Непознатата жена прави десетина разреза по кожата на Джой с бръснача - първо по гърдите й, а после и около областта на гениталиите. След това натрива черен прах в раните. Може да е било въглен или нещо друго. Джой не знае със сигурност.
Тя, честно казано, не обича особено много да си спомня, а още по-малко да говори за това, което й се е случило през декември 2014 г., когато е била само на 17 години - моментът, в който без да знае, бива продадена като проститутка на "мадам".
Жената, която й обещава добро и богато бъдеще в Германия с европейско образование и възможности за развитие, я кара да се подложи на специален вуду ритуал. С него Джой трябва да се зарече пред духовете, че ще е абсолютно предана на новата си господарка, ще й върне всичките пари, които ще похарчи за пристигането в Европа, и няма да бяга от нея.
Джой и други момичета като нея са привлечени с обещания за бъдеще в Европа, но веднъж вкарани в някоя от европейските държави, те биват принуждавани да проституират. А надеждите и мечтите бързо се сблъскват със суровата реалност. Много преди това всяка от тези млади жени е минала през вуду заклинанието. И колкото и парадоксално да звучи за човек от Запада, то е напълно достатъчно да ги държи в пълно подчинение.
На практика "мадам" ги посещава в родния им Бенин или в съседна Нигерия, или в някоя от останалите държави в региона. Там следват увещаванията за пари и бягство от мизерията в Европа. Веднъж обаче стигнали крайната си дестинация (Германия, Швеция, Белгия, Холандия и т.н.), всичко за момичетата се променя. Оказва се, че паспортите са фалшиви, а за цялото пътуване те сами трябва да платят... с телата си.
Джой успява да избяга чак след две години. През това време всяка седмица тя дава на своята "мадам" по поне 1100 евро на седмица, за да избегне побоите. Въпреки това, по нейни думи, колкото повече пари донесе едно момиче, толкова по-малка е вероятността да се сблъска с някоя от мутрите на бардака.
Малкото пари, които остават за нея, тя дава за храна и за гримове, които са и необходими за работата й като проститутка.
По собствените й изчисления за цялото това време, в което е работила по улиците на Франкфурт, Джой твърди, че е изкарала някъде между 50 000 и 60 000 евро, от които не е видяла почти нищо. Сумата се потвърждава и от разследващите във франкфуртската полиция според доказателствата, които са намерени впоследствие.
През цялото време Джой продължава да мисли за силата на вуду и за ужасяващия ефект, който би се задействал при евентуално нарушаване на дадения от нея обет - болести, страдание или дори нещо по-лошо. А допълнително с това трафикантите представляват и съвсем реална заплаха за нейното семейство в Бенин.
Цялото това мъчение спира, едва когато една жена се приближава до нея, докато Джой е "на работа", и я пита дали вярва в Бог. По думите на младата африканка в този момент тя инстинктивно се чувства спасена. Скоро след това е поставена под грижите на организация, посветена на защита правата на жените, която помага на мигрантки, изпаднали в подобно тежко положение. От организацията й помагат да се свърже и с местната полиция, а бардакът, към който е работила, е разбит.
Трафикът на жени от Нигерия далеч не е ново явление за полицията във Франкфурт, но покрай мигрантската криза проблемът сериозно се задълбочи заради броя на прииждащите в страната жени от Близкия изток и Африка.
Според Франкфуртската полиция транспортните разходи за прекарването на един човек с всичките подправени документи и т.н. са около 10 хил. евро на човек. Покрай мигрантската криза и открилите се нови пътища към Европа разходите могат да паднат до около 1500-2500 евро на човек. Но с това се повишава и рискът за самите прекарвани хора, много от които в крайна сметка се разделят с живота си.
През 2016 г. Международната организация по миграция отчете, че около 11 000 жени от Нигерия и региона са прекосили с лодка Средиземно море до Италия. Това е два пъти повече от предходната година и почти осем пъти повече, отколкото през 2014 г.
Някои от тях остават в Италия, докато други продължават пътуването си към други европейски държави. Част от тези, които стигат до Германия, накрая се оказват въвлечени в схема с продажба на плът и свършват на улицата около централната гара на Франкфурт - мястото в града, където човек може да си намери "забавления" за през нощта.
В този район Даниел Кройц и екипът му от следователи от полицейския разследващ отдел се фокусират върху проституцията и трафика на хора. Комисарят е категоричен, че случаите на жените от Западна Африка и най-вече от Нигерия се отличават от всички други и причината за това е именно този религиозен елемент.
Още преди да замине за Европа, всяка млада жена посещава вуду храм, където дава свои лични вещи, своя снимка, нокти, част от косата си и косми от тялото си, за да бъде извършена тази обвързваща магия. Магьосникът след това предава личните вещи на "мадам", която ще контролира момичетата в Европа.
Така според ритуала ако дадената от жените клетва бъде нарушена, "мадам" ще задейства магията и нещо много лошо ще се случи. Именно страхът от това държи повечето момичета в тотално подчинение, обяснява Кройц.
Момичетата от региона на Западна Африка са едни от най-податливите на огромната индустрия с трафик на хора. Макар Нигерия да е най-развиващата се икономика в региона и да предлага все повече възможности, голяма част от населението живее при пълна бедност, а религиозните ритуали на вуду са широко разпространени и са се обединили в една неразривна връзка с големи религии като християнството и исляма.
В държави като Бенин вуду магиите - и добри, и лоши, са повсеместни. Повечето жители са или християни, или мюсюлмани, но те не виждат тази смесица от духовни убеждения като противоречие. Всъщност хората уважават (и се страхуват) много повече религията, отколкото ролята на държавата.
Обещанията, направени пред богове, духове или пред собствените предци във вуду ритуалите, се приемат наистина сериозно. Но тази уникална по рода си религиозна композиция сама по себе си не е достатъчна, за да обясни защо Бенин се е превърнал в такъв притегателен център за трафика на хора и принудителната проституция.
На практика самото уважение към законите е доста ниско, тъй като мнозинството от хората се чувстват предадени от държавата заради ширещата се корупция и огромната бедност. Именно затова и много млади жени гледат на проституцията като на шанс за спасение от глада.
А когато пред тях се извади офертата за щастливо и сравнително охолно бъдеще в Европа, те са повече от готови да се впуснат в едно опасно пътешествие, което да ги отведе в мечтаната земя.
За убедителността на трафикантите свидетелстват и скъпите коли и къщи, които те си купуват в родината - своеобразен начин да демонстрират, че човек може да успее "на Север" и да спечели богатство. Това, което не се казва е как точно е изкарано това богатство.
Местните власти пробват някои неортодоксални начини за справяне с проблема. Така например миналата година владетелят на Бенин, носещ титлата ова, разпорежда в качеството си на духовен водач на всички вуду магьосници в страната да се направи ритуал, който да хвърли магия върху всички участници в схемите за трафик.
Паралелно с това се лансира и голяма информационна кампания за опасностите от трафика на хора и начините, по които трафикантите примамват жертвите си.
Мнозина анализатори обаче остават песимистично настроени по въпроса. Според тях примамките просто ще се прехвърлят от градовете към селата, а икономиката на трафика на хора ще продължи да работи, докато самите страни от региона не преодолеят корупцията, бедността и отчаянието, които подтикват младите като цяло да бягат в чужбина.
А както се изразяват други - докато Европа продължава да търси евтина плът за бардаците си, трафикантите ще продължават да адаптират "бизнеса си" и да печелят пари от живота на другите.
