От различните физически увреждания, които човек би могъл да получи, обезобразяване на лицето се счита за едно от най-тежките. То има не само дълбоки психологически и социални въздействия върху засегнатите, но и може да увреди основни дейности като говорене, хранене и зрение.
Съвременната медицина обаче постига изключително сериозен напредък в тази област, след като в Испания успяха да осъществят първа по рода си трансплантация на лице.
Сложната процедура е извършена в университетската болница "Вал д'Еброн" в Барселона и е продължила 24 часа, като в нея са участвали близо 100 медицински специалисти.
Уникалното в случая е, че е използвана тъкан от донор, който се е подложил на евтаназия, а преди това е дарил всичките си органи.
"Донорите и техните семейства винаги извършват огромен акт на щедрост и алтруизъм, но този случай демонстрира и ниво на зрялост, което оставя човек без думи. Някой, решил да сложи край на живота си, посвещава едно от последните си желания на непознат и му дава втори шанс от такъв мащаб", отбелязва д-р Елизабет Навас, медицински координатор по донорство и трансплантации във "Вал д'Еброн".
Болницата има водеща роля в реконструктивната хирургия на лица. Именно там през 2010 г. е извършена първата в света пълна трансплантация на лице, след като пет години по-рано във Франция в направен пробив с първата частична трансплантация.
В глобален мащаб досега са направени общо 54 подобни процедури и се смята, че в света има само 20 медицински заведения с достатъчно капацитет да направят лицева трансплантация.
На първо място донорът и реципиентът трябва да бъдат с еднакъв пол, кръвна група и сходни антропологични характеристики на главите си. Впоследствие се извършват дълги етични, правни и психологически оценки.
Оценява се дали кандидатът за трансплантация отговаря не само на медицински критерии, но също така и способността му за адаптация и придържане към лечението преди и след процедурата. Вземат се предвид психиатричната история, социалната и семейна среда, както и когнитивното състояние.
В конкретния случай Карме (фамилията ѝ не е споделена от болницата) е счетена за подходящ реципиент. Преди това тя е страдала от тежка бактериална инфекция, която е довела до некроза на лицето и почти пълно нарушаване на способността да диша и говори.
Самоличността на донора остава в тайна. Не е ясно кога е извършена процедурата за асистирана смърт, като единствено се пояснява, че трансплантацията се е случила през есента на 2025 г.
Тя е изключително сложна, тъй като включва различни видове тъкан - кожа, мастна тъкан, периферни нерви, кости и мускули.
Всичко трябва да бъде реконструирано по начин, който да позволява на пациента да изпълнява нормално всички жизненоважни функции.
"Трансплантирано лице, което не усеща и не се движи, не е нищо повече от маска. Говорим за структури с всякакви видове тъкани, мускули и нерви - някои с диаметър от 0,2 милиметра. Всички те трябва да бъдат открити и свързани", обяснява ръководителят на цялата операция д-р Жоан-Пере Барет.
Друга новост е използването за първи път на 3D дигитален модел и 3D-принтирана силиконова маска, които помагат на специалистите преди и по време на операцията.
След нея пациентът е хоспитализиран в продължение на един месец, първо в интензивното отделение по изгаряния, а след това в отделение по травматология, рехабилитация и изгаряния.
При първа възможност започва и процесът по рехабилитация, който трябва да интегрира мобилността в трансплантираните мускули и постепенно да възстанови възможността за дъвчене, жестикулиране и говор.
Първоначално лицето е в така наречената хипотонична фаза - без движение, защото нервните връзки все още не са установени. После се продължава с постепенна работа за да стимулация на нервите чрез инструменти като огледала и изображения на пациента, така че да се припомнят движенията и визуалното възприятие на лицето.
В крайна сметка при Карме всичко върви по план, а тя е действително получава втори шанс.
"Когато се гледам в огледалото у дома, си мисля, че наистина започвам да приличам повече на себе си", пък заявява тя.
