Когато през декември Дания обяви, че планира да реформира системата си на затворите, влагайки в проекта 4 млрд. датски крони (538 милиона евро) за "нови инициативи", една от идеите беше да се облекчи тежестта върху затворите в страната като част от чуждестранните затворници бъдат изпратени в чужбина.
Сега тази сделка вече е факт. В сряда Дания и Косово подписаха споразумение, според което 300 чужди граждани, излежаващи присъди в скандинавската държава, ще бъдат прехвърлени в затвори в Косово, като Прищина ще получава по 15 млн. евро годишно за услугите си.
Целта е да се облекчи пренаселеността в датските затвори, които сега са заети отвъд капацитета си.
"Сега подписахме иновативно споразумение, което ще гарантира по-добър капацитет в нашите пренаселени затвори и ще облекчи натиска върху нашите служители", коментира министърът на правосъдието Ник Хекеруп в изявление в сряда.
Мотивите на правителството в Копенхаген са, че броят на хората, излежаващи присъди в страната, е нараснал с над 19% между 2015 г. и началото на 2021 г. За същия период броят на надзирателите в затворите в страната е намалял с 18%, сочи националната статистика.
Според сегашното споразумение затворниците, които не са датски граждани, ще бъдат изпратени в Косово след издаването на присъдите им. По план те ще бъдат преместени в съоръжение край град Гниляне в източната част на Косово, намиращ се на 50 километра от столицата Прищина.
Първите трансфери на затворници по сделката ще започнат в началото на 2023 г. Преди това парламентите и на двете държави трябва да ратифицират споразумението.
По думите на министър Хекеруп този ход е и ясен знак към осъдени чужденците, на които предстои депортация - "Бъдещето ви не е в Дания и няма да излежавате присъдите си тук".
Договорът уточнява, че затворниците трябва да бъдат държани при същите или най-малкото подобни условия като датски затвор и могат да бъдат депортирани директно в родните си държави след изтърпяване на присъдите.
Когато сделката беше обсъждана на съвместна пресконференция с датското правителство миналия месец, министърът на правосъдието на Косово Албулена Хаджиу коментира Facebook, че това е шанс за страната му да се докаже като легитимен партньор, на който може да се разчита.
"Този акт, който скоро ще стане официално приложен, ще засили сътрудничеството с Кралство Дания и ще докаже, че Република Косово е сериозен партньор в демократичния свят и всеки път ще отговаря на съюзниците и на международните приятели", написа той.
Междувременно миналата година Копенхаген прие и друг спорен закон, който позволява на лицата, търсещи убежище, да бъдат премествани в чужбина, докато молбите им се обработват.
В момента се водят още преговори с Руанда, която да приеме всички тези чужденци, търсещи хуманитарен или бежански статут в Дания.
Безкомпромисният подход към имиграцията и интеграцията на чужденци, възприет от управляващите в Дания социалдемократи на премиера Мете Фредериксен, се следи отблизо в цяла Европа.
Те са една от малкото лявоцентристки партии в Европа, които увеличават подкрепата си в социологическите проучвания, като до голяма степен това се дължи на отлива на подкрепата за националистическата Датска народна партия. Според анализаторите една от основните причини е твърдият отговор, който социалдемократите в страната имат спрямо миграцията.
Именно под ръководството на Мете Фредериксен Дания стана първата европейска държава, която започна да оказва натиск върху сирийските бежанци да се приберат у дома, заявявайки, че е безопасно за тях да се върнат в района около столицата Дамаск, въпреки че все още не е принудила никого да напусне.
По всичко личи обаче, че твърдата политика на Копенхаген спрямо мигрантите ще продължи, а властите в страната се опитват с всички сили да дадат знак на чужденците от Близкия изток и Северна Африка, че не са добре дошли в страната.
