Вторият най-голям износител на земеделска продукция в световен мащаб - Нидерландия, привлече вниманието през лятото на миналата година с т.нар. "азотна криза" и протестите на фермери.
Те окупираха Хага, блокираха пътища и складове на супермаркети и получиха подкрепата на крайнодесни политици от цял свят - от Доналд Тръмп до Марин Льо Пен, както и на спечелилия наскоро изборите в страната Герт Вилдерс.
Причината беше сред любимите на десните популисти - климатичните промени. И по-конкретно рестрикциите, които управляващите в Нидерландия се опитват да наложат, за да намалят емисиите, свързани именно със селското стопанство.
Все пак говорим за страна, която изнася продукция за над 120 млрд. евро и е отделила над половината от цялата си територия за земеделски земи.
Рестрикциите засягат около 3000 фермери. Техните животновъдни стопанства отделят високи нива на азотен диоксид, които властите искат да ограничат с 50% до 2030 г.
Причината е, че в Нидерландия нивата на този газ са по-високи, отколкото позволяват регулациите в Европейския съюз. Азотният оксид освен това уврежда биоразнообразието.
Основният проблем е с фермите, които са близо до природни резервати. Азотът, който произвеждат животните, влияе отрицателно на цялата хранителна верига в природата. Той окислява почвата и води до намаление на калция, калия и магнезия в нея.
Това променя баланса на местната флора и намалява разнообразието ѝ, а оттам стават по-малко и насекомите и хранещите се с тях птици.
Целта на страната е да редуцира с една трета броя на животните в стопанствата, където се съхранява и обработва тор в големи количества.
Част от плана включва изкупуването на ферми. Нидерландия получи разрешение от Европейския съюз и по-рано през годината започна процеса, за който са заделени почти 1,5 млрд. евро.
Данните, цитирани от нидерландските медии, сочат, че над 750 фермери биха се съгласили да се откажат от бизнеса си и са се записали в схемата за компенсации за затварянето на стопанства.
Схемата предвижда до 120% компенсации и е доброволна, въпреки че фермерите се опасяваха, че може да се стигне до принудително изкупуване.
Според земеделската организация LTO изкупуването трябва да е направено така, че действително да предлага на фермерите, които прекратят доброволно работа, възможност да приключат с бизнеса си по подходящ начин.
Организацията призова за схеми на преход, които да позволят на фермерите да намалят емисиите азотен диоксид с иновативни методи или с възможност да преминат към друго земеделско производство.
Както плановете за толкова сериозно съкращение на добитъка, които водят и до промяна в начина на живот в доста региони, така и последвалите протести имаха сериозно отражение и на местните избори в Нидерландия през март.
Те бяха спечелени от протестиращата срещу екологичните мерки Партия на фермерите.
Дали самите схеми ще имат успех ще стане ясно след месеци. Тепърва властите ще прегледат молбите на фермерите и след като те получат точна оценка и яснота какви ще са компенсациите им, ще решат дали да затворят бизнесите си.
Едва след това ще се види дали се върви към решение на "азотната криза", или не.
