Промяната за Северна Корея се случва бързо и наведнъж. Това се видя най-ясно покрай затоплянето на отношението на КНДР спрямо Южна Корея и САЩ - моменталното обръщане на 180 градуса в реториката спрямо доскорошните крайни врагове. Въпреки това, най-значимите събития в страната се случват със скорост, която никой дори там не е виждал досега.
Ким Чен Ун измества фокуса на управлението си от националната сигурност към икономическото развитие. В декларация от април 2018 г., Ким провъзгласява "нова стратегическа линия" в управляващата работническа партия на работниците, обявявайки епоха на "строителство на социалистическата икономика".
Най-голямата промяна се случи в Пхенян, където прочутите масови игри в страната се проведоха през септември 2018 г. след петгодишна пауза. Докато в града влизаха чуждестранни туристи и медии, многобройните посетители посочиха, че самото лице на града се е изменило - от сиви, скучни сгради, сега оцвете в ярки цветове.
Новите търговски центрове, водните паркове, културните центрове и спортните съоръжения са променили живота на жителите на града, създавайки зараждаща се потребителска култура, подхранвана от растящата средна класа в страната.
Строителните работи са поразително бързи. В отделената жилищната зона за учените в столицата на Северна Корея само за година са построени 53-етажен небостъргач с 2500 апартамента, тенис кортове, училища и няколко търговски центъра.
Въздействието е дълбоко в страна, където държавата има пълен контрол върху цялата икономика. Резултатът е забележим. Новите летища, особено в Пхенян и Уонсан (градът в сърцето на предложената туристическа зона на източния бряг на страната), са построени в модерен стил западен стил, с безмитни магазини и ресторанти. Ким Чен Ун се надява до 2020 г. в страната годишно да пристигат по над 2 милиона туристи. За тази цел се влагат сериозни усилия в развитието на туристически съоръжения като зимни курорти, петзвездни хотели и красиви плажове.
В много отношения Северна Корея се присъединява към останалата част от световната общност. Това се усети най-символично през април 2018 г., когато Ким обяви, че страната ще промени часовата си зона от "Пхенянско време" обратно към часовата зона на Южна Корея и Япония.
Това обаче се случва и ежедневието на обикновените хора в страната. Така например модата наскоро се превърна в значим терен на себеизразяване.
В страна, в която доскоро държавата диктуваше дори и начините на обличане, промяната идва както от самите хора, така и от доходите, които продължават да се увеличават въпреки санкциите.
Държавното ръководство също оказва своето влияние. Съпругата на Ким Чен Ун - Ри Сол Жу - бива възприемана като модна икона сред жените в страната. Междувременно неговата любов към спорта означава множество държавни инвестиции в спортната инфраструктура и инвестиции в спортни школи.
Когато през септември миналата година президентът на Южна Корея Мун Дже Ин се отправи на безпрецедентно пътуване на Север, двете държави обявиха плановете си да стартират съвместно домакинство на Летните олимпийски игри през 2032 година.
Развлечения в страната, традиционно консервативни и запазени за елитите, също се отвориха. През 2012 г. в страната дебютира първата женска музикална група - Moranbong Band. Към момента тя вече е направила няколко турнета в страната, а също така и няколко в чужбина.
В резултат на всичко това страната бавно губи своята слава на "Отшелническото кралство", но към момента все още не е ясно какъв ефект ще имат тези промени в дългосрочен план.
Най-малкото досега промените, които се случват, все още в голямата си част, както и по-голямата част от държавните инвестиции, са съсредоточени в столицата Пхенян. Съответно ще е необходимо още доста време за останалата част от страната, особено за селските райони, да наваксат.
Все още сравнително малко външни лица получават шанса да да посетят Северна Корея, а за тези, които получат шанс за това, правенето на снимки е строго ограничено и регулирано. Всички тези промени, макар и за добро, не са успели да променят откровено тоталитарния режим в страната.
Много от експертите обаче приемат случващото се за нисък старт, който евентуално би позволил на хората в КНДР да имат по-спокоейн и по-отворен към света живот, в който историите за глад и тормоз от държавата са по-скоро спомен от миналото, отколкото реалност.
Дори сега тези позитивни промени са по-скоро изменения във фасадата, а не толкова реално и стабилно подобрение. И всичко това зависи от интензивността и посоката на отношенията между страната и нейните съседки.
Все пак ни делят по-малко от 2 години от времето, в което Ким Чен Ун беше "малкото ракетено човече" в очите на САЩ и потенциална заплаха за мира по света. И възможността да се превърне отново в това е повече от жива.
Засега обаче за света остава да приветства постигнатото от властите в Пхенян, ако ще и то да е само новата маска на една агресивна и авторитарна власт.
