Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Черните списъци за актьори - същите като тези за комунисти от 50-те?

Едно по-различно мнение за ситуацията с актрисата Джина Карано (вляво) сравнява случващото се в днешен Холивуд с остракирането на комунисти през 50-те (на снимката вдясно: сценаристът Долтън Тръмбо). Снимка: Getty Images
Едно по-различно мнение за ситуацията с актрисата Джина Карано (вляво) сравнява случващото се в днешен Холивуд с остракирането на комунисти през 50-те (на снимката вдясно: сценаристът Долтън Тръмбо).

Историята е кръговрат, в който имаме възможност или да приложим уроците от миналото, или да повторим същите грешки. Това важи и за меката на американската киноиндустрия - Холивуд.

В края на 40-те и началото на 50-те години на миналия век филмовите студия в Холивуд обещават, че няма да наемат хора, за които знаят, че изповядват комунистическите идеи. Това обещание идва на фона на последствията, които Втората световна война има върху света, и на началото на Студената война и противопоставянето на Изток и Запад.

Така постепенно се оформя своеобразен черен списък за хора, които не бива да бъдат наемани на работа - на база политическите им възгледи, а не на таланта им.

В някаква степен подобно проявление виждаме и днес - в ерата на социалните мрежи, когато изказвания на популярни лица могат да доведат до тяхното остракиране от филмовия и телевизионен бизнес.

"Става все по-трудно да се разграничи тази политика на черни списъци от засилващото се отношение към крайнодесните в настоящето", пише журналистът и политически коментатор Джонатан Чейт в свое есе за списание New York.

Поводът за това мнение е ситуацията около актрисата Джина Карано, която загуби ролята си в сериала The Mandalorian и услугите на агенцията за таланти UTSA след предполагаема "анти-семитска" публикация в социалните мрежи.

Чейт обаче заема позицията, че в споделеното от Карано онлайн няма омраза към евреите.

"Публикацията просто посочваше (безспорно), че Холокостът се появява от кампанията за омраза срещу евреите, която след това е сравнена (спорно) с омразата към американци заради техните политически убеждения", пише авторът.

Той обяснява, че преувеличените сравнения на случващото се в Щатите с Нацистка Германия не са рядко срещани. И отбелязва, че в думите на Карано няма нито симпатия към нацистите, нито пък е вменена вина на техните жертви, че да се говори за антисемитизъм.

Чейт обръща внимание на ровенето в предходни публикации, написани от актрисата, и това, че макар и спорни, много от тях не изразяват някакви уникални мнения.

Един от старите ѝ постове например гласи, че по време на изборите в САЩ се случват измами и трябва да има идентификация с документ със снимка - нещо, което е "обичайно убеждение на републиканците", казва авторът.

Друга публикация, на която той обръща внимание, е шега на актрисата, която е добавила "boop/bop/beep" в описанието на профила си в Twitter. След това се е наложило да се извинява, тъй като това е било възприето като безчувствена гавра с хората, които публично посочват с какви местоимения искат да се обръщат към тях (с "те/тях" вместо "той/него" например).

Твърдението, че "Джеф Епстийн не се е самоубил", което актрисата и бивш ММА боец е споделяла, също не е нещо невиждано - в това вярват значителен брой други американци, които също го пишат в интернет.

Карано дори е писала, че е "доста диво да очакваш всеки, когото срещнеш, да е съгласен с всяко твое убеждение или гледна точка". А в това твърдение определено има нещо разумно, а и сякаш именно то се оказва пречка между сътрудничеството между актрисата и бившите ѝ работодатели от Lucasfilm, създатели на The Mandalorian, да продължи.

Чейт заема позицията, че в отразяването на случая с Карано не се обръща внимание нито на филмовата компания, нито на агенцията за таланти и защо те са взели такова радикално решение. Според автора безкритично се приема, че публикациите на Карано са "престъпления", за които наказанието е "неизбежно и очевидно оправдано".

"Ако си мислите, че черните списъци са лоши само ако мишените им имат разумни гледни точки, имам лоши новини за вас относно комунизма. Докато някои жертви на черните списъци от ерата на Маккарти са били либерални или прогресивно настроени хора, които са отказвали да издадат имената на свои колеги, други са били изпечени комунисти", пиша Чейт.

Той дава пример с Долтън Тръмбо, чийто живот наскоро беше разказан във филм с участието на Брайън Кранстън (Breaking Bad). Сценаристът не само е бил комунист, но е следвал и линията на комунистическата партия в СССР, зададена от Сталин след войната.

И именно той е този, който изправен пред сенатска комисия казва "Това е началото на американския концентрационен лагер" - намек, който се чува днес от по-консервативни кръгове в Щатите и хора с крайнодесни идеи, които виждат търсене на реваншизъм от страна на либералите спрямо тях.

Самият Тръмбо през 1950 г. дори прекарва няколко месеца в затвора. Въпреки забраната да работи в киното, той продължава да пише сценарии ("Римска ваканция", "Безстрашният", "Спартак"). През 60-те е реабилитиран и отново започва да пише със своето име, но не такава е съдбата на много други.

Черните списъци по онова време са изключвали не само хора, за които се е вярвало, че са с комунистически възгледи, но и такива, които предполагаемо са имали такива възгледи преди. Така остракирани са актьори, режисьори, сценаристи и дори музиканти, които години наред не са имали възможност да работят в развлекателната индустрия.

Чейт отбелязва, че технически студиата и тогава, и днес имат законовото право да отказват да бъдат свързвани с хора, които имат "отблъскващи мнения".

"Но едно по-честно и по-либерално общество ще може да остави пространство между политическите възгледи на индивида и позицията на неговия работодател", посочва авторът.

Заключението му е, че както Тръмбо е успял да запази работата си като сценарист въпреки подкрепата за Сталин, така и актьорите днес трябва да могат да работят, дори когато подкрепят човек като Доналд Тръмп.

Най-четените