Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Експлоатация, заплахи и измами: Условията в немските кланици, където пламнаха огнища на COVID-19

Все повече сезонни работници разказват за условията на труд, в които са поставени Снимка: Getty Images
Все повече сезонни работници разказват за условията на труд, в които са поставени

Ако има нещо положително в пандемията, то е, че условията на труд на много места в Западна Европа, където работят предимно източноевропейци, излязоха наяве.

Нещо повече - когато става въпрос за кланици, този въпрос е дори по-деликатен, тъй като повече от всякога на дневен ред стои въпросът за хигиената на местата, където се съхранява и се работи със сурово месо.

Ето защо, след като стана ясно, че стотици сезонни работници от Румъния, България и Полша са се разболели от COVID-19 в немски кланици, "Дойче веле" се свързва с тях, за да чуе историите им.

"Работим в "Тьонис" и сме под карантина. Никой не се грижи за нас!", казва румънски работник, който заедно с много други свои сънародници се чувства изоставен в района на Гютерсло в провинцията Северен Рейн - Вестфалия.

Повечето интервюирани работници, много от които са били силно разстроени, разказват, че са били наети или от огромния производител на месо "Тьонис", или от неговите дъщерни дружества.

По думите им работата е била изтощителна, а езикът, с който са се обръщали към тях - агресивен. Работниците също така обвиняват своите работодатели, че не са и осигурили достатъчно предпазни средства срещу COVID-19.

Някои от тях споделят още, че са били принудени да живеят в нечовешки тесни помещение, наблъскани с възможно най-много други хора. Точно в такива условия те се оказват и под карантина.

Системата за набирането на сезонни работници не е сложна - подизпълнителите в страните от Източна Европа поместват обяви за сезонни работници, най-често за събирането на реколтата от ягоди и аспержи в Германия, а понякога и за по-постоянна работа, каквато е тази в кланиците.

Търсещите работа обикновено плащат около 100 евро, за да подпишат договор, а често им се налага и да покрият сами пътя си до новото работно място, средно около 240 евро с автобус в двете посоки.

Въпреки че обявите обещават надница най-малко от 9.35 евро на час, фирмите пропускат да отбележат, че работниците трябва да плащат по 7 евро за легло в споделена стая, както и че ще имат други "непредвидени разходи".

Редовното плащане също е обещано, но не се случва винаги. Често заплатите им се плащат на ръка, за да се избегнат данъци, а по сметки на работниците, заплатата им в крайна сметка е между 700 и 900 евро на месец.

Много от тях обаче не се оплакват от това, защото дори така заплатите им са по-високи от тези, които биха взимали в Румъния.

Малцината, които са решили все пак да повдигнат въпроса със заплащането, разказват, че румънските подизпълнители, мениджъри и други надзорни органи винаги са имали готово обяснение, а разговор с немски мениджър е бил почти невъзможен.

Не всички компании подизпълнители са обект на критика, но има няколко, които определено попадат в черния списък. Такава е например MGM, собственост на бизнесмена Думитру Микулеску, която също се занимава и с инвестиции в недвижимо имущество.

Той започва да се занимава с отглеждане на свине и птици в Южна Румъния и превръща бизнеса си в малка империя. Той изгражда широка и добре свързана мрежа с компании, медии и дори властимащи, но макар да е обвинен в конфликт на интереси, защото урежда свои приятели и роднини на официални длъжности, Микулеску продължава да налага влиянието си.

Той дори се е опитал да влезе в политиката, променяйки партийната си принадлежност няколко пъти, в зависимост от обстоятелствата. Твърди се, че Микулеску е оказал натиск върху бизнеса и политическите си съперници, но безрезултатно. Политическата му кариера така и не потръгва и той се отказва от амбициите си през 2016 година.

Оттогава той се концентрира върху неговата все по-разрастваща се империя в Германия, където репутацията му за упражняване на натиск го следва.

Германските медии също са писали за неговите схеми за намаляване на заплатите в компаниите му, както и за склонността им да искат прекалено високи наеми.

Междувременно карантината, наложена в "Тьонис", съвсем скоро ще прикючи, а фирмата отново ще започне работа.

Някои работници са успели да се върнат в Румъния преди затварянето на границите и не искат да се връщат. Други пък се надяват статиите в медиите да се окажат повод за по-добри условия на труд.

Новите обяви за сезонна работа обещават точно това. Дали това е истина, или не, ще покаже времето, но едно е ясно - румънците и българите ще продължават да работят в Германия, докато не успеят да намерят добре платена работа у дома.

Най-четените