Кристиан Пичолини е едва на 14 години, когато го вербуват да се присъедини към една неонацистка организация през 1987 г. По думите му това става, докато стоял в една алея в парка в родния му град в щата Илинойс и пушел трева, когато към него се приближил един мъж, издърпал джойнта от устата му и заявил ядосано: "Ето какво комунистите и евреите искат да правите, за да бъдете послушни".
Самият Пичолини е дете на италиански имигранти от работническата класа и твърди, че те го отгледали така, че да не съди за другите по цвета на кожата им. Фактът обаче, че те трябвало да работят по седем дни в седмицата и съответно го неглижирали, се отразил на младежа. Той бил проблемно дете и бунтар.
Това отсъствие на родителите и желание на бунт срещу тях са добре дошли за всички онези, които се занимават с привличане на младежи за подобни радикални организации и идеологии.
Те се представят преди всичко с идеите си за братство, за принадлежност към групата и за високи морални ценности като чест, дружба, вярност и т.н. Вербуването на Пичолини не е по-различно. Скоро след като мъжът с гневния коментар за джойнта подхожда към него, той вече присъства на неонацистки митинги и крайнодесни демонстрации.
Близо 30 години по-късно Пичолини вече е дерадикализиран. Той се разграничава от всякакви форми на белия национализъм и идеите за доминацията на бялата раса през 1996 г. По това време някъде той започва да се среща с хора от малцинствата, което подкопава възгледите му. Сега той е част от борбата с разпространението на екстремизма сред младежите и присъства на много срещи, на които говори какво е да си бивш скинар.
"При мен нещата се случиха, докато стоях на алея в парка, но сега интернет промени нещата. Можете да стоите в дигиталната алея по всяко време и да намерите хора и идеологии, които да ви привлекат", коментира Пичолини.
Тази година в САЩ се наблюдава ръст в "домашния" тероризъм, като по-голямата част от атаките са плод именно на крайнодесни радикали, коментира директорът на ФБР Кристофър Урай пред федералната Съдебната комисия към Сената през юли. През годините поредица от такива стрелци осъществиха расистки и антиимигрантски нападения, публикувайки реди това манифестите онлайн.
И докато покрай последните подобни масови нападения, отнели живота на десетки американци, президентът Доналд Тръмп предпочете да се съсредоточи върху психичното здраве и пагубното влияние на видеоигрите като основни причини за очевидния скок във въоръженото насилие, мнозина изследователи насочват вниманието именно върху все по-масовото разпространение на крайни идеологии.
"Едно от най-важните неща в радикализацията е реториката, която е насочена към определени групи като враг", казва Ари Круглански, водещ социален психолог и професор от Университета в Мериленд.
Той и екипът му от изследователи изучават мотивационните фактори, подкрепящи насилствения екстремизъм. Тяхното изследване е озаглавено „Психологията на радикализацията и дерадикализацията“.
Процесът на индоктриниране в крайната идеология обикновено включва "търсене на лична значимост", при който човек, искащ да бъде оценен като личност, се привлича към определена реторика и идеология, а след това търси съответните мрежи и общности, в които да намери валидация за самия себе си. Иначе казано - намира определен тип реторика, а след това и групите, които я споделят. И на общата идеологическа база търси да бъде приет в съответната група, обяснява Круглански.
Понякога процесът в крайна сметка довежда до това човек да се обърне към насилствени действия с надеждата те да бъдат възнаградени или допълнително оценени в социалните мрежи сред съмишлениците.
"За да вземете пистолет и да стреляте по хора, се нуждаете от оправдание, тъй като в нашето общество убийството на човек е допустимо, само когато става въпрос за враг, като във война. Tака, идентифицирането на някого като враг, нашественик или противник по някакъв друг начин позволява на хората да се освободят от тази забрана на обществото", коментира ученият.
Междувременно Пичолини признава, че необходимостта да се чувства оценен определено е причина да се свърже с неонацистките групи. По думите му тогава бил привлечен от тази идеология, най-вече защото тя му осигурява усещане за "идентичност, общност и цел".
Много е писано за това как реториката, използвана от атентаторите при последните атаки в САЩ, тясно съвпада с речи на президента Тръмп в началото на президентската му кампания, когато атакуваше мексиканските имигранти, определяйки ги като "престъпници" и "изнасилвачи". По това време той използваше термини като "зараза" и "нахлуване", за да опише мигрантите и местата, в които живеят те.
И докато бялото насилие продължава да взема жертви, самият Тръмп е отправил погледа си в другата част на крайното пространство - антифашисткото движение, известно като "Антифа". В коментар към последните въоръжени атаки той изрази загрижеността си от нарастването на всяка една група, разпространяваща радикална насилствена идеология, назовавайки обаче поименно единствено "Антифа". Все пак в изказването си той отчете място и за белите расисти.
Според Колин Кларк, старши научен сътрудник в центъра "Соуфан", който изследва проблемите на глобалната сигурност и възникващите заплахи, двете групи (неонацистите и антифашистите - бел.р.) не са толкова сходни по своята структура и възможности. Докато антифа е движение на автономни групи без централна командна структура, при белите националистически групи сега има ясно организирана йерархия, подобна на редица терористични организации. Те също така имат много междунардни връзки и се ползват на места с политически протекции.
По думите на Кларк фокусът на президента върху антифа е политическо решение, с което президентът иска да трупа точки пред електората си. Той категорично заяви, че неонацистките екстремисти доказано са по-опасните групи от Антифа.
Разбира се, неглижирането на каквито и да е екстремистки групи е грешно, както и обаче е грешно да се използва една наистина опасна идеология с вече извършени терористични актове, просто заради съществуването на друга крайна идеология.
Според някои експерти решението на въпроса с екстремизма изисква използването на същите подходи, които ползват и крайните радикали. Включително и употребата на онлайн платформите за достигане на проблемни младежи.
На това мнение е и Пичолини. В момента той работи в една група за дерадикализация на млади хора - Free Radicals. Той е и неин създател. Идеята на Free Radicals е да достигне до лица, които са привлечени от екстремистките движения, както и да се осигури подкрепа онези, които имат желание да ги напуснат.
Трудно е да се знае колко радикали са преминали през подобни програми, но Пичолини казва, че самият той се е опитал да дерадикализира стотици екстремисти онлайн. Той прави това, като просто говори с тях и използва психологията, за да им помогне да се отърсят от омразата.
По думите му в такива случаи често се намират "дупки" в емоционалния живот на младежите - различни емоционални травми, причинени по една или друга причина. След това той намира ресурси в местните общности, за да свърже тези хора, докато се опитва да „използва общността около тях“, за да ги подкрепя по време на тяхната дерадикализация.
Друг процес, който той описва, е известен като „потапяне“, в който той въвежда екстремисти към членове на малцинствените групи, които те твърдят, че омразата е излишна и става въпрос просто за други хора, които просто имат различе цвят на кожата или различна гледна точка по определен въпрос.
Според Пичолини обаче от ключово знание е разбиването на платформите, в които се разпространява крайнодясната пропаганда.
Това са сайтове за расистки, ксенофобски и екстремистки форуми като 8chan, където нападателят от Ел Пасо е публикува своя антиимигрантски манифест през август. За целта правителството обаче трябва да положи усилия и да се работи доста силно с хостинг компаниите и провайдърите на интернет.
Разбира се, за да е успешен резултатът от дерадикализацията, трябва да има участие на семейство, учители, приятели и т.н. И тя не трябва да е единствено постфактум, а да има превантивен характер.
Семейство, училище, среда - всичко това трябва да учи хората, че омразата не е решението на проблемите. Иначе борбата с екстремистите винаги ще изостава назад.
