Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бързата мода - когато консуматорското удоволствие се окаже смъртоносно

Ако брандовете не предприемат реформи, отново може да се стигне до смъртта на десетки Снимка: Getty Images
Ако брандовете не предприемат реформи, отново може да се стигне до смъртта на десетки

Точно преди десет години Рана Плаза, девететажна сграда в Дака, Бангладеш, се срива до основи.

Под руините са погребани 1138 души, които са работили в шивашките фабрики в сградата. Там са се произвеждали дрехи за някои от най-популярните брандове от така наречената "бърза мода" - GAP, Benetton, Mango, Primark.

Още в годината на смъртоносния инцидент Бангладеш въвежда нов набор от закони, които да направят шивашката индустрия в страната по-безопасна. Тогава 220 модни марки заявяват, че веднага започват да следват новите практики и до 2018 г. са обновени повече от 1600 фабрики.

Въпреки това сянката на Рана Плаза тегне над индустрията и повдига въпроси дали предприятията в Бангладеш, а и не само, са наистина безопасни.

Рана Плаза след рухването си Снимка: Getty Images
Рана Плаза след рухването си

По данни на Международната организация на труда, цитирани от "Дойче Веле", между 2013 и 2018 г. в Бангладеш стават поне 35 инцидента в шивашки фабрики. И въпреки че никой от тях не може да се мери с мащабите на Рана Плаза, при тези инциденти има общо 27 загинали работници и поне толкова сериозно ранени.

Подобни случаи не са изключение и в Мароко, Пакистан и Китай, където западни компании използват евтина работна ръка за производството на стоките си.

Европейските модни марки са първите, които се съгласяват на реформи в заводите си. От нидерландската неправителствена организация "Кампания за чисти дрехи" посочват, че има поне няколко пъти, в които новите закони на Бангладеш са спомогнали работници да бъдат евакуирани от фабриките, преди те да рухнат.

Благодарение на същото законодателство уволнени заради отказ от евакуация служители са върнати на работните си места, след като заводът на една от тези европейски марки отваря отново врати на друго място.

Изключение от правилото правят няколко немски марки като Tom Tailor, а американските брандове са още по-малко склонни да съдействат и да реформират производствата си.

Марките от Северна Америка след 2013 г. сформират собствена организация, наречена Алианс за трудова безопасност в Бангладеш. Вътре попадат имена като Tommy Hilfiger, Calvin Klein, Macy's, GAP и други и търпят критики от Дака, че техните инспекции далеч не са толкова строги и прецизни, колкото би трябвало.

Въпреки това през 2018 г. Алиансът гордо обявява, че по-голямата част от работата му в Бангладеш е приключила. Оттам заявяват, че са затворили 178 опасни фабрики и над 93% от проблемите в останалите съоръжения са отстранени.

Това разделение между отделните компании пречи да се наложат единни стандарти за безопасност, които да се следват от всички без изключения. Противоречията между брандовете пречат и за сформирането на единен профсъюз на заетите в шивашката индустрия, който да отстоява правата на работниците.

Извън опасните условия на труд служителите, в огромния си процент жени, се сблъскват и с дискриминация, ниско заплащане и заплахи от масови съкращения, ако не изпълняват нормативите си.

Заплащането в Бангладеш е около 85 евро на месец, а в шивашките фабрики в Индия е дори по-ниско и често е под 60 евро на месец.

В предприятията умишлено се наема огромен процент жени, защото се смята, че те по-трудно биха се организирали в профсъюз, за да търсят правата си. Нерядко работничките са обект на психически тормоз и се приема, че жените като по-търпеливи няма да напуснат работа, понеже някой се е държал унизително с тях.

Тенденцията е същата и в Пакистан и Мароко, припомнят от Международната организация на труда.

По тяхна оценка единствено в Китай жените успяват да се измъкнат от този порочен кръг, защото им е лесно да се прехвърлят в по-ниските етажи на технологичната индустрия. Там те се радват и на по-високо заплащане, дори и в шивашкия бранш.

А към лошите условия на труд, ниското заплащане и дискриминацията се прибавя и корупцията, която в изброените държави традиционно държи високи нива и позволява на собствениците на шивашки фабрики да заобикалят строителните изисквания.

Протест от 24 април в Дака, с който шивашки работници настояват за реформи Снимка: БГНЕС
Протест от 24 април в Дака, с който шивашки работници настояват за реформи

Докладите сочат, че Рана Плаза е била изградена върху нестабилна почва, редица стандарти при строежа са били пренебрегнати и властите са били подкупени, за да си затворят очите.

Само часове преди опасната сграда да се срине, банковите офиси на първия ѝ етаж са затворени. Въпреки това шивачките са извикани на работа и са заплашени, че ако не се явят, ще бъдат уволнени.

Споменът за инцидента от 2013 г. преследва работниците, заети в шивашката индустрия на Бангладеш и не само.

От друга страна брандовете за бърза мода са в своя апогей. Въпреки призивите против консуматорския начин на живот и против безцелното пазаруване на нови и нови дрехи, все още тези марки са най-предпочитани от най-големия сегмент потребители.

Компаниите не намират достатъчно причини да променят модела си на производство, защото той им осигурява огромни количества стока срещу минимално заплащане.

И ако скоро тези марки не бъдат притиснати към реформи, Рана Плаза може да се окаже нещо повече от зловещ спомен.

 

Най-четените