Марин льо Пен никога не е била толкова близо до това да поеме в ръцете си властта във Франция, колкото е сега.
Макар тя през последните седмици да не държи особено висок профил и да не се показва шумно по телевизиите в страната (а може би и точно затова), лидерът на крайнодесния Национален съюз (бившия Национален фронт) има съвсем реални основания да бъде уверена и да очаква шанс за властта.
Ранните социологически проучвания показват, че тя не само би достигнала до балотаж срещу президента Еманюел Макрон при едни евентуални избори днес, но също така би спечелила и рекордно висок дял от гласовете.
Съюзниците на настоящия държавен глава трябва да си правят притеснителни изводи. Защото тактическото гласуване, което изолираше крайните националисти от досег с властта, може вече да не е достатъчно.
Въпросът, който остава на преден план, е както дали Льо Пен ще може да запази силната инерция, която я движи напред в социологическите проучвания, така и дали ще успее да разбие бариерите, които досега винаги са ограничавали крайнодесните формации.
Разбира се, когато говорим за Льо Пен и крайното дясно, трябва да имаме предвид, че за годините откакто тя управлява партията, наследена от собствения ѝ баща Жан-Мари Льо Пен, формацията стана много по-мейнстрийм. За разлика от предшественика си, Марин Льо Пен не си позволява да говори с директни расистки и ксенофобски подмятания, а напротив - опитва се да ограничава най-крайните проявления, запазвайки вместо това един остър, но сравнително приемлив консервативен тон.
Според социологическите изследвания, въпреки че на Льо Пен ѝ е взета до голяма степен възможността за изява в момента, тя качва подкрепа до рекордни нива.
Проучване на Ipsos от първата седмица на февруари показва, че при евентуални избори сега във Франция, тя почти сигурно би се класирала на първо място на първия тур с подкрепа около 26%. Анкета на друга социологическа агенция - Harris Interactive, излязла седмица по-рано, показва също подобни резултати.
Този резултат е с пет процентни пункта повече, отколкото Льо Пен изкара на изборите през 2017 г., когато се класира втора по гласове.
Въпреки това според изследването на Ipsos, все още е по-вероятно тя да изгуби на балотаж срещу Макрон, като там резултатите биха били 44% за нея срещу 56% за сегашния държавен глава. Експертите са на мнение, че все пак и това е повод за оптимизъм за лидерката на "Националния съюз" - сравнен с 2017 г. този резултат е доста по-положителен за нея, като тогава тя загуби с 34% на 66%.
Междувременно неофициални данни от анкетата на Harris Interactive, които от социологическата агенция отказват да коментират, поставят дори още по-тънка разлика - 52% към 48% в полза на Макрон.
Дори и човек да приеме тези цифри със здравословна доза скептицизъм, социолозите са на мнение, че основите на Льо Пен в момента са особено силни и върху тях може да гради силна кампания.
"Националният съюз" разполага с изключително консолидирани електорати, силни и доста стабилни във времето", коментира пред "Политико" Жан-Даниел Леви, директор на отдела за политика и мнения в Harris Interactive.
За да може да има каквито и да е шансове за президентския пост догодина, Льо Пен и партията ѝ трябва да преминат през задължително добро представяне на регионалните избори през юни тази година. Смята се, че този вот ще представи ясна картина за настроенията в страната през вота за президент през 2022 г.
През юни 2021 г. французите ще избират управа на 27-те административни региона, като изборите се провеждат по модела на президентските - мажоритарно гласуване на два тура. Именно заради тази система Националният съюз до момента не е успявал да вземе властта в нито един район, макар през 2015 г. да се приближи на някои места до успех. Тогава обаче социалистите се видяха принудени да се отдръпнат в подкрепа на десни кандидати, за да не се допусне партията на Льо Пен, смятана все още за твърде радикална, да вземе победа.
Последните добри резултати за "Националния съюз" дойдоха на европейските избори през 2019 г. Тогава партията взе първото място с 24,86% и общо 24 места в ЕП.
Самата специфика на вота за Европейския парламент обаче е, че при пропорционален вот в изключително хетерогенната политическа система на страната формацията може да извлече максимум.
Допълнително с това много повече хора са склонни да гласуват за "Националния съюз" по време на европейски избори, отколкото на национални, регионални или за местна власт.
Това се видя и от доста по-слабия резултат на партията на Льо Пен на местните избори, на които те загубиха множество кметски места и места в общински съвети, за разлика от 2014 г. когато Льо Пен и хората ѝ взеха значителен успех в множество общини.
Основният проблем, пред който тя ще трябва да се изправи обаче, за да запази тази инерция от социологическите проучвания и да я превърне в реални резултати, е промяната в самата политическа среда в момента.
Единият фактор в случая е пандемията от коронавируса. Настоящата ситуация на локдаун и продължаващи антиепидемични мерки води до това опозицията да бъде изтласкана до голяма степен от политическото пространство от правителствените служители.
Това е напълно нормално - когато COVID-19 е основната тема на новините, а онлайн има толкова много дезинформация, логично е журналистите да дават предимство на властите да говорят по темата. Освен ако дадена партия не иска да се опита да яхне протестите срещу мерките, което може да се окаже доста лош ход, за опозицията не остава достатъчно пространство в медиите.
Същевременно с това локдаунът отнема едно от основните оръжия на Марин Льо Пен - нейната лична харизма. Тя е от типа политици, които могат да превърнат срещите с избиратели в истинско събитие и да ги спечелят с пряк личен контакт. А по време на пандемия прекият личен контакт, особено с големи групи от хора, е това, което трябва да се избягва на всяка цена.
Сътрудници на Льо Пен коментират пред "Политико", че кризата с коронавируса е изиграла много лоша услуга на партията, тъй като наложените ограничения спират видимостта на лидерката. В една нормална кампания тя би прекарала часове наред в ръкуване и размяна на поздрави с обикновени граждани в северните градове на страната, които са неин бастион.
Затова и в момента Льо Пен не може да си позволи да стои в сянка в медиите. И тя действа активно в тази посока, като дори успя да излезе на дебат по телевизията срещу амбициозния министър на вътрешните работи на Макрон - Жералд Дарманин.
Но това е друг от проблемите за лидерката на "Националния съюз" - управляващите все по-сериозно застъпват някои нейни тези, отнасящи се до миграцията и заплахата от радикалния ислям.
След обезглавяването на учител, който говорил в клас за карикатурите на "Шарли ебдо", показвайки ги пред учениците, и президентът Макрон и вътрешният министър Дарманин заеха много остри позиции срещу радикалния ислям и неговото инфилтриране в страната. Правителството лансира специален закон, който да ограничи потенциалното влияние на чужди държави върху мюсюлманските проповедници, както и да ги задължи да се ангажират със светския характер на френската държава.
Това на практика "изтласква" Льо Пен от собствените ѝ традиционни позиции, защото да ги приеме ще означава, че се съгласява с едно правителство, което традиционно критикува, а на практика всяка по-радикална теза минава вече в сферата на открития расизъм.
Социологическите данни обаче показват, че Льо Пен все пак е успяла да капитализира по темата и да трупа рейтинг. За нея и екипа ѝ обаче това е от второстепенна важност, защото цялото внимание на партията в момента е ангажирано с регионалните избори и на места да разбият системата, според която всички останали партии се обединяват срещу тях, само и само крайнодесните да не спечелят.
"Целта е да спечелим един регион, в идеалния случай", коментира неин съветник от Марсилия пред "Политико". Останалото е партията да постигне подобни резултати от предишния вот през 2015 г.
Ако Льо Пен запише този успех, тя ще си отвори пътя към по-голямата битка за президентския пост. Ако ли не, това може да означава, че собственото ѝ място на партиен лидер може да се разклати.
Тя е начело на партията от вече над десетилетие и я отведе по-напред откогато и да било до този момент. Но причината да остане на поста толкова дълго реално е, че няма конкуренция, която да се изправи срещу нея. Сега обаче нещата се променят.
Нейната племенница Марион Марешал, която към момента е полуоттеглила се от политиката, само изчаква удобен шанс - сериозен провал на леля си, за да яхне вятъра на промяната и да я измести като лидер.
Така че Льо Пен може никога досега да не е била толкова близо до успеха в политиката, но никога не е била и толкова опасно близо до провала. А кое от двете ще е, или ще видим трети вариант, това ще се разбере най-рано през юни.
