъде вече различна. Въпросът е по какъв начин.