Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

А ако Русия спре природния газ за цяла Европа?

Отделни държави вече останаха без договорените доставки Снимка: Getty Images
Отделни държави вече останаха без договорените доставки

Перспективите Европа да остане без доставките на руски газ в следващите месеци изглежда става все по-реална.

Докато часовникът тиктака, а Кремъл продължава да е непоколебим в решението си, че руското синьо гориво ще се плаща само в рубли, почти една пета от газовите доставки за Европа остават под въпрос.

След като България, Полша, Финландия и Франция бяха задраскани от списъка с клиенти на гиганта "Газпром", Словакия, Италия, Германия и Полша се оказаха със значително намалени доставки, въпреки склонността им да плащат за горивото в рубли, Гърция се оказа на пътя на непредвиден ремонт по газопровода "Турски поток", съмненията са, че Владимир Путин не блъфира, а с тези си действия показва на Европа, че до есента трябва да се подготви за пълно спиране на руския газ.

Обяснението на "Газпром" за размаха, с който оставиха значителна част от държавите на континента без предварително уговорените доставки на синьо гориво, се изчерпва с предстоящия летен, по-топъл сезон и нуждата от обновяване на газопреносната мрежа.

Европейските лидери обаче подозират, че причината е друга. Тъй като драстичното намаляване на обема от руски природен газ към страни от Европейския съюз съвпадна с посещението на Еманюел Макрон, Олаф Шолц и Марио Драги в Киев, Западна Европа предполага, че колкото е по-единни са в подкрепата си за Украйна, толкова по-здраво Кремъл ще затяга кранчето на газопроводите си.

"Путин прави това, с което ни заплашваше от самото начало. Намалява доставките на газ, но не изведнъж, а стъпка по стъпка", заяви с видеообръщение в Instagram германският министър на икономиката Роберт Хабек.

Европа е очаквала този ход, но въпреки това 100-процентово спиране на руския газ и преминаване към различни алтернативи ще е неизбежен трус за континента, защото към днешна дата ЕС остава сравнително зависим от газа по тръбите от "Газпром".

Снимка: БГНЕС

Според Bloomberg, която се позовава на проучване на "Евростат" от началото на годината, 40% от държавите в ЕС разчитат на газа от Русия, а сред тях в най-уязвима позиция е Германия.

В страната вече е задействан план за извънредните ситуации. Работна група от експерти се среща ежедневно, за да отчита нивата на потребление и запасите, а немският енергиен регулатор се опитва да разпредели количествата, така че потребителите да бъдат предпазени от кризата възможно най-дълго.

Аналогично с ЕС, Германия разчита на 40% на синьото гориво от Русия и евентуалното му преустановяване ще разклати не само отоплителния сезон, а и промишлеността.

Най-голямата химическа фабрика в Европа - немската BASF SE, която произвежда съединения, използвани в при производството на автомобили, лекарства и торове, се захранва от тръби, пълни с руски газ. Компанията вече предупреди, че при внезапно спиране на газовите доставки, ще последва вторичен трус за много индустрии в Европа, нанасяйки големи щети на германската конкурентоспособност.

Опасенията са, че ударът ще се усети от производителите на стомана Thyssenkrupp, автомобилния производител Volkswagen и енергийната компания RWE AG. А загубите за тях ще доведат до икономически последици за цяла Европа.

Според изчисления на икономическите институти в Германия пълното прекъсване на руския газ ще струва на германската икономика 220 милиарда евро, или 6,5% от годишния им брутен вътрешен продукт. При логичния ход в този случай - свиване на производството, ще настъпи вълна от безработица, която според немския канцлер Олаф Шолц ще се усети в цяла Европа.

Проблемите за ЕС обаче не спират само с отслабената икономически Германия. Притисната от нужда за енергия Европа (особено за втечнен газ) ще раздвижи световния пазар на горива в посока растеж на цените, което означава, че горива ще има, но те ще струват солено.

Вълната от поскъпване няма да се усети веднага от крайните потребители, но според Washington Post гратисният период ще е в услуга на правителствата, които трябва да потърсят средства за решения на ситуацията.

Снимка: БГНЕС

Двете най-зависими сега европейски държави - Германия и Италия (след като Полша и България попаднаха в "черния списък" на "Газпром") вече планират зима без руския газ. Италианските власти обмислят увеличаване на производството на въглища и мазут, заобикаляйки условията по "Зелената сделка", естествено със съгласието на Европейската комисия.

А Германия обмисля тактики, с които да намали консумацията на газ за отопление. Властите в страната вече заявиха готовност да направят промени с общинските регулации, които казват, че наемодателите са длъжни да осигуряват минимална температура от 20 градуса по Целзий в стаите.

Предложението е стандартът да бъде променен на 18 градуса по Целзий с цел пестене на енергия.

"Всеки киловатчас е полезен в тази ситуация", казва ръководителят на берлинската жилищна организация Герд Ландсберг пред немския ежедневник Rheinische Post.

На този фон, в Европейската комисия се припомнят и плановете за "зелена" енергия, заложени в рамката на Съюза още през 2020 г. Според някои потенциалната газова криза може да се разглежда и като стимул за задвижване на тези проекти. 

"Сега е време да задвижим със светкавична скорост възобновяемите енергийни източници. Колкото по-бързо се движим, толкова по-скоро ще намалим зависимостта си от другите", каза представителят на ЕС по въпросите с климата Франс Тимерманс.

   

Най-четените