С приемането на Парижкото споразумение за климата през 2016 г. светът най-накрая направи смислен опит да се ангажира по отношение глобалните климатични промени и околната среда. Към настоящия момент общо 190 държави заедно с Европейския съюз са приели амбициозната цел да ограничат глобалното затопляне и да се борят с климатичните промени.
Сред някои от мерките са намаляването на емисиите на парникови газове и постепенно преминаване към възобновяеми източници на енергия. Без съмнение трудна задача, особено за икономики, които са силно зависими от изкопаемите горива.
И докато всяка страна ще трябва да премине през своя труден преход, то може би той ще бъде особено труден за Китай, чиито икономически бум я изведе сред челните места като световна сила, но в същото време я превърна и в най-големия замърсител на планетата.
От 2008 г. насам Китай оглавява класацията за най-много изхвърлени в атмосферата въглеродни емисии, според изследване на Оксфордския университет. През 2019 г., преди началото на COVID-19 пандемията, това е представлявало над 10 милиарда тона, което се равнява на 28% от световния дял.
Основната причина за това е използването на въглища, които са основният енергиен източник за китайската икономика. В момента страната разполага с над 1050 топлоелектрически централи, а за да има шанс да се съобрази с поставените цели трябва да закрие повече от половината от тях през следващото десетилетие и до 2050 г. да ги замени изцяло с възобновяеми източници или ядрена енергия.
Въпреки това обаче в страната продължават да се строят повече от 60 нови ТЕЦ-ове. Това означава, че Китай ще трябва да намали драстично работния капацитет както на тези, които се строят в момента, така и на вече съществуващите електроцентрали.
По принцип е възможно те да бъдат модернизирани с технологии улавящи вредните емисии, но те са все още в етап на разработване и прилагането им е е скъпо.
Изобщо подобен преход към възобновяема енергия за Китай може да се окаже особено болезнен, имайки предвид мащабите и нуждите на икономиката, зависима от изкопаеми горива, както и от амбициите на Пекин за глобално лидерство, които се олицетворяват от мащабната инициатива "Един пояс, един път".
В този смисъл критиките към Китай не са малко и международната общност често пъти отправя обвинения за липса на отговорност и желание комунистическия режим да поеме своя дял в борбата с климатичните промени и замърсяването.
В крайна сметка докато ЕС приема Зелената сделка и по един или друг начин притиска европейските държави да осъществят трудни реформи и да налагат регулации на местния бизнес, то Китай строи десетки ТЕЦ-ове и изобщо не се съобразява с ангажиментите си за опазване на околната среда.
И докато това е донякъде вярно, в крайна сметка е вярно и че наследниците на "Поднебесната империя" всъщност са водеща сила при възобновяемата енергия.
Реално Китай се явява като най-големият производител с капацитет от 254 000 мегавата за 2020 г. и в същото време е и водещ производител в световен план на соларни панели. Именно там се намира и най-голямата в света водноелектрическа централа "Три клисури" с мощност от цели 21 000 MW на река Яндзъ.
В същото време страната разполага и с поне три пъти повече вятърни електроцентрали от всяка една друга държава и произвежда повече слънчева енергия от всеки друг.
Реално зелената енергия се явява една огромна икономическа ниша с потенциал, който трудно може да се подмине от страна с прагматични и амбициозни цели като Китай.
По тази линия държавната корпорация, построила "Три клисури" (и имаща същото име) през месец май бе листната на Шанхайската фондова борса и оттогава насам успя да набере 3,5 милиарда долара. По този начин тя се превръща в потенциално най-голямата компания за зелена енергия в света.
Приходите ще бъдат инвестирани в няколко вятърни електроцентрали по китайското крайбрежие и много вероятно в закупуване на базираната в Дубай компания за слънчева енергия Alcazar Energy Partners.
По информации на Bloomberg става въпрос за сделка на стойност 500 милиона и 1 милиард долара, която ще превърне корпорация "Три клисури" във водещ играч в този сектор в Близкия изток. Така, ако се осъществи сделката с Alcazar, китайската компания ще добие контрол до проекти в ОАЕ, Йордания и Египет.
През миналата година корпорация "Три клисури"навлезе и в Европа като инвестира 1,2 милиарда долара в закупуването на испански вятърни електроцентрали с капацитет от 450 MW.
Така че в крайна сметка Китай има поглед към зелената енергия.
В последния за бъдещо развитие е заложена целта за намаляване на дяла енергия от изкопаеми източници да падне до 25% до 2030 г. и пълен въглероден неутралитет до 2060 г.
Това са амбициозни цели, чието изпълнение зависи единствено от политическата воля на Пекин. А предимството им е, че там имат опит в дългосрочното планиране и мобилизирането на огромни ресурси.
Защото в крайна сметка, за добро или лошо, без Китай просто няма да има начин да се преборим с климатичните промени.
