Назряващият бунт срещу летенето

Авиопревозвачите в Европа имат нов проблем – собствените си клиенти.

Преди десетилетия летенето беше запазена територия за малцина заможни хора, но след това се превърна в масов пазар за евтин туризъм. Сега авиационната индустрия е застрашена от това да се присъедини към производителите на цигари и пластмаса в Залата на срама на бизнесите.

Причината е нещо, което повечето пасажери пренебрегваха допреди няколко години – растящото замърсяване с въглероден диоксид, което тази индустрия създава. Но сега то вече е проблем в свят, където глобалното затопляне е сред основните политическите и социални притеснения.

Из Европа се засилват кампаниите за намаляване на вредните емисии, причинени от пътуване по въздух.

Източниците на критики са широко разнообразни. В Швеция решението на младата активистка по проблемите на климата Грета Тунберг да се откаже от летенето доведе до това на проблема да се обърне внимание. Във Франция протестиращите "жълти жилетки" поискаха да се наложат акцизи на самолетното гориво, а не на това в автомобилите им.

Задава се битка, която започва отдолу и се цели във върха. Не е ясно обаче как ще завърши тя. За момента всичко е по-скоро въздух под налягане, отколкото истински действия. Като оставим настрана това, което може да е временна спънка за пътуването по въздух в Швеция, хората може и да говорят много, когато става дума за авиация и промените в климата, но продължаващият растеж на повечето пазари показва, че все още не са се отказали от летенето.

Но политиците, които традиционно подкрепят= развитието на индустрията на авиопревозвачите, вече забелязват промяната в настроенията.

По-рано този месец на среща в Южна Корея европейският комисар по транспорта Виолета Булк каза, че очаква за в бъдеще желанието за растеж на авиационната индустрия да е директно свързано с идея за устойчивост.

Поредица от правителства в Европа – както леви, така и десни, обмислят авиационен данък, край на традиционно големите субсидии и преразглеждат плановете за разширение на летища.

От своя страна авиопревозвачите преминаха в защитен режим. Те имат намерение да возят все повече пасажери, като компании като "Райънеър" (Ryanair) отбелязват двоен ръст в трафика. Същевременно превозвачите се притесняват, че протестите могат да доведат до правителствена намеса и да застрашат тези техни цели.

Шведите имат дума за това

В Швеция има дума – "flygskam", или "срам от летене" – това е усещането за вина, което изпитваш при качване в самолет, тъй като знаеш, че летенето вреди на околната среда.

Александре де Хуниак е ръководител на лобистката Международна въздушно транспортна асоциация (IATA). По време на същата среща в Корея тя отбелязва, че ако не му се противодейства, мислене като това в Швеция ще става все по-разпространено.

"Заедно с намаляване на емисиите, трябва групово да се ангажираме и да разкажем своята страна на историята по-ефективно", коментира тя.

"Райънеър" е вторият най-голям авиопревозвач на континента. Компанията вече усеща  натиска от хората, ангажирани с проблемите на климата. В класация на неправителствената организация "Транспорт и околна среда" авиокомпанията е наредена в топ 10 на най-големите замърсители в Европа, заедно с девет топлоелектроцентрали (ТЕЦ).

В отговор на това "Райънеър" вече публикува месечни данни за това какви емисии въглероден диоксид генерира. Това я прави първата европейска авиокомпания, предприела подобна мярка. Целта на "Райънеър" е така да се бори със "срама от летене" - като обяснява, че пасажерите й са отговорни средно за по-малко емисии на километър в сравнение с тези на конкурентите. В свое изявление Кени Джейкъбс, шефът на маркетинга в "Райънеър", нарича компанията "най-зелената/чиста авиолиния на Европа".

За момента, първата страна, усетила убождане от "срама от летене", е Швеция, където авиационната индустрия се е свила с 5% тази година. За това частично се обвинява и промяната в настроенията спрямо летенето.

Шведският активист за промените в климата Грета Тунберг превърна замърсяването от самолетите в една от основните теми на своята широко отразявана, водена от младежи кампания. По време на пътуванията си из Европа тя се придвижваше изцяло с влакове – и насърчава и други да придобият този навик. В Instagram и Twitter набират популярност хаштаг кампании като #jagstannarpаmarken и #tagskryt, както и техните английски версии #stayontheground и #trainbragging ("стой на земята" и "влакова хвалба").

Това обаче може да е само един проблясък. Според прогнозата на Eurocontrol въздушният трафик в Швеция ще се увеличи с 1,9% тази година и с 2% през 2020 г.

Законотворците променят курса

PR кампаниите на индустрията може да не са достатъчни, за да откажат политиците от това да задълбаят в данъчното облагане на авиацията. През март белгийското правителство подкрепи холандско предложение за общ европейски данък върху авиацията. Финансовият министър на Холандия Мено Снел коментира, че не е устойчив модела да летим за един уикенд с приятели из Европа, когато можем да го направим с влак.

Воят за данък за авиацията се разпростира из Европейския парламент. Всички основни кандидати за поста председател на Европейската комисия (ЕК) вече дадоха своята подкрепа за идеята. Манфред Вебер от ЕНП коментира, че "на привилегиите за авиолиниите трябва да се сложи край", а Франс Тимерманс от ПЕС в един дебат попита защо все още няма данък върху керосина и определи това като "лудост".

И дори политиците да не смеят да поискат от авиокомпаниите да плащат повече, гражданите могат да ги принудят да го направят. През април в Комисията беше регистрирана европейска гражданска инициатива за приемането на авиационен данък на територията на целия Европейски съюз. Тя се нуждае от 1 милион подписа до май 2020 г., за да принуди ЕК да действа.

Натискът вече се усеща във Франция. "Жълтите жилетки", които протестираха срещу предложеното от правителството увеличение на акциза върху бензина, твърдят, че мерките несправедливо са насочени към работническата класа и посочват липсата на акцизи върху самолетното гориво и липсата на ДДС върху самолетните билети. Париж си взе поука и администрацията на френския президент Еманюел Макрон вече сменя тона по тази тема.

Подобна промяна има и в Шотландия, където първият министър Никола Стърджън се отказа от идеята за намаляване на данъка върху билетите. Причината е това, което тя определи като "климатичен спешен случай", заради който трябва да се вземат мерки за по-бързо намаляване на вредните емисии.

Шотландското правителство също така преосмисля подкрепата си за нова писта на летище "Хийтроу". Това е само част от вълна от по-широко преосмисляне на нуждата от това да се разширява инфраструктурата за въздушен транспорт.

Много авиокомпании вярват, че предложението за данък ще им се отрази зле. Друга лобистка организация – Airlines for Europe, твърди, че данъците "увеличават цената на пътуването и намаляват свързаността". Някои политици подкрепят на ниво Европейска комисия подкрепят това виждане.

Мръсни небеса

Замърсяването на въздуха от страна на авиацията в Европа се е увеличило с 20% от 2005 г. насам и продължава да расте със средно 4% годишно. Към момента то е отговорно за 2,5% от вредните емисии в световен мащаб. Ако беше държава, авиацията щеше да е шестият най-голям замърсител с въглероден диоксид в света.

Както индустрията, така и законотворците са наясно с нуждата да се направи нещо. IATA се зарече да ограничи емисиите с 50% от нивото от 2005 г. до 2050 г.

Полетите в Европейския съюз вече са част от системата за търгуване на емисии в блока – механизъм, при който има таван на отделяните емисии и компаниите търгуват помежду си разрешения за изпускане на такива се търгуват между компаниите. И макар тази програма да забави ръста на емисиите от авиацията, тя не го спря изцяло, а опитите да се приложи върху полети, които не са ограничени само до ЕС, се провалиха.

Международната организация за гражданска авиация на ООН завършва работата по схема, наречена Corsia, която да ограничи емисиите на нивата от 2020 г. Тя ще изисква от авиолиниите да плащат за програми, с които от атмосферата да се премахват каквито и да е емисии над това ниво. Има обаче оплакванията от това, че участието до 2026 г. ще е доброволно. При наличието на растящо търсене, тези опити за регулации едва ли ще ограничат растежа на емисиите.

На хоризонта не се вижда и някакво технологично спасение.

Макар днешните самолети да са значително по-ефективни от тези в миналото и използват с 24% по-малко гориво в сравнение с 2005 г., като цяло емисиите от летенето в Европа са се повишили с 16% за същия период. Виновникът? Увеличение с 60% на изминатите километри от пасажер.

Идеи като алтернативни горива, електрически двигатели и радикални промени в дизайна на самолетите са далеч в бъдещето.

Страх от летенe

Това оставя един сигурен начин за намаляване на вредните емисии от авиацията – по-малко летенето. Това е идеята, която държи шефовете в бранша будни през нощта.

Главният технологичен директор на "Еърбъс" Грация Витадини заема позицията, че хората все още имат нужда да пътуват. "Работим сериозно върху телепортацията, но още не се е случила", каза тя през април. Посочи и високото търсене на нови самолети, като очакванията на "Еърбъс" показват, че най-малко 37 000 нови машини ще полетят в небесата до 2040 г.

В опит да подкопае привлекателността на "срама от летене", Витадини твърди, че по-малкото летене ще повлияе на световния мир. По думите й свързването на хората е нещо, което не бива да бъде подценявано, както и това да имаш "по-включващ и отворен свят", който помага за това да си наясно с различията на другите.

Но с изключение на Швеция, протестите до момента не са довели до по-празни летища. Нараства въздушният трафик на компании като "Райънеър" и натовареността на летища като "Луфтханза". Като цяло, въздушният трафик на Европа е нараснал с 3% през миналата година и с 2% досега за тази.

Това, откъдето и да го погледнеш, са си смесени послания.