В първите години след Втората световна война Русия се опитва да се представи като лидер в областта на технологията и науката - Иван Ползунов изобретява парния двигател, Глеб Котелников - парашута, Константин Циолковски - космическата ракета и така нататък.
Всеки, който разпространява информация, която оспорва тези твърдения, е заплашен да бъде изпратен на "обучение" в ГУЛАГ.
На 19 септември тази година в Москва бе издигнат деветметров паметник на Михаил Калашников, а руският министър на културата Владимир Мединский каза, че автоматът АК-47 е "културна марка на Русия". Към 2006-а година Русия обаче държи едва 10% от производството на оръжието.
По-голямата част от автоматите се произвеждат в Китай. Всъщност до 1997-а Русия не може да патентова "Калашников". Според официалната история именно Калашников е създателят на автомата АК-47. Дали обаче наистина е така?
През 1945-а Втората световна война е към края си и най-известният германски конструктор на оръжия - Хуго Шмайзер - работи по подобряването на дизайна на ново автоматично оръжие, StG44s.
На 3 април 1945-а американската армия окупира град Зул, където Шмайзер и екипът му се намират. Американците обаче преценяват, че немските разработки не отговарят на нуждите им. В края на юни същата година американските войници напускат Зул и Червената армия превзема града.
Руснаците искат производството на оръжия за съветската войска да започне веднага.
Над 10 700 страници със скици и техническа документация на оръжия са конфискувани като част от проучването им. До август те произвеждат над 50 броя от StG44s от вече готовите части.
Шмайзер е принуден да работи за Червената армия и да продължава разработката на нови оръжия като Сталин се информира лично за спецификите на новите автомати. Огромният плюс е, че те са много лесни за експлоатация.
Немският изобретател и с колегите му оръжейни инженери са прехвърлени в СССР и по-точно в град Ижевск в планината Урал. Там е центърът на производството на руските огнестрелни оръжия. Точно тук се появяват съмненията, че автоматът АК-47 е дело на Шмайзер, а не на Михаил Калашников.
Повечето документи от този период (1946-1952) са класифицирани като строго секретни и до тях няма достъп, а работата на Шмайзер в Ижевск е забулена в тайни. Някои факти обаче все пак са налице.
Като за начало, самият Калашников през 2009-а признава, че Шмайзер "му е помогнал" с дизайна на оръжието. Въпросът е, че Шмайзер няма как да е помогнал на Калашников. По времето, когато немският инженер работи в Ижевск, Калашников е старши сержант без специализирано инженерно образование и се предполага, че разработва АК-47 в трите години от 1945 до 1947-а на съвсем друго място - в град Ковров.
Няколко комитета отхвърлят дизайна на Калашников като неприемлив и несполучлив. Само че самоукият механик Калашников е лидер на местната организация на младите комунисти и никой не може да го уволни току-така, въпреки обвиненията, че е некомпетентен.
Вместо това през 1947-а е преместен в Ижевск, където работи екипът на Шмайзер и където дизайнът на АК-47 е незабавно променен от германския екип. Руските власти бързат да представят автомата като перфектната бойна машина на бъдещето. Фамилията на Шмайзер до този момент се свързва с нацистите и категорично не може да бъде използвано като име на новото руско оръжие.
Името на младият комунист Калашников е перфектният заместник.
Освен това Калашников е дизайнерът на отхвърления оригинален АК-47 преди промените на Шмайзер.
През 1952-а немските специалисти са върнати в Германия с изключение на Шмайзер. Неговият престой в Съветския съюз е удължен с още половин година. След завръщането си в Зул той е следен отблизо от службите в Източна Германия, а през 1953-а умира по време на белодробна операция.
Автоматът "Калашников" се превръща в най-масовото стрелково оръжие в света - в момента има около 100 милиона броя от него. Той е причина за смъртта на 250 000 души всяка година.
Михаил Калашников е награден с редица отличия, през 2009-а той получава от тогавашния президент Дмитрий Медведев най-високото звание за заслуги към държавата - "Герой на Руската Федерация".
