Решението на предишната админстрация на Белия дом в САЩ американските войници да напуснат Ирак и Афганистан подейства като катализатор за някой събития в Близкия изток и вече се усещат първите ефекти на това, която министерството на вътрешните работи у нас нарича "засилен мигрантски натиск".
Но ако България е на самата външна граница на Европейския съюз (ЕС) с Турция, а оттам и с Близкия изток, една друга неочаквана държава се изправя пред засилено търсене на убежища от бежанци от Ирак. Става дума за Литва.
Десетки и стотици млади иракчани и сирийци се стичат към границата на Литва с Беларус, подтикнати от примамливи послания, разпространявани през приложението за криптирани съобщения Telegram, пише EUObserver.
Няколко канала в Telegram разпространяват дезинформация и дават фалшиви надежди на бегълците от размирните страни в Близкия изток, пускайки подвеждащи съобщения за нови политики на правителството във Вилнюс, които са отворени към приема на мигранти, въпреки че на практика това, което очаква мигрантите по границата, е задържане и потенциално връщане обратно.
Един от тези канали в Telegram има близо 26 хил. последователи, които живо се интересуват от това как човек може да стигне до Австрия, Германия, Италия и Литва. В друг канал с 2500 последователи пък администраторът дава информация за египетска туристическа агенция с клонове в квартал Заюна в източен Багдад, която потенциално срещу 200 долара за бебета, 500 долара за деца до 8 години и 750 долара за възрастни може да осигури безопасно пътуване до Беларус, откъдето човек да се придвижи към Литва.
"Полет + одобрение за престой за 750 долара. Без застраховка и вашият паспорт си остава във вас", се казва в съобщението.
Сред съобщенията, които се разменят в тези чат канали, има информация за това как Европейският съюз чака новите бежанци да достигнат групи от по 10 хиляди души, след което ги разпределял между страните-членки. В каналите попадат още и съвети за това младите мъже да се бръснат, за да не будят страховете на европейците.
Не всички канали са насочени към иракчани - някои са ориентирани към сирийци, които по принцип имат по-големи шансове да получат политическо убежище в ЕС заради продължаващата гражданска война там.
В тези групи на сирийците се казва, че могат да се обърнат към туристическа агенция, намираща се близо до Дамаск. Тя е създала страница във Facebook, през която могат да се уредят пътувания до Беларус, откъдето след това сирийците могат да се опитат да влязат в Европейския съюз през Литва.
Твърде малко и твърде глухи остават гласовете в тези канали, които казват, че всъщност границата на Литва не е отворена и на практика тези съобщения са част от хибридната война на Беларус срещу ЕС.
За беларуския президент Александър Лукашенко мигрантите са поредното средство в борбата му за оцеляване. Предвид факта, че съседна Литва прие голяма част от бегълците от режима в Минск, за управляващите в Беларус е въпрос на чест да отвърнат на удара.
Решението идва именно през онези, които са най-уязвими и търсят по-добър живот в Европа. В реториката си спрямо Запада и опитите за вмешателство в политиката на Беларус Лукашенко вече на няколко пъти заяви, че ще използва мигрантите, за да отговори на държави като Литва. Скоро след това думите се превърнаха в реалност.
Според някои наблюдатели крайната цел на беларуския лидер (и на стоящия зад него Кремъл) е да се отслабят санкциите срещу Беларус и да стартират нови преговори със страната.
Това, на свой ред, ще сложи край на разклатената позиция на Лукашенко в собствената му държава, тъй като Европа ще се е принудила да признае, че той е реалният държавен глава на Беларус - нещо, което опозицията в страната вече две години се опитва да обори.
Само от началото на годината досега границата с Литва е била пресечена нелегално от над 3000 души - значително увеличение в сравнение с общия брой на нелегалните мигранти за цялата 2020 г., които са общо около 80.
В края на юли тази година от "Дойче веле" цитираха в свой материал по темата служител от държавната администрация на Литва, който потвърди, че влизането на мигранти е улеснено от факта, че едва около 30% от границата с Беларус е укрепена и то главно в районите близо до населени места. Останалите 70% на практика са незащитени.
Въпросът предизвика бърз отговор от страна на ЕС и на държавно ниво, като литовското правителство обеща да завърши изграждането на ограда по границата си. Паралелно с това агенцията на ЕС, занимаваща се с граничните въпроси - "Фронтекс", изпрати около 100 свои служители, както и 30 патрулни коли и два хеликоптера, които да помагат за опазването на литовската граница. От ЕС обещаха и още средства за литовското правителство, които да бъдат насочени към справяне с мигрантския проблем.
Още един отговор на властите в страната беше приемането на серия от поправки в Закона за правното положение на чужденците, които сериозно ограничават правото на мигрантите да се движат из страната преди да бъдат разгледани молбите им за политическо убежище.
Паралелно с това процедурата по разглеждане на документите беше ускорена значително, а възможността да се обжалват вече взети решения беше сведена до минимум.
Първоначално президентът на страната Гитанас Науседа се възпротиви срещу тези промени заради твърде рестриктивния им характер. Един от неговите съветници дори коментира, че с тези нови правила правата на мигрантите биват "изхвърлени в кофата за боклук". В крайна сметка обаче държавният глава се остави да бъде убеден и да подпише промените в замяна на обещания за по-нататъшни поправки, укрепващи правата на бежанците.
Причината Науседа да се съгласи на сегашните правила и ограничения за мигрантите беше именно желанието да се "изпрати послание към Лукашенко и до онези, които поемат към границата: "Тук не ви чакат с отворени обятия и по-добре да не идвате!".
За властите в Литва ситуацията категорично представлява акт на агресия от страна на Минск.
Премиерът на Литва Ингрида Шимонето активно търси помощта на Брюксел по въпроса и настоява ЕС да използва лостовете си за влияние върху властите в Ирак, за да се ограничи притока на мигранти оттам, но и да се окаже натиск върху Беларус.
Проблемът е, че според някои експерти броят на бежанците в Литва ще продължи да расте, тъй като Беларус се оказва нов вход към Европа за бегълците от Близкия изток.
Досега мигрантите в Литва успяваха да си намерят убежище в празни почивни домове, в различни туристически обекти и в училищни сгради далеч от големите градове, но първите искри на напрежение започнаха да се появяват сред литовците.
За проверяващите, които издават разрешенията за престой, ситуацията също е сложна, тъй като много от мигрантите твърдят, че са изгубили документите си, давайки само голи твърдения за това откъде са всъщност.
Страната не разполага с достатъчно специалисти, които да могат да различат иракски от сирийски диалект, а същевременно с това пък опитите за депортиране на тези, които не минават проверките и не получават убежище, също представляват трудност.
Междувременно каналите в Telegram продължават да убеждават иракчани и сирийци, че ако не друго, надеждата изгрява откъм Литва.
