Противоречивите коментари по адрес на Фетхуллах Гюлен са толкова крайни, чe човек би помислил, че става дума за двама различни мъже.
За привържениците си - турският имам е прогресивен, толерантен ислямски мислител, създател на неформалната организация "Хизмет" ("Служба" на турски език), който използва образованието и трудолюбието срещу радикализацията на мюсюлманския свят.
За враговете си - той е лидерът на сенчеста секта, чиито последователи са дълбоко внедрени в турската полиция, съдебна власт и армия. Нещо повече - за тях Гюлен е ръководител на терористична организация, чиято цел е да свали властта в Анкара.
Сред неговите врагове са турският президент Реджеп Тайип Ердоган, който обвинява Гюлен в подготoвката на неуспешния опит за преврат срещу властта му. Ердоган и другите представители на турското правителство настояват Гюлен да бъде екстрадиран от САЩ и предупреждават, че ако това не се случи, отношенията между двете страни ще пострадат.
Премиерът Бинали Йълдъръм коментира, че "държава, която подкрепя Гюлен, не е приятел на Турция и застава на противниковата страна в истинска война с Турция".
Решението на американските власти за екстрадирането на Гюлен ще зависи от един фактор: кое от двете описания ще приемат за достоверно.
Държавният секретар на САЩ Джон Кери обяви, че Вашингтон все още не е получил искане за екстрадиция на имама, но ще разгледа "всички легитимни доказателства", които го уличават в съучастие в преврата.
А събирането на доказателствата за предполагаемата вина на Гюлен е поверено на Робърт Амстердам, адвокат, който работи за турското правителство.
"Този човек е престъпник, който пере пари", казва Амстердам пред Foreign Policy.
По думите му: 75-годишният Гюлен се преструва на безобиден възрастен духовник, но в действителност той разработва мощна политическа мрежа и създава стотици училища в САЩ, които индоктринират децата в неговата идеология.
"Измамата е част от култа на Гюлен", твърди юристът.
#TurkeyCoupAttempt was launched by Fethullah Gulen from his 25 acre $ mansion in Pennsylvanian USA. #Turkey pic.twitter.com/kJpa1XkkgO
— Asfandyar Bhittani (@BhittaniKhannnn) July 16, 2016
Имението на Гюлен в Пенсилвания. Имамът живее в САЩ от 1999 г., когато заминава в "доброволно изгнание".
Офисите на училищата му в Чикаго бяха обискирани от ФБР през 2014 г. по обвинения, че отклоняват бюджетни средства към свързани подизпълнители, вместо да ги разпределят чрез честни и отворени процедури по обществени поръчки.
Адвокатът на турското правителство е подал многобройни сигнали срещу други училища под опеката на Гюлен по цялата територия на САЩ, с подобни обвинения за пренасочване на щатските и федералните субсидии към други гюленисти - което представлява конфликт на интереси.
Амстердам твърди, че школите, които се финансират от държавата, се използват за вербуване на привърженици. По думите му - целта им е да разпространяват ислямистката пропаганда на Гюлен сред учениците.
В същото време, посочва той, Гюлен старателно култирива мрежа от политическо влияние сред американските чиновници - както на федерално, така и на щатско ниво.
Разследване, публикувано в BuzzFeed през 2014 г., показа, че симпатизантите на Гюлен са дарили десетки хиляди долари за кампаниите на конгресмени от Камарата на представителите на САЩ.
През 2015 г. USA Today разкри, че движението на Гюлен е финансирало пътуванията до Турция на повече от 200 конгресмени и екипите им - което представлява нарушение на правилника на Конгреса.
В определени случаи, политическите съюзници на Гюлен помагат за пренасочването на бюджетни средства към училищата му: през 2013 г. Chicago Sun Times публикува разследване, според което една от школите на Гюлен е успяла да накара председателя на щатското събрание на Илиноис Майкъл Мадиган да отмени отказа от издаване на лиценз за допълнителни дейности.
"Гюлен върши страхотна работа в САЩ - човек би си помислил, че движението му има 200-годишна традиция в страната", казва Робърт Амстердам.
За турското правителство - тези обвинения са само върхът на айсберга. Ердоган твърдеше, че гюленистите, внедрени в полицията, са виновни за корупционното разследване срещу няколко негови министри през 2013 г. Още тогава той твърдеше, че Гюлен прави опит за преврат.
Сега турските власти обвиняват имама в ръководство на "паралелна държава" в държавата, или в опит за превземане на турските институции отвътре.
На 26 май Националният съвет за сигурност на Турция официално вкара движението на Гюлен в списъка на терористичните организации - наред с други врагове като "Ислямска дръжава" и кюрдската Работническа партия ПКК.
Ако Гюлен се върне в Турция, той ще бъде съден като ръководител на терористична групировка.
Не всички приемат подобни обвинения срещу имама. Бившият ръководител на офиса на ЦРУ в Кабул Греъм Фюлър описва Гюлен като "представител на онзи тип умерени ислямски говорители, които САЩ би трябвало да подкрепят".
Фюлър отдавна защитава Гюлен от критиците му: през 2006 г. той написа писмо до ФБР, в което призовава да властите да не го екстрадират в САЩ. Тогава той го описва като "умерен духовник, който не е нито опасен, нито радикален, и не представлява риск за сигурността на САЩ".
Бившият разузнавач казва, че е написал писмото, защото по това време тъкмо е приключвал с изследователската си работа по книга, посветена на ислямските движения по света. Тогава е осъзнал, че Гюлен е един от най-вдъхновяващите примери за мюсюлманската общност.
Гюлен поддържа идеята, че "Ислямът може да просперира и да се развие чрез познание и образование", кава Фюлър.
"Неговата идеология е модернистична и се опитва да привлече силно религиозните турски традиционалисти към образованите, възпитани, урбанизирани и глобализирани мюсюлмани", твърди той.
Защитниците на Гюлен го описват като поддръжник на различна версия на Исляма, която поощрява активната ангажираност към проблемите на обществото за сметка на религиозното страхопочитание. Според тях, Гюлен приобщава вярата към универсалните ценности.
"Гюлен разширява фокуса към разбирането на общите ценности на човешкия живот. Тези ценности не идват задължително от Исляма: той възприема принципи, вкоренени в други религии като юдаизма и християнството", пише Фюлър в книгата си "Турция и Арабската пролет.
Поддръжниците на Гюлен не отричат, че членовете на "Хизмет" заемат постове в съдебната власт, полицията и армията на Турция.
Те обаче не са съгласни с версията за колективната политическа инфилтрация на хора, които следват заповедите на гюленисткото движение. Членовете на "Хизмет" са личности, които имат право да участват в обществения живот наравно с всички останали граждани, казват те.
Фюлър твърди, че поддръжниците на Гюлен не са в позиция да организират преврат. Самият Гюлен отрече да е замесен в събитията от 15 юли. Атаките срещу движението му започнаха още през 2013 г., когато няколко близки до него медии бяха затворени, а членовете му - арестувани и уволнени от турската администрация.
В момент на подобна слабост, гюленистите не биха могли да организират подобна конспирация, твърди бившият разузнавач.
"Бих се учудил, ако изобщо имат някакво влияние в армията, камо ли да предизвикат подобен удар", казва той.
Фюлър не вярва, че САЩ ще отговори на молбата на турското правителство за екстрадиция на Гюлен. Американските служби разследваха задълбочено дейността на духовника през 2008 г., когато му издадоха разрешително за постоянно пребиваване. Тогава счетоха, че обвиненията срещу него са неоснователни.
"Ще трябва да преминат през доста юридически препятствия, преди да изгонят Гюлен. А и съвсем не смятам, че турците ще успеят да представят каквито и да било доказателства за вината му".
По ирония - единственият въпрос, по който Фюлър и Амстердам са на едно мнение, е този за нарастващото влияние на Гюлен.
Фюлър посочва, че имамът става все по-популярен благодарение на училищата и медиите; Амстердам отбелязва, че влиянието му се засилва чрез даренията и спонсорството му за определени американски политици.
"Това е огромна империя - в случая, думата "империя" е съвсем уместна", казва Фюлър за мрежата на Гюлен.
"Той е политически играч на световната сцена, търгува с влияние в международен мащаб", казва Амстердам.
Дали Гюлен използва влиянието си за добро или за лошо - трудно може да се разбере. Но това, което е пределно ясно е, че през следващите години той ще бъде най-голямото препятствие в отношенията между САЩ и Турция.
