Смъртта на майка й е била очаквана. Тя е била с нелечим рак на гърдата и е лежала в болнично легло в хола, като ежедневно на посещение е идвала медицинска сестра.
Но когато 80-годишната майка на Сандра Ламбричак умира по-рано тази година в ранните утринни часове на събота, дъщерята изведнъж се сблъсква с нарастващ проблем в медицинската система на Франция. По закон тялото не може да се мести, докато смъртта не бъде установена от лекар.
Недостигът на медицински кадри обаче понякога принуждава семействата да държат починали техни близки у дома с часове и дори с дни.
"Госпожо, няма никой през уикенда, няма лекар" - този отговор получава Сандра, когато се обажда на спешна помощ. Ламбричак умолява и не може да повярва, че се случва подобно нещо, а за нея е немислимо тялото да бъде оставено в дома й до понеделник.
Тя изключва отоплението и отваря широко прозорците. Идват полицаи, последвани от кмета на местната община, които имат желание да помогнат, но така и не намират лекар. Едва половин ден по-късно, след като медицинската сестра на майка й успява да открие личния й лекар, тялото може да бъде преместено в погребална агенция.
Ламбричак казва, че все още има безсънни нощи, в които мисли за случилото се с майка й и признава, че цялата ситуация е била истински кошмар.
Подобно мъчително чакане се случва все по-често в градове като Дуе - град с 40 хил. жители в Северна Франция. На много места има недостиг на лекари, а местен вестник обобщава ситуацията в заглавие "Не е добре да умреш вкъщи през уикенда".
Кметове, общинари, полицаи, пожарникари и други представители на властите се оказват затруднени в опитите си да помогнат на семействата да намерят желаещи лекари, които да дойдат на място и да установят смъртта. Нито правителството, нито медицинските асоциации поддържат данни, които да покажат точно колко разпространено е станало това чакане.
Вбесен от този проблем, един град издава наредба, която забранява жителите му да умират у дома.
Кметът на Дуе възприема по-конвенционален подход и наскоро пише на министъра на здравеопазването, че се сблъсква с поне четири подобни случаи в последната година и че отчаяните местни жители редовно му се обаждат за помощ в намирането на лекар, който да удостовери смъртта на техен роднина. Това е видим проблем, който е симптом на нещо много по-значимо, казва в интервю кметът Фредерик Шеро.
Медицински сестри, следователи, патолози и други представители на властите могат да удостоверят смъртта в държави като САЩ. Във Франция, където една четвърт от населението умира у дома, тази роля е запазена само за лекарите, които трябва да посетят дома на починалия, да потвърдят, че смъртта е естествена, и да отбележат причината за нея.
Това е система, която функционира добре, когато Франция има излишък от общопрактикуващи лекари, много от които ходят по домовете.
Сега, въпреки че има рязък недостиг на лекари в някои области, пораждащ така наречените от французите "медицински пустини", изискванията за получаване на смъртен акт на практика остават същите.
Има огромен дефицит, потвърждава д-р Роланд Крестел, дългогодишен общопрактикуващ лекар в Дуе, който помага за създаването на кабинет за извънработно време с лекари на повикване. Той сравнява регулацията с такава за магистрали, правени за конски файтони, докато сега имаме коли, които се движат десет пъти по-бързо - рано или късно се стига до катастрофа.
Около 8 на сто от страната живее в "медицинска пустия" според данни на правителството, въпреки че общият брой на лекарите във Франция продължава да нараства в районите на големите градове. Дуе и останалата част от Северна Франция са засегнати тежко от срива в последните десетилетия на икономиката, фабриките и минния добив.
Ситуацията в Дуе, град, който все още почита богатото си историческо наследство и е хванал вълната на следвоенния френски икономически бум, става притеснителна, потвърждава кметът Шеро. Въпреки че градът не е класифициран като "медицинска пустиня", общопрактикуващите лекари там остаряват, а на тяхно място не идват достатъчно млади специалисти.
Дисбалансът между пустините и общия ръст на броя лекари засилва усещането за разрастваща се пропаст между процъфтяващата част на Франция и периферията й.
Това разделение подхранва и протестите на "жълтите жилетки" и възхода на крайнодясната партия "Национален фронт" и предизвиква ежедневно притеснение, изказвано от националните медии.
Никога не сме имали толкова много лекари във Франция, и все пак имаме медицински пустини, където семейства се налага да държат трупове у дома и са изоставени и в живота, и в смъртта, коментира Кристоф Дитрих, кмет на Леневил, град с 4500 жители, където последните двама местни лекари се пенсионират през 2017 г.
Тази година именно Леневил гласува наредба, която забранява на жителите да умират у дома, след като две семейства се налага да чакат дълго в летните жеги, за да бъде удостоверена смъртта на техни роднини. Този ход, целящ да окаже натиск върху националните здравни власти да намерят лекар за неговия регион, води до смесени резултати - не идва лекар, но е създаден център за телемедицина.
Във Франция, където половината от всички семейни лекари сега са над 55-годишни, властите се подготвят за голяма вълна от пенсионирания през следващото десетилетие.
Френското правителство си поставя за цел да увеличи броя лекари, като премахва лимита на броя студенти по медицина догодина и изпраща млади лекари в недостатъчно обслужвани от лекари райони. Ефектът от новите постъпления в редовете на медиците обаче се очаква да се усети едва след десетилетие, а младите лекари продължават да избират специализации, вместо да стават общопрактикуващи.
Трудно е да бъдат привлечени лекарите в медицински пустини - райони, където липсват и други услуги, казва д-р Марк Фогел, вицепрезидент на Френския медицински съвет в Норд, департамент, включващ и Дуе. "Медицинските пустини понякога са просто пустини като цяло", казва той. "Когато вече няма и поща, банка или училище, трудно е все още да има лекар."
Претоварени с работа, лекарите в недостатъчно обслужвани области не се чувстват задължени да полагат особени усилия, за да удостоверят смъртта на някой, който не е техен пациент, коментират някои медици. Произхождащ от време, когато връзката между лекар и пациент е била по-силна, актът на удостоверяване на смъртта е бил смятан за последно задължение на личния лекар, при това безплатно, което не се реимбурсира от националната здравно-осигурителна система.
От 2017 г. насам Франция плаща по 100 евро за лекари, които удостоверяват смъртни случаи нощем, през уикендите, по време на празници или в недостатъчно обслужвани региони.
Ефектите от политиката изглеждат ограничени, коментират представители на правителството и медицинските среди.
Лекарите се съпротивляват на натиска от някои политици да делегират правата за удостоверяване на смъртта на други представители на здравната система. Те твърдят, че това е сериозна медицинска процедура и че грешка в установяването на причината за смъртта може да има правни последици.
"Има лекари, които, ако не познават добре пациента си, си казват, че не искат проблеми впоследствие", коментира д-р Оливие Буши, вицепрезидент на Френския медицински съвет в департамента Мьоз.
Подписването на смъртен акт не е безобидно нещо, допълва той. Както е с много неща във Франция, традициите вероятно също са пречка пред промяната на ролята на лекарите в удостоверяването на смъртни случаи. Процесът по издаване на смъртен акт, казва Буши, произлиза от по-ранни времена.
"Кой е обявявал смъртта в кралския двор? Лекарят на краля", казва Буши. "Корените ни идват от много древни традиции."
Във Франция, ролята на държавата в регулацията на ежедневния живот на хората, включително въпросите, свързани със здравето, остава силна. Така че липсата на лекар, особено в емоционално тежък момент, когато умира член на семейството, се усеща като дълбоко предателство.
"Почувствахме се изоставени от държавата", казва Фредерик Делепланк, който трябва да чака повече от два дни, за да може лекар да удостовери смъртта на тъста му Жан-Люк Бажо, пенсиониран работник в автомобилното производство. В събота сутринта по-рано тази година Делепланк открива тъста си, който е бил болен, в апартамента му в Дуе, свлечен в инвалидната си количка на път за тоалетната. Той изключва отоплението и телевизора, след което се е свързал с бърза помощ по телефона.
Казаха ми да докосна тъста ми, за да се уверя, че е мъртъв, спомня си Делепланк. Той казва, че е починал, но операторите настояват. "И, да, докоснах го, беше студен", спомня си Делепланк.
Всичко това беше за нищо, казва той, защото не дойде лекар.
Полицаи и пожарникари идват в апартамента, но не могат да му помогнат да намери лекар. В понеделник той се обажда отново на полицията: "Казах им, че е просто. Ще взема тъста ми и ге го поставя на средата на улицата."
Преди да изпълни заплахата си, той все пак успява да намери лекар, който е лекувал тъста му преди години. Лекарят идва и подписва смъртния акт и тъстът му е кремиран на следващия ден.
Забавянето предизвиква усложнения и за погребалните агенции.
Мишел Томчик, собственик на погребалната агенция Tomczyk-Delebury в Дуе, казва, че е имал случай, в който млад мъж, починал от инфаркт, е бил открит по очи на пода на апартамента му в събота. Тялото му е останало в тази позиция, докато е бил намерен лекар в понеделник, което е заставило семейството да избере погребение със затворен ковчег.
Родителите му не можеха да го оплачат както трябва, казва Томчик като тъжно обобщение на случващото се с медицинските специалисти във Франция.
