Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Застрашени ли са украинските АЕЦ заради войната

За първи път се води война в страна, където има разположени толкова много ядрени реактори Снимка: Getty Images
За първи път се води война в страна, където има разположени толкова много ядрени реактори

В ранните часове на петък се появиха новини, които никой човек не би искал да чуе - пожар в ядрена електроцентрала. При това отново украинска.

Светът все още помни какво се случи в Чернобил през 1986 г. и неслучайно отново се появиха старите притеснения за евентуална авария или дори нещо по-лошо.

За щастие към момента всичко е спокойно.

Цялата ситуация се разиграва на около 800 км южно от Чернобил в АЕЦ Запорожие, недалеч от едноименния областен град на река Днепър. Още в началото на тази седмица стана ясно, че руски части напредват от Крим именно в посока ключовия, стратегически обект с цел да наложат контрол върху него.

С оглед на все по-интензивните военни действия в цялата страна, съвсем логично започнаха да се появяват и притеснения относно сигурността на ядрените обекти и рисковете от сражения около тях. АЕЦ Чернобил бе овладян на втория ден от офанзивата, като бе предаден от украинците без съпротива, но не се знаеше дали това ще бъде така и със Запорожие, която е най-голямата атомна електроцентрала в Европа.

Всъщност още на 1 март Петро Котин, ръководител на украинският държавен ядрен оператор "Енергоатом", изрази загриженост пред Международната агенция за атомна енергия относно руските колони от военна техника и артилерия, "движещи се в непосредствена близост" до ядрени съоръжения. Тогава той изисква от МААЕ да получи подкрепа за установяване 30-километрова буферна демилитаризирана зона, в която да не се водят въоръжени сблъсъци.

Това обаче така и не се случи.

В четвъртък руска колона се опита за първи път да влезе в обекта. Усилията им се оказаха възпрени от стотици местни цивилни, които блокират пътя на руснаците и им отказват достъп до електроцентралата.

Все пак те си пробиват път до нея и я овладяват напълно след няколкочасови въоръжени сблъсъци с украински военни, продължили до сутринта. В резултат на сраженията една от помощните сгради към обекта е обхваната от пламъци. Според украинският президент Володимир Зеленски руски танкове са стреляли по обекта, докато от руска страна твърдят, че става въпрос за умишлена работа на украинците с цел руснаците да бъдат дискредитирани.

В момента електроцентралата, наред с близкия град Енергодар, са окончателно в руски ръце.

А самият инцидент, от своя страна е показателен за рисковете, които стоят от воденето на война в държава, която разполага с цели четири активни ядрени електроцентрали и още една, която вече е претърпявала изключително тежка авария.

По тази причина и британският премиер Борис Джонсън обяви, че ще свика спешно заседание на Съвета за сигурност на ООН с оглед на "директната заплаха за сигурността на Европа".

Не е случайно, тъй като става въпрос за наистина най-голямата АЕЦ на континента и сред 10-те най-мащабни в целия свят, която има стратегическо значение не само за Украйна, но и за Европа.

Построена е в периода 1980-1996 г. и разполага с общо шест реактора, всеки от които е с мощност 1000 MW и общ капацитет от 6000 MW. За сравнение, двата реактора на нашия АЕЦ Козлодуй произвеждат малко над 2000 MW.

При нормални обстоятелства Запорожката АЕЦ произвежда около 20% от електричеството в Украйна и почти 50% от енергията, генерирана от ядрените съоръжения в страната. Тези цифри ясно показват до каква степен е важен обектът, който в момента работи принудително с намален капацитет.

Освен АЕЦ Запорожие обаче в страната има още три действащи атомни електроцентрали с общо 9 реактора - АЕЦ Ровно и АЕЦ Хмелницки далеч на запад, както и Южноукраинската АЕЦ, която е в съседната област на Запорожие.

Докато първите са разположени в отдалечената западна част на Украйна, то последната се намира много близо до бойните действия и представлява логична следваща цел на Русия. Тя е само на 100 километра северно от град Миколаев, където в момента се водят тежки боеве за контрол над него.

Падне ли този град, от там нататък офанзивата към Южноукраинската АЕЦ може би ще представлява въпрос на време. Държейки под контрол двете най-големи атомни електроцентрали, Русия ще има власт над повече от 30% от производството на електроенергия в Украйна, въпреки че към момента от всички 15 реактора, активни са 9.

Въпросът обаче е до каква степен съществува реален риск да се случи най-лошото.

В момента светът е изправен пред една абсолютно безпрецедентна ситуация, тъй като за първи път се води война в страна, където има разположени толкова много ядрени реактори.

Тук рисковете от директни попадения на ракети, артилерийски снаряди или някакъв вид диверсия са пределно ясни. В по-широк смисъл обаче съществуват и други проблеми, които биха могли да окажат катастрофално влияние върху някоя атомна електроцентрала по време на война и са свързани най-вече със системите за охлаждане.

От една страна стои опасността електрозахранването на централата да бъде прекъснато поради тежка бомбардировка в региона и така ще се стигне до спиране на системите за охлаждане на реактора и отработеното гориво.

Те освен от захранване имат нужда и от вода. В случая с АЕЦ Запорожие всичко зависи от системата от язовири и резервоари по течението на река Днепър. Ако по някакъв начин те бъдат увредени, може да се стигне до недостиг на вода за охлаждане на електроцентралата.

Русия е съвсем наясно с тези рискове, най-вече като съседна държава, която първа би усетила последствията от някоя ядрена авария.

Така че в желанието си да изпълнят своите стратегически цели и да овладеят ключови обекти в Украйна, би било хубаво руснаците наистина да внимават по какво стрелят. 

 

Най-четените