Италия някога имаше така наречените "гласоподаватели-берлусконцианци".
Консервативни по произход и заради социалната си класа, те бяха също така непостоянни, безразлични, анархистични и предпазливи по отношение на институциите, професионалните политици и интелектуалците — пориви, които трудно могат да бъдат описани като умерени.
И все пак те охотно посрещнаха компромиса на Силвио Берлускони между италианска анти-политика и политическа умереност, и комфортно се позиционираха в дясноцетристката ниша на двуполюсната по онова време система в Италия.
Но вълната от промени през последното десетилетие — голямата рецесия, кризата с държавния дълг, миграцията — дълбоко промени ситуацията.
Извън традиционната диалектика между левицата и десницата се появи нова политическа разломна линия, плод на противоположни възгледи на поне три фронта: между старото и новото, между елита и обикновените хора, между глобалистите (или тези, настроени позитивно към Европейския съюз) и локалистите (или суверенистите).
Накратко, старият европейски елит на една страна, а на другата — нови националистическо-популистки сили. Или поне така се описват самите те.
Пропастта между тези, които защитават статуквото и тези, които му се противопоставят, сега се е разширила още повече. Сред неудовлетворените, тези от политическата десница са възприели по-екстремистки позиции.
Добавете към това и постепенното отслабване на лидерството на Берлускони, който сега е 83-годишен, и резултатът е че неговата преди успешна способност да синтезира политически умерените и протестните сили (или, ако предпочитате, центъра и десницата) вече е в криза.
И така, добрият стар берлусконизъм се оказва в клопка между позиции за запазване на статуквото — работа, изпълнявана умело досега от лявоцентристката Демократическа партия, която все повече бива критикувана като представляваща 'естаблишмънта' — и позиция на политически протест от десницата, която все повече се идентифицира с партията "Лига", и в по-малка степен с крайнодесните "Братя на Италия".
Сега партията на Берлускони, дясноцентристката "Форца Италия", навлиза във финалната фаза на тази история. Под лидерството на Берлускони двусмислието, присъщо на партия "на протеста и управлението", на анти-политика и умереност, беше позитив. Сега то е спънка.
Въпреки че Демократическата партия и "Лига" изглежда да са крайно далеч едни от други в политически план, от избирателна гледна точка пространството (и в резултат на това дялът от гласоподавателите), което ги отделя, е доста тясно, защото общественото мнение също се е поляризирало.
Нещо повече, Демократическата партия беше председателствана от Матео Ренци, който наскоро напусна, за да основе собствена центристка партия, наречена "Италия Вива", като остави така наречения "естаблишмънт" на практика без лидер. И донякъде заради арогантното поведение на Берлускони, не се е появил потенциален лидер във "Форца Италия" със същата комуникационна ефективност, за да отвори широко и овладее електорален терен, който все още не съществува.
Матео Ренци
В крайна сметка електоратът, който Берлускони изгради за себе си, няма наследник в собствената му партия, а е оставен да бъде погълнат от партии, които са много по-десни.
Оттам възниква и възможност, разглеждана от Мара Карфана — бивш модел и водеща на телевизионни шоута, която Берлускони назначи за министър по въпросите на равноправието, и която сега представлява умерените сили във "Форца Италия" — да напусне партията, да създаде нова с президента на региона Лигурия Джовани Тоти, и да договори съюз с "Лига".
Създаването на такава партия би се изправило пред две неособено незначителни препятствия. В ситуация, където пропастта сред гласоподавателите между центъра и десницата остава неизменна, тази нова партия ще трябва да се прецени как и дали е възможно да остане в десницата с "Лига", като същевременно поддържа ясна и лесно различима умерена идентичност.
Някои скорошни инциденти са емблематични за тази дилема: навлизането на Карфана в конфликт с Матео Салвини от "Лига" и решението на "Форца Италия" да гласува срещу създаването на извънредна парламентарна комисия срещу нетолерантността, расизма, антисемитизма и подбуждането на омраза и насилие.
Матео Салвини
Обратно, в ситуация, където десницата и центристите се сближат отново, стратегията ще трябва да включва следене дали дясноцентристкото пространство няма да бъде превзето от самия Салвини, решен да пресъздаде синтеза на протестна политика и умереност на Берлускони, този път самостоятелно с "Лига" зад гърба си.
Потенциален ход, който — насред хиляди неясноти — изглежда вече започва да се осъществява.
