През ноември месец световните лидери ще се съберат в Глазгоу, за да проведат важна серия от разговори по въпросите за климата.
И докато от повечето държави се очаква да обявят още по-амбициозни цели за намаляване на въглеродните емисии, Австралия отсега започна да се очертава като "черната овца" на климатичния форум.
Много от държавите от ООН се притесняват, че Канбера не дава признаци за сериозен спад на вредните емисии до 2030 г. и че тепърва съюзниците ѝ ще се сблъскват с проблеми от страна на Австралия. Събитията от последната седмица, както посочват от "Си Ен Ен", само затвърждават тези опасения.
Всичко започна още през 2019 г., когато новият премиер Скот Морисън отказа страната повече да финансира Фонда за зелен климат.
И въпреки че САЩ след Тръмп тепърва подновява финансирането за фонда, Австралия започва да се отказва от все повече точки в двустранното търговско споразумение за климата, което поддържа с домакина на бъдещата среща - Великобритания.
От изтекли имейли между Морисън и британския министър Куаси Картенг става ясно, че Канбера притиска Лондон да отхвърли някои ключови пунктове от договора, включително температурните цели, зададени от Парижкото споразумение.
Нещо повече, на последвала пресконференция от 9 септември австралийският премиер заяви, че договорът с Острова касае търговията, а не климата, и че Австралия предпочита да отделя двете теми една от друга. На въпроса дали целта за Канбера остава понижение на годишните температури с 1,5 градуса - така, както е заложено в Париж - Морисън отказа да даде отговор.
"ООН е чужд орган, който трябва да си гледа собствените работи", пък беше категорична Кейт Пит, австралийският министър на ресурсите.
Острата реплика идва заедно със заявлението на Пит, че страната ѝ ще продължи с добива на въглища и много след 2030 г. - решение, което според ООН би предизвикало не само климатични проблеми, но и невиждан хаос в организацията.
"Бъдещето ни ще се решава от нашето правителство, а не от чужд орган", казва министърът на ресурсите в изявлението си от 10 септември.
В същото изказване Пит излага дълъг списък от ползи, които въглищата и изкопаемите горива носят на Австралия и не казва нито дума за промените в климата и борбата с тях. За сметка на това тя посочва в речта си, че "слуховете за смъртта на изкопаемите горива са силно преувеличени и бъдещето им е гарантирано, за да посрещне нуждите от електричество на Индия, Китай и Южна Корея".
Австралия има важна роля в подсигуряването на тези нужди, от която няма намерение да се отказва, допълва се още в изявлението на Пит и то не без основание - държавата е вторият по големина износител на въглища в света.
"От всички развити държави, Австралия има най-слаба позиция за климата", убеден е европейският депутат Бас Ейкхаут.
Пред "Си Ен Ен" той обяснява, че Канбера е виждала голяма полза от пренебрежителното отношение на САЩ към климатичните въпроси, но в момента страната рискува да се окаже истинският парий по време на разговорите на COP26.
По време на световния форум редица държави ще обявят докъде са стигнали в намаляването на вредните емисии, но Австралия няма с какво да се похвали в тази насока. Вместо това Канбера набляга на важността на изкопаемите горива и отхвърля твърденията, че животът без въглища е напълно възможен и то в близко бъдеще.
Надигат се притеснения сред делегатите, че Австралия може да възпре напредъка, който постигат в ключови области преговорите за климатичните промени и да се окаже ключов фактор за липсата на напредък при дебатите в Глазгоу.
През ноември някои представители ще настояват за точни срокове за отказ от изкопаемите горива и намаляване на годишните температури с поне 1,5 градуса, а вече е ясно, че Канбера няма намерение да прави подобен ход.
На технологии вместо на рестрикции възнамерява да заложи Австралия в борбата с климатичните промени.
Това е причината страната да заявява откровено, че ще премине към възобновяеми източници на енергия, когато последните станат по-достъпни. Междувременно Канбера ще продължи да задоволява търсенето на изкопаеми горива, защото смята, че играе важна роля в доставките на въглища.
И все пак Австралия подчертава, че по време на климатичния форум през ноември ще представи своя стратегия за справяне с климатичните изменения.
Морисън от своя страна уточнява, че страната смята да инвестира активно над 18 млрд. долара в пет технологични решения, сред които са улавянето и съхранението на въглеродни емисии, развиването на водородните източници на енергия и нисковъглеродното производство на стомана и алуминий.
Тук притеснението е, че подобни високотехнологични въведения не се случват бързо и безпроблемно.
Въпреки това правителството на Морисън има с какво да се похвали от климатична гледна точка.
Над 9 на сто от електроенергията на континента вече идва от слънчева енергия, а от 2007 г. насам вредните емисии в индустрията са намалели с почти 23 на сто. Тепърва се заговаря за субсидии за закупуването на електромобили и за вече споменатия технологичен план в пет точки.
Дали това е достатъчно, за да не бъде Австралия парий по време на COP26 - предстои да разберем през ноември.
