Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Как Гърция ще се опита да спре кранчето на "изтичането на мозъци"

Правителството предприема нови мерки за борба с емиграцията Снимка: iStock/ Getty
Правителството предприема нови мерки за борба с емиграцията

"Моля ви, върнете се!"

Това е посланието, което гръцкото правителство искат да изпратят на талантливите млади хора, които напускат страната по време на голямата финансова криза.

За да ги насърчат да се върнат, властите лансират схема за допълнителни субсидии към заплатата по схема, наречена "Rebrain Greece".

Програмата предлага на 500 души, определени като най-талантливите и най-добрите, месечна заплата от 3000 евро (преди данъчното облагане), ако се завърнат в Гърция като част от проекта. Министерството на труда ще покрие 70 на сто от тази сума.

Константинос Агрипидас, висш чиновник в гръцкото трудово министерство и наблюдател по схемата "Rebrain Greece", смята, че това е първата сериозна стъпка от усилията на гръцката държава, която все повече ще се стреми да създаде условия за постепенно завръщане на емигрантите.

Програмата започва през април миналата година като опит да се спре "изтичането на мозъци" и е определена за толкова важна, че дори и смяната на правителството през юли не можа да я прекъсне.

При представянето на проекта гръцкият министър на труда - Янис Вруцис - подчерта, че Гърция вече излиза от кризата и поема стабилен път към икономическо и социално оздравяване. Според Вруцис страната възвръща средствата си и насочва преки усилия към създаването на подходяща среда за завръщането на гръцката диаспора, която e емигрирала в чужбина в търсене на работа и по-добра перспектива по време на кризата.

Около 500 хил. души се местят да живеят в чужбина по време на финансовата криза, по време на която гръцката икономика се свива с една четвърт, а безработицата скача с 28 на сто.

Оттогава насам статистиките за безработицата се подобряват, но все още са двойно под средните стойности за Европейския съюз. "Изтичането на мозъци" обаче засилва най-голямата опасност за гръцката икономика - демографският срив. До 2050 г. се очаква населението на Гърция да се свие с 800 до 2,5 млн. души и така населението на страната ще бъде между 8,3 и 10 млн. души.

Един от всеки трима ще бъде на възраст над 65 години, показва проучване на "Dianeosis", гръцкия институт за изследвания и политики. Отговорът на правителството е да предлага финансов бонус до 2 хил. евро за всяко родено дете.

Гърция е преживявала масова миграция и преди, включително и в десетилетията след Втората световна война, но този път разликата е, че емигрират гърците с най-високо ниво на образование и умения. Повече от 90 на сто от тези, които са напуснали страната, имат завършено висше образование, а 64 на сто имат и допълнителни следдипломни квалификации.

Човешкият капитал е ресурс номер едно за износ на Гърция и според доклад на глобалната неправителствена организация Endavor.

В доклада се допълва, че "изтичането на мозъци" от Гърция генерира годишно еквивалента на 12,9 млрд. евро брутен вътрешен продукт и 9,1 млрд. евро отиват под формата на данъци в страните, в които гърците са емигрирали. В същото време държавата харчи над 8 млрд. евро за държавно образование на тези хора.

Зина Мария Пантериду, 27-годишен анализатор, който от четири години живее в Лондон, е ентусиазирана, когато разбира за програмата "Rebrain Greece". Тя казва, че не е искала да напуска Гърция, но когато завършва обучението си, кризата е в разгара си и родителите й я мотивират да замине за чужбина.

Но сега в съзнанието й се появяват редица възможности. Пантериду е наясно, че ако се върне в родината си, ще получава по-ниско заплащане и стандартът й на живот ще спадне, но все пак ако получи добра оферта - би се завърнала.

Разбира се, не всеки одобрява правителствената програма, особено онези, които са устояли на изкушението да избягат и са останали в Гърция през тежките години на кризата.

"Трябва да вземем предвид тези, които останаха", посочва един от редакторите на популярното гръцко издание "Vima". Той припомня, че и те са измъчвани от безработица, въпреки че са висококвалифицирани. Те се примиряват да преживяват на мизерните обезщетения за безработни и успяват да издържат, докато си намерят подходяща работа.

Пантериду също осъзнава, че проектът може да се стори несправедлив за мнозина. Агрипидас обаче опровергава тези критики, като уточнява, че това не е програма с цел намаляване на безработицата, а по-скоро опит да се покрият нуждите на държавата от квалифицирани кадри, които в момента просто не са в Гърция.

Въпреки високите нива на безработица в страната много компании, особено в технологичния сектор, споделят, че се затрудняват в намирането на служители с подходящите умения. Гай Крийф, член в борда на директорите в "Upstream" - компания за мобилни технологии, казва, че се бори да примами инженери в компанията, тъй като най-добрите заминават за чужбина, след като завършат образованието си, и не си и помислят за завръщане.

Затова вместо да разчита на намирането на служители с подходящия опит, Крийф решава да инвестира в създаването на достатъчно опит у начинаещи.

Така фирмата започва да предлага едногодишно обучение на току-що завършили студенти, а след изтичане на курса директно ги наема на работа. Крийф също е на мнение, че "изтичането на мозъци" е най-големият проблем на гръцкия пазар на труда. Има цяло поколение с амбиции, мечти и хъс за работа, но "докато те се опитват да спринтират, някой им подава дъмбели", описва ситуацията той.

Сред основните причини за това са корупцията и липсата на меритокрация, които карат гърците да търсят по-добър живот в чужбина. След тези фактори се нареждат финансовата криза, лошите условия на труд и лошите социални политики.

Представете си, че се връщате от държава, в която обществото и работният пазар са добре организирани, уважаван кадър сте и в сте високо оценени в професията си, казва 36-годишният Томас Коцис. Той напуска Гърция преди шест години, когато тогавашният му работодател спира да му плаща редовно.

Затова Коцис емигрира и е убеден, че не иска да навърши 30 години в тези условия.

С напредване на времето кариерата му в чужбина процъфтява, но се засилват и опасенията му, че той няма корени там. Затова и решава да се върне в Гърция, макар че още се опитва да се приспособи.

Томас намира липсата на конкуренция в бизнеса за крайно притеснителна, но заключението му е, че все някой трябва да направи завръщането в родината модерно.

Най-четените