Законът "Земя на народа" или защо Русия раздава територия на гражданите си

Какво бихте направили, ако управлявате държава, която притежава огромни парчета дива, неразвита, богата на ресурси земя, но има твърде малко население?

Ако сте начело на Русия - направо бихте раздали земя на гражданите си.

Такъв поне е планът на управниците на страната за развитието на Далекоизточния федерален окръг - най-отдалечената територия на Федерацията.

На изток окръга се врязва в Тихия Океан, а на юг граничи с Китай. Далечният изток на Русия има население от едва двама души на повече от километър и половина.

Президентът Владимир Путин подписа този месец закон, който гарантира 2,5 акра (около 10 декара) земя на всеки руски гражданин, който има желание да я обработва.

Според закона, до 2035-та година, всеки един руснак ще може еднократно и безвъзмездно да получи 1 хектар земя в Якутска област, Камчатка, Приморский край, Хабаровски край, Амурска област, Магаданска област, Сахалинска област, Еврейска автономна област или Чукотски автономен окръг.

Единственото, което гражданите трябва да докажат е, че са направили нещо върху земята след пет години, като с приоритет е земеделието. Ако я обработват - земята ще стане тяхна.

Законът влиза в сила от 1 юни 2016-та година и носи донякъде пропагандното наименование "Земя за народа".

След пет години, ако са изпълнени условията, територията може да бъде дадена под аренда или подарена като собственост на съответния гражданин. Година след като бъде предоставен за ползване участъкът, новият собственик ще бъде задължен да уведоми местните власти за избрания способ за усвояване на земята.

Ако територията не се обработва, тя ще бъде иззета от държавата.

От февруари 2017-та, руските граждани ще могат да си изберат какъвто и да е парцел земя от Далекоизточния федерален окръг, а преди тази дата - само територия в няколко избрани области.

След като се спрат на местност, те трябва да изчакат одобрение от съответните провинциални власти.

Чрез програмата Кремъл се надява да успее да засели трайно района, който, според изчисления на руски демографи, е загубил 1.8 млн. души от населението си след срива на СССР през 1991 година.

Въпреки че заема около една трета от територията на Русия, Далечният Изток, в който има обширни гори, непристъпна тундра и внушителни вулкани - е дом едва на 4% от руското население.

"Програмата ще разреши на руснаците, специално на младите, да открият за себе си шанс за реализация", твърди 40-годишният Александър Галушка, министър на развитието на Далечния изток в кабинета на Медведев.

По думите на руското издание MK.ru новият план на правителството наподобява плана за преселване, разработен през последните години на имперската власт в Русия преди Революцията, когато 3 млн. души са заселени в Далечния изток.

Преди повече от 100 години планът сработва. Днес обаче успехът на начинанието съвсем не е толкова сигурен. Преди век повечето от новозаселилите се са бивши крепостни селяни или техни наследници. Днес демографската ситуация е коренно различна: около 70% от населението се състои от жители на градовете, които трудно ще се адаптират към селския живот на изток.

"Русия отдавна не е аграрна страна", напомня MK.ru и добавя, че "за да се избегне корупцията, безплатните хектари няма да се раздават в близост до градове и заселени места".

Според Ричард Конъли, директор на Центъра за Руски, Европейски и Евразийски изследвания в Университета в Бирмингам, Великобритания, да се засели подобен район може и да представлява опит да се преодолее проблема, но трябва да се има предвид, че "е изключително скъпо да накараш хората да се преместят там, да живеят там и да имат икономическа активност там".

В средата на миналия век, плановата икономика на СССР можеше и да си позволи да отделя големи суми за развитието на окръга, който е с размера приблизително на две Индии, продължава Конъли. Но днес руската пазарна икономика просто няма силите да убеди частни инвеститори и обикновените граждани да се преместят на място, където е студено, заради липсата на отопление, или скъпо, заради оскъдния внос на стоки.

"Не бива да се забравя, че един хектар земя (10 декара) не е достатъчен за нормално земеделско производство. В най-добрия случай на него могат да се отглеждат кокошки или кошери, но рентабилността няма да е голяма. Месото и медът по-скоро могат да стигат за собствено препитание", коментира и MK.ru.

През март 2016-та година в Якутия се състоя митинг против включването на Републиката в Законa за безплатно раздаване на земя. Участниците смятаха, че се нарушават правата на коренните жители и се опитаха да организират референдум.

"Има вероятност много хора да подходят към раздаването на земя като към игра от лотарията с надеждата да получат някой участък на който да има злато, диаманти или нефт", изяви опасенията на якутците президентът Егор Борисов.

Въпреки това, възраженията на местните жители не стигнаха до Думата.

Друго основателно опасение за успеха на закона е, че бюрокрацията може и да попречи на иначе благородната идея, особено в по-слабо населените места. Например, властите в Приморский край, една от деветте административни области в руския Далечен Изток, заявиха наскоро, че повечето от населените места дори не са представили информация за административните си граници.

Независимо от възможните ограничения, оптимистичните руснаци предпочитат да гледат на програмата като на начин да се засили руският суверенитет в огромния азиатско-тихоокеански район, където съседът в лицето на Китай е твърде мощен и твърде близо.

"Не става дума само за придобиване на повече земеделска продукция или единствено за заселване на Далечния Изток", пише политическият коментатор Пьотр Акапов в известното националистическо издание "Взгляд".

"Тук става дума за волята на правителството да построи една силна и самодостатъчна Русия".