Карат я да носи най-тежката екипировка. Не казат нищо, когато показва най-добрите резултати в стрелбата от целия тренировъчен взвод. Когато вестник от родния й Готланд публикува репортаж за нея, бойците й се подиграват, като залепват снимката й в колаж с изрезки от порнографски списания. Непристойните намеци и сексуалните шеги с майор Хана Юунгвалиус са част от всекидневието й в армията, на която отдава три десетилетия от живота си.
През 2017 г. тя става едно от лицата на движението #MeTоо в шведските въоръжени сили, под надслова #givaktochbitihop, което може да се преведе като "Застани мирно и захапи патрона". Това е откровено неприятен момент за страната, която отдавна се гордее с половото равенство в армията си.
Лейтенантът от ВМС Фрида Линехаген, която също се е сблъсквала с нелицеприятни подмятания от по-старите и висшестоящи офицери, също става говорител на кампанията. Първите медийни изяви на двете жени са посрещнати с шок и неудобство от страна на колегите им.
Повечето от мъжете избягват да говорят с тях на тази тема, защото винаги са гледали на себе си като на примерни войници.
Едва сега разбират, че жените в шведската армия са живели в паралелна реалност, която не е била никак приятна за тях. Историите им хвърлят светлина върху скритите несправедливости на военната служба, която тъкмо в този момент се готви за връщането на казармата.
През януари 2018 г. Швеция задейства отново наборния принцип за рекрутиране на войници заради намаляващия интерес към доброволната армия и нарастващото напрежение с Русия в Балтийско море. 29 години след отварянето на бойните военни специалности за жени, Швеция става една от малкото държави в света наред с Израел и Норвегия, в които има равенство на половете в наборната служба.
Това би трябвало да се превърне в исторически момент за признание на приноса на жените в армията. Все пак през май 2017 г. норвежко изследване показва, че наличието на войници от двата пола в 24-часово съвместно съжителство води до "по-добро разбиране и толерантност между мъжете и жените, освен че ограничава стереотипните предразсъдъци и сексуалното напрежение".
Шведската армия обаче още не е решила проблема със сексуалния тормоз и насилие. През ноември 2017 г. ветеранът от армията Анна Беркстед Йонсон създава Facebook-страница, в която приканва жените да споделят своите истории за тормоз и посегателства по време на военната служба. Оттам идва и странният хаштаг "Застани мирно...". Сред тях са Юнгвалиус и Линехаген. За няколко дни са подадени сигнали за над 3000 случая на непристойно поведение, над 1700 жени от армията подписват писмо, публикувано във в. Dagens Nyheter, което описва преживяванията и исканията им за промяна.
Оттогава стратегията на шведските въоръжени сили за разобличаване на сексуалния тормоз се превръща в многостранна сложна кампания, станала още по-належаща след привличането на 4000 млади мъже и жени в казармата. Плановете са техният брой да се увеличи до 8000 души до 2022 г.
Системата не е перфектна, но дава един възможен модел за ползване на глобално ниво - шведската армия стандартизира процедурите за подаване на сигнали за тормоз и насилие, като предоставя най-различни възможности за комуникация с жертвите и тренира наборниците и кадетите как да създадт по-сигурна и спокойна работна среда.
В строго контролираните казарми на Швеция мъжете и жените трябва да преминат през едни и същи тестове за физическа подготовка, като имат право да се специализират във всеки род войски, стига да покриват съответния норматив - от пехотата до военното разузнаване.
Всички живеят в смесени спални помещения, ползват общи душове, като всеки от тях е отделен със завеса от останалите.
Тук липсва каквото и да е специално отношение към жените, което би могло да се установи в училищата например. Първоначално, младите момичета се чувстват доста неудобно да се преобличат пред дузина непознати в обща стая, пълна с двуетажни легла, но постепенно свикват.
"Взводът е твоето семейство" - това е философията, която наборниците бързо научават. Освен това армията вече разполага със силни ролеви модели като жени-военни инструктори, които често отговарят за отделните звена.
Междуполовите отношения обаче стават доста по-сложни след приключване на обучението, когато младите войници вече не са следени толкова изкъсо, а дневният им график не е разчертан по минути.
Шведската армия търси решение и на този проблем чрез две взаимносвързани тактики.
Първата - да поощрява мъжете да не допускат неприемливо поведение от страна на колегите си; втората - да покаже, че всяко нарушение ще бъде наказано адекватно.
Пример за нуждата от тези два елемента е историята на Емилия Ахфелт Димитриадис, ветеран от шведската армия, тормозена от двама колеги по време на мисията в Косово през 2003 г. По време на представянето на нейната книга във Военния университет на Швеция, бившият й командир се оказва в публиката, изправя се на крака и поднася извинението си на Димитриадис за това, че не е дисциплинирал подчинените си и че не е реагирал на предходните й жалби. Емоционалното им помирение трогва много хора в аудиторията. Сега и двамата са част от плановете за организиране на подготвителни курсове за кадети във военната школа MHS Karlberg.
Движението #givaktochbitihop показва, че шведските въоръжени сили имат нужда от спешна промяна по отношение на системата за наказание на сексуалния тормоз. Тъкмо това се случва в момента.
На първо място, в системата има видим пробив - командирите са длъжни да разследват всеки сигнал, но не и да го докладват на по-високо ниво. Шведската армия не притежава база данни за жалбите от страна на пострадалите от тормоз и насилие. Статистиката не се извлича от докладите, изпратени до командирите, а от индивидуалните отговори на годишния въпросник за личния състав. През 2017 г. 17 от 13 000 респонденти посочват, че са преживели сексуален тормоз, а 700 души (около 5%) сочат, че са били подложени на някаква форма на насилие от страна на колегите или командирите си. Много от военните се отказват да споделят подобна информация в анкетата, тъй като самоличността им може да бъде разкрита и да последват неприятности.
Досега случаите на сексуален тормоз се се разследвали само на локално ниво и не са регистрирани в централизирана система за отчетност, освен ако не се наложат наказания на извършителите или административно разделяне на засегнатите страни.
Поради факта, че извършителите понякога са преки началници на жертвите си или са приятели с техните командири, ръководството на армията признава нуждата от създаване на специално разследващо звено извън контрола на командването.
Разглеждането на тези жалби без централна координация пречи на армията да извлече поуки от индивидуалните казуси, да открие повтарящи се модели на тормоз и да разработи адекватни мерки за недопускане на нови нарушения в дългосрочен план, се казва в офииален доклад на шведските въоръжени сили от август 2018.
Междувременно, началникът на отбраната ген. Микаел Биден даде един от най-ярките примери в подкрепа на жените на военна служба: първо, записа видео-обръщение, в което лично осъди всички извършители на посегателства и даде да се разбере, че сексуалният тормоз няма място в шведската армия. По-късно създаде специална телефонна линия, на която жертвите могат да подават сигнали за инциденти, които ще стигнат директно до генералния щаб.
Намеренията са добри, но системата все още страда от известни дефекти.
Например, за да регистрират жалбите си по телефона, предполагаемите жертви трябва да съобщят името и военното си поделение. Анонимни сигнали не се приемат, а някои от пострадалите се притесняват от негативните последици. Няколкото командири, които препращат разследванията си към генералния щаб, също се оплакват от дългото време за реакция на ръководното ниво.
Въпреки всичко жените от шведското армейско #MeToo-движение не се отказват нито от службата, нито от каузата си. Ако не се положат адекватни усилия днес, след две десетилетия всичко ще си е все същото, защото "нашето поколение не свърза точките", казва Юнгвалиус.
Боецът трябва да разбере, че има връзка между половото равенство и оперативната ефективност, смята тя: "Защото на бойното поле всичко опира до един въпрос: мога ли да поверя живота си в твои ръце".
