Наред с всички разрушения и преките последици за цивилните, войната в Украйна има потенциал да окаже и дълготрайно негативно влияние върху околната среда. Страната е силно индустриализирана, с четири активни ядрени електроцентрали и важна роля в глобалната верига за доставки на храни.
На подобен фон рискът от екологична катастрофа с глобален мащаб е повече от голям.
Още с началото на войната се появиха опасения за ядрена катастрофа. В първите дни се водиха сражения около АЕЦ Чернобил, а пък в началото на март една от помощните сгради на АЕЦ Запорожие се запали вследствие на обстрел. За щастие, пожарът е овладян без щети на важно оборудване или промяна в нивата на радиация. Все пак инцидентът се оказа важно предупреждение относно рисковете, които конфликтът представлява за сигурността на околната среда.
Освен АЕЦ Запорожие Украйна разполага с още три действащи атомни електроцентрали с общо 9 реактора - АЕЦ Ровно и АЕЦ Хмелницки далеч на запад, както и Южноукраинската АЕЦ, която е в съседната област на Запорожие.
Докато първите две са разположени в отдалечената западна част на Украйна, то вторите две са в районите на военни действия. Запорожие в момента е подсигурена под руски контрол, а пък Южноукраинската АЕЦ се намира на около 100 км северно от град Николаев, където допреди няколко седмици се водеха тежки сражения.
Ядрената заплаха обаче не е единственият проблем.
Опасенията за околната среда не са нови и са актуални още от 2014 г. и тогавашните мащабни военни действия в Източна Украйна. Целият регион е силно индустриализиран, а областта Донбас е известна с гъстата си концентрация на мини, заводи от химическата и металургичната индустрия, както и складове за токсични материали.
Украйна носи наследството на тежката съветска индустриализация и след разпада на СССР се погрижи да разшири както ядрената енергетика, така и експлоатацията на огромните запаси от въглища, желязо, титан и други руди в Донбас.
Трудно е да бъде изчислен точният брой на опасните места, но по всяка вероятност само в Донбас те са над 4000 според данни на британското разузнаване. През 2019 г. пък Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отчита наличието на 465 хвостохранилища в Украйна, съхраняващи над 6 милиарда тона отпадъци от различни индустрии.
Това са все рискови обекти, които биха могли да направят негоден за живеене някой район в продължение на десетилетия.
Само в рамките на първата седмица от войната нидерландската неправителствена екологична организация PAX отчита изтичания на токсични отпадъци, експлозии или пожари в над 20 места.
За разлика от скорошните войни в Близкия изток, които също нанесоха огромни щети на промишлена и петролна инфраструктура, в Украйна подобни обекти не са разположени в слабонаселени и отдалечени пустинни райони.
Даже напротив, досега са се водили сражения в повече от 20 града с население по-голямо от 100 000 души - от Киев и околностите му с над 3 милиона жители до Харков с около милион или пък напълно разрушения индустриален център Мариупол с над 400 000 души население преди началото на войната.
Към момента е трудно да бъдат оценени щетите, а и самите военни действия все още са в разгара си, с тенденция да продължат още дълго време. Дългосрочните рискове за здравето и околната среда от потенциални инциденти са специфични за всеки обект и трудно могат да се оценят без подробно проучване на мястото.
Опасността е най-вече за почвата, въздухът и водата.
Украйна е богата на природни ресурси - реки, езера и язовири, които могат да бъдат засегнати фатално. Например АЕЦ Запорожие е свързан с язовирната система по течението на река Днепър. Ако по някакъв начин тя бъде увредена, може да се стигне до недостиг на вода за охлаждане на електроцентралата и катастрофа с апокалиптични размери.
От друга страна тежки замърсявания на водоизточници могат да стигнат до Азовско и Черно море и да станат траен регионален проблем. В момента се водят сражения по бреговете на река Северски Донец. Тя е най-голямата в Източна Украйна и се явява основен приток на река Дон, която се влива директно в Азовско море.
Що се отнася до почвата, нейното замърсяване може да окаже дългосрочно влияние върху селскостопанския отрасъл, при това в глобален мащаб.
Украйна и Русия заедно произвеждат около една четвърт от пшеницата в света. Явяват се и ключови износители на ечемик, слънчогледово масло, царевица и торове. Продължаващият конфликт не само може да увреди средата за отглеждане на култури, но и да направи така, че фермерите да не могат да съберат реколтата за тази година или да засадят тази за следващата.
Така текущата продоволствена криза, която се наблюдава в света, може да се удължи и задълбочи.
Намаленият износ и високите цени на храните, произтичащи от войната в Украйна, вече влошиха ситуацията в уязвими страни от Африка и Близкия изток, където се смята, че приблизително един от всеки три хляба се приготвя с украинска пшеница.
В някои страни зависимостта от украинския и руския внос е още по-силна, като до 85% от пшеницата в Египет идва от двете воюващи страни.
Като резултат на това последиците от войната ще увеличат рисковете от конфликт и насилие за общества, които разчитат на правителствени субсидии за храна и в исторически план вече са преживявали нестабилност заради повишение на цените на храната.
Разгледана от този ъгъл ситуацията в Украйна и последиците за околната среда не трябва да бъдат подценявани.
Конфликтът причинява екологични щети, които заплашват да продължат дълго след подписването на мирно споразумение.
Затова сигурността на околната среда и сигурността на хората трябва да бъдат считани за неразривно свързани помежду си и преодоляването на екологичните заплахи трябва да бъде основна акцент от реакцията на международната общност.
