Някъде в средата на май сръбският външен министър Ивица Дачич каза пред всекидневника Danas, че отношенията на страната с Черна гора са на ръба на "братоубийствена война".
Макар да са доста силни, думите му не са съвсем далеч от потенциала, който конфликтът между двете държави има.
Конкретният повод за него датира още от декември 2019 г., когато Черна гора прие противоречивия Закон за вероизповеданията.
Той предвижда национализация на имоти, църкви и манастири на Сръбската православна църква, ако същата не може да докаже правата си за собственост отпреди 1918 г., когато Черна гора става част от Кралството на сърби, хървати и словенци, положило основите на Югославия.
Разбира се, този закон разбуни духовете в Сърбия, където властите се обявиха срещу него, а футболни фенове дори подпалиха знамето на посолството на Черна гора в Белград, както БНР припомня.
Това обаче не е всичко - преди коронавирусът да постави на пауза обществения живот, десетки хиляди привърженици на Сръбската православна църква провеждаха всяка седмица протести в Подгорица с искане за оттегляне на закона.
Причината: макар Черна гора да се отдели от Сърбия през 2006 г., все още близо 30% от населението, наброяващо около 620 000 души, се самоопределя като сръбско, а отношенията между двете страни по принцип са доста тесни.
Желанието на Черногорската църква да се отдели от Сръбската обаче е свързано и със стремежа на страната да се доближи повече до западните ценности и да избяга от руското влияние, под което православната църква в Белград се намира.
Разбира се, това няма как да се хареса на Сърбия. Ето защо духовенството продължава да организира протести, въпреки че в Черна гора има правителствени ограничения за провеждане на публични събирания с над 200 човека.
Всъщност свещениците си играят с огъня още от март.
Първо, на 19-и двама духовници извършиха служба в църква в град Котор, заради което бяха задържани. Едва ден по-късно свещеник в Будва бе прибран в ареста за 72 часа за нарушаване на мерките срещу разпространението на COVID-19, припомня Balkan Insight.
На 29 април пък митрополит Амфилохий е задържан за разпит в държавната прокуратура за провеждане на погребална служба, макар да настоява, че е спазвал здравните мерки на правителството.
На 8 май полицията внесе и наказателна жалба срещу четирима сръбски православни свещеници за това, че в деня на Свети Георги провеждат литургия по улиците в град Беране.
На 13 май епископ Ниакич Йоаникие и седем други свещеници бяха прибрани в ареста за 72 часа за нарушаване на забраната за обществени събирания по време на честването на Деня на свети Василий с хиляди вярващи.
Арестите и разпитите не спират и до днес.
Напротив - черногорската полиция продължава да разпитва лидерите на Сръбската православна църква в страната, този път за организирането на големи публични протести в разрез с мерките, свързани с COVID-19.
По време на митинг вече споменатият митрополит Амфилохий заяви, че не обвинява полицията за действията ѝ, защото тя просто изпълнява заповеди. Той също така повтори, че протестиращите не искат нищо друго, освен правителството да се откаже от своя оспорван закон, който може да отнеме имуществото от Сръбската църква.
Духовенството също така настоява, че никоя от основните просръбски и проруски опозиционни партии не стои зад протестите и че тя не се опитва да се намесва в политиката.
"Политиците и членовете на опозицията имат право да участват в протестите, но те не влияят на тяхната организация и на нашите искания", заявиха представители на Църквата на митинга в Подгорица на 21 юни.
Същия ден шефът на полицията Веселин Вельович заяви, че протестите представляват заплаха за сигурността на региона и разпространяват религиозен радикализъм и реч на омразата.
Според него те само се прикриват зад идеята за застрашеното православие, с което всъщност атакуват конституционния ред на Черна гора и поставят още едно камъче на пътя, по който страната е поела в стремежа си към национална идентичност.
Междувременно обаче този въпрос е особено деликатен в контекста на стремежа и на двете държави по пътя им към Европейския съюз, който настоява за стабилна регионална политика.
Ето защо Йована Марович, която е член на работната група по преговорите на Черна гора с ЕК, заключи, че независимо от конфликта, тя се надява, че "нашите общества са достатъчно зрели, за да не се превръщат в инструмент в името на нечии интереси и стратегически игри", както пише European Western Balkans.
Въпросът обаче опира и до националната гордост на двете страни, а историята на Балканите помни, че когато тя е намесена, проблемите не се решават толкова бързо.
