29 години след отварянето на бойните военни специалности за жени, Швеция е една от малкото държави в света наред с Израел и Норвегия, в които има равенство на половете в наборната служба. Но не всичко е толкова добре, колкото изглежда на пръв поглед...
Събирането може да прилича на традиционната шведска fika, както казват на кафе-паузите там. Кафето е горещо и силно, а покритите с лъскава глазура понички са изпечени същата сутрин. Само че всичко това се случва на борда на шведския корвет "Висбю".
Жените са военнослужещи в 4-та флотилия на военноморските сили. Те имат традицията да се събират от септември 2018-а, 10 месеца след като #MeToo набира инерция и в шведската армия.
Движението се нарича #givaktochibithop, което в доста свободен превод означава "Застани мирно и захапи патрона".
То започва, когато на бял свят излизат повече от 3000 обвинения в тормоз във въоръжените сили на Швеция, събирани в последните 30 години. Доста от тях стигат до тематична страница във Facebook. Разпореждания са спуснати от най-високо ниво. Те отправят недвусмислено предупреждение, че нито един извършител няма да остане ненаказан. Освен това призовават за дълбока промяна на културно ниво в армията.
За целта шведските военни също решават да допринесат за така необходимата промяна. Група от около 50 жени моряци от общо около 400, служещи в 4-та флотилия, се оказват най-силната подкрепа една за друга. Те сформираг GRYM. Акронимът на шведски събира думите общество, подбор на персонала, насоки в кариерата и менторство.
Освен това обаче думата може да се преведе като "жесток", "безпощаден" или "свиреп". "Флотилията" на GRYM се сформира преди четири години от адмирал Ева Хаслум, първата жена адмирал в шведските военноморски сили. Групата насърчава жените да си разменят съвети за кариерата, информация дали не са станали жертва на тормоз и идеи как да балансират между работата и семейството (Швеция предлага до 480 дена отпуск на дете, независимо от пола на жителите си).
Членовете на GRYM работят като изповедалня за жени, преминали през сексуален тормоз.
Това е особено полезно за жертви, които се притесняват да подадат официална жалба. Лейтенант Миа Рисмалм, член на групата, признава, че е трудно да останеш анонимна, ако се оплачеш официално. А и не всички жени имат нужда от една и съща помощ. Ева Хаслум преди е казвала, че никога не е имала нужда от помощ от друга жена или жена, която да й служи за образец.
Сега тя е зам.-канцлер в шведското министерство на отбраната и осъзнава, че някои жертви предпочитат откровен разговор пред това да стигнат до съдебната зала. Според шведските закони разследване след подадена жалба е задължително, но оттам нататък няма точни инструкции как да се процедира. Затова Хаслум се опитва да убеди всяка пострадала, че няма да й се случи нещо, през което не желае да преминава.
Разказите на различните жертви не са еднакви, но приличат подозрително много на #MeToo признания от други части на света. Лейтенант Ребека Ландберг например има широка усмивка и буйна руса опашка. В момента обаче тя дори отказва да носи къса пола, когато отива на купон. Преди девет години пиян мъж с ранг над нейния разтълкува грешно тона й, докато си говорят на коледното парти, и решава, че долавя флиртуване.
Въпреки че е забранено да се сервира алкохол след полунощ, повечето на борда пренебрегват това правило.
Ландберг остава трезва и си тръгва по-рано, за да се приготви за ранната смяна на другия ден. Когато колегата й започва да тропа по вратата на каютата й, тя решава, че дързостта му се дължи на погълнатото количество алкохол и просто го отпраща с думи. Около 3 през нощта се събужда от смразяващото щракване на бравата, която иначе е заключена отвътре.
Мъжът нахлува чисто гол и се опитва да я измъкне от втория етаж на леглото. В опита си да се измъкне тя усеща пениса му да се допира до нея. Най-накрая Ландберг успява да го принуди да си тръгне с аргумента, че съквартирантът й мъж ще дойде всеки момент. Когато в крайна сметка той наистина се прибира, помага на Ребека да застане пред екипажа и да докладва за случилото се. След по-малко от 12 часа тя представя свидетелствата си пред командването.
Малин е дъщеря на шведски военноморски сапьор и в момента е юнга. Тя предпочита да използва това име като псевдоним, за да остане анонимна. Дългът й я кара да докладва за сексуалния тормоз, който веднъж претърпява, докато сменя униформата си.
След като кампанията #givaktochibithop разкрива броя на инцидентите, прикривани с години, тя иска да насърчи други жени да бъдат откровени и да знаят, че да съобщят не просто е редно, но и необходимо.
Въпреки че шведският подход към проблема е достоен за възхищение, жените, които са признали за тормоза, често се сблъскват със социална изолация, тъй като слуховете извън борда на кораба спекулират за случилото се. Ландберг казва, че мъжът, който я е нападнал, е бил приятел с повечето си колеги. Тя се е опасявала, че той ще им разкаже своя версия на историята.
Още по-лошото е, че командването очаква от нея да знае какво точно наказание иска за извършителя, веднага след като дава показанията си. Ландберг обаче все още е в шок от случилото се. В края на краищата нападателят й защитава тезата, че няма спомен за случилото се и по-нататъшно разследване й е отказано. След това той напуска военноморските сили.
Малин от своя страна признава, че командващите са й оказали голяма подкрепа, но когато свидетелствата й стигат до шведската военна бюрокрация, нещата се променят. Ситуацията на кораба също се променя - моряците отказват да се шегуват, когато са около нея, и предпочитат в нейно присъствие да мълчат.
Балансът между това да се вписваш в екипа и да си откровен, ако нещо се случи, е труден.
Самата Малин получава емоционална подкрепа от най-близките си колежки от GRYM, но допълва, че нито един мъж не я е попитал как се чувства. Въпреки че повечето нападатели в крайна сметка биват наказани, Ландбърг също смята, че мъжете не разбират едно - как жените се чувстват след преживяното.
Според нея това е огромната неизказана истина, голямото неизречено "Но...". Тя вече е безкрайно внимателна... особено покрай подпийнали мъже...
