Стотици журналисти са вкарани затворите на редица страни по целия свят заради неспазване на налагана от правителствата цензура. Това се казва в годишния доклада на германския офис на "Репортери без цензура" за свободата на медиите.
Според данните от доклада най-малко 387 души, работещи в медийната индустрия по целия свят, са попаднали в затвора до 1 декември тази година.
Само пет държави са отговорни за над половината от всички тези арести. Китай оглавява тази негативна статистика със 117 затворени журналисти, следван от Саудитска Арабия (34 журналисти лишени от свобода), Египет (30), Виетнам (28) и Сирия (27).
Допълнително с това Сирия е известна със своите "черни списъци" на журналисти, общественици и като цяло неудобни лица, които живеят в чужбина, но при стъпване в Сирия или залавянето им, веднага ще бъдат вкарани в затвора или осъдени на смърт.
В изследването се отбелязва също така, че макар в по-голямата си част арестуваните през тази година журналисти да са мъже, се отбелязва и тревожен ръст с една трета на задържаните жени репортери. Така през 2020 г. 42 жени, работещи в медии са били арестувани по света.
Докладът още отделя специално внимание на онези журналисти, които са пострадали заради отразяването на коронавируса.
От избухването на глобалната пандемия в началото на годината досега, над 130 души, работещи в медии - независимо дали са журналисти или ангажирани в медийния процес по някакъв друг начин, са били арестувани за разследвания и репортажи около кризата.
По време на публикуването на доклада около 14 от тях все още са в затвора, отбелязват авторите на изследването.
"Големият брой на арестуваните и вкарани в затвора журналисти по света хвърля остър фокус върху настоящите заплахи за свободата на медиите", коментира Катя Глогер, ръководител на германския офис на "Репортери без граници".
Глогер критикува остро и реакциите на правителствата спрямо протести и демонстрации и обвини част от тях в това, че прибягват до репресии, често върху "носителите на лоши новини".
"Зад всеки един от тези случаи стои съдбата на човек, който е изправен пред наказателен процес, дълъг период затвор, а често и малтретиране, защото не се подчинил на цензурата и репресиите", добавя още тя, цитирана от "Дойче веле".
Според Силви Аренс-Урбанек, също част от немския клон на "Репортери без граници", проблемът с репресиите спрямо хора от медиите по време на пандемията е сериозен. Тя цитира един конкретен пример за това как властите вкарват в затвора журналисти за работата им по теми, свързани с коронавируса.
Хоупуел Чин'оно от една от медиите в Зимбабве е бил арестуван заради свой репортаж за продажбата на силно надценени лекарства за COVID-19 от хора, свързани с правителството.
Следствието от този репортаж обаче не е прокурорско разследване срещу намесените в материала му, а "брутален арест" и физическо насилие, обяснява Аренс-Урбанек. По думите ѝ журналистът е прекарал месец и половина в затвора, а многократно му е отказвано освобождаване под гаранция.
Друг специален момент, на който "Репортери без граници" обръщат специално внимание, е ситуацията в Беларус, където най-малко 370 журналисти бяха арестувани след оспорваните президентски избори на 9 август.
Въпреки че повечето от тях бяха освободени след кратък период, репресиите срещу хора от медиите представляват опасен знак за драстичен спад в свободата на словото в страната, отбелязват авторите на документа.
Докладът също така подчертава задържането на основателя на австралийския WikiLeaks Джулиан Асанж, който в момента е в затвора с висока степен на сигурност в Белмарш. Великобритания.
Организацията твърди, че условията са се влошили много след появата на коронавирус в затвора и че Асанж е бил поставен във фактическа изолация.
Докладът изразява загриженост за здравето на затворените журналисти, които не са получили подходяща медицинска помощ по време на пандемията и които са били подложени на психологически ефекти от повишената изолация.
Към 1 декември общо петима журналисти са осъдени на смърт за годината. Единият от тях е иранският журналист Рухола Зам, който беше екзекутиран на 12 декември след обвинения в "Корупция на Земята".
Всъщност причината за недоволството на Иран е информационната агенция на Зам и отразяването на протестите в страната през 2017 г.
Другите четирима осъдени на смърт са арестувани в Йемен от хутите - бунтовниците, подкрепяни от Иран.
"Репортери без граници" преброява 54 медийни служители, отвлечени в Сирия, Ирак и Йемен, като за някои от тях не се е чувало от години. Още четирима журналисти са изчезнали при необясними обстоятелства през 2020 г. - един в Ирак, един в Конго, един в Мозамбик и един в Перу.
НПО-то започва да издава своя годишен доклад през 1995 г. Той включва случаи на журналисти и други професионалисти, работещи в областта на журналистиката. Компилаторите включват данни само ако те могат да бъдат внимателно потвърдени, което понякога води до това цифрите за определени страни, като Турция, да са по-ниски от отчетените другаде.
