Университетската болница в германския град Йена в началото на април изпрати двама лекари, двама медицински асистенти и медицински материали в италианския град Неапол. Няколко дни по-рано германски военни пренесоха по въздух френски и италиански пациенти, заразени с коронавирус, до германски болници.
А това е само малка част от подкрепата, която Германия оказва на съюзниците си около сегашната пандемия.
Първоначалната реакция на страната при разпространението на болестта не беше точно такава. В началото на годината Италия, първата тежко засегната държава, поиска от Европейския съюз (ЕС) медицински материали, но Германия реагира като всички останали страни-членки: пропускайки зова за помощ.
В началото на март правителството в Берлин дори забрани износа на основните медицински принадлежности - като маски за лице, ръкавици и защитни облекла. Към 14 март Италия все още не беше получила подобна помощ от ЕС.
Два дни по-късно германското Министерство на икономиката и енергетиката съобщи, че правителството е одобрило изпращането на 400 хиляди маски за Италия. С този си ход Германия промени тона на европейската реакция спрямо Рим и скоро медицински принадлежности започнаха да се спускат към Италия от различни части на континента.
В това време подобни пратки се насочиха към Италия и от Китай (повечето закупени) и от Русия, която не само изпрати материали, но и медици, а според някои медии и шпиони от ГРУ.
Първа отговорност на всяко правителство е да се грижи за собственото си население. Германското правителство наложи забрана за износ на основни медицински продукти точно когато Италия затъваше във хватката на коронавируса в началото на март, докато други държави затваряха границите си с нея.
От цялата ситуация щетите за ЕС и ползите за Китай и Русия станаха значителни.
Проучване от италианската социологическа агенция SWG показва смущаваща промяна в нагласата на италианците към други държави. 52% от тях вече считат Китай за приятелска държава, което е с 42% повече в сравнение с миналата година. 32% от италианците са на мнение, че Русия е приятелска държава, при само 15% миналата година.
Същевременно едва 17% са на подобно мнение за САЩ, което е спад в сравнение с 29% през 2019 г. Още по-шокиращо е друго - 45 от сега попитаните италианци са на мнение, че Германия е "враждебна страна", 38% мислят същото за Франция, а 17% - за Великобритания.
Ако Германия веднага беше отговорила на искането на Италия за медицински продукти, вероятно щеше да промени нагласата на част от италианците към себе си. Това негативно отношение се трупа от кризата в еврозоната от 2012 г. насам, когато много италианци решиха, че Германия е действала коравосърдечно (макар в крайна сметка да се съгласи на спасителен план за Италия и Испания). В сегашната криза не беше необходимо да се изпраща и някаква огромна помощ на Рим - Китай и Русия не го направиха.
Но по-добре по-късно да промениш позицията си, отколкото никога.
Сега Германия не само изпраща медицински материали, но и пренася пациенти в тежко състояние от Франция и Италия в свои болници. Погрижила се е за над 200 такива, включително и от Холандия, а освен това отправи и предложение да покрие разходите по грижите за болните.
Дари 60 от апаратите си за обдишване на Великобритания, 25 на Франция и над 7 тона медицински материали на Италия. Институтът "Роберт Кох" в страната, който се грижи за превенцията и контрола над заболявания, изпрати тестове за коронавирус на развиващи се държави.
Германски лекари пътуваха и до Испания, заедно с други 50 апарата за обдишване. Германия помогна дори на Китай с изпращането на над 14 тона медицински материали, когато Пекин за пръв път се сблъска с вируса.
Освен това Министерството на икономическото сътрудничество и развитие пренасочи 1,15 милиарда евро, за да помогне на развиващи се страни в борбата с коронавируса - като например подсили здравните им системи или подсигури застрашени бизнеси и туризма.
Берлин също така работи с други правителства, за да подсигури глобалното производство на медицински материали. Вече разреши износа на такива за другите държави от ЕС, а в последните седмици немски фирми са изнесли над 8 милиона ръкавици за Австрия например.
Агниешка Бругер, представител на Зелената партия в Бундестага, посочва, че "вирусът не спира на ничия граница, така че отговорът трябва да е сигнал за глобална солидарност". Според нея всяко правителство, което може да помага на най-нуждаещите се, трябва да го направи.
Германия, разбира се, не е единствената помагаща държава. Румъния и Норвегия например също изпратиха лекари в Италия. Това направи и Албания - държавата с 2,8 милиона души население прати 30 лекари там, а Франция и Австрия помогнаха с медицински материали.
Много правителства осъзнаха, че помощта за засегнатите от коронавируса в други държави е добро нещо и геополитически императив.
Най-невероятната помощ идва от Тайван, който дари милиони маски на страни по света - включително 6,9 милиона на държави от ЕС - много повече от помощта от Китай. Но заради китайския натиск, Тайван дори не е признат от Световната здравна организация (СЗО).
Но за разлика от Китай и Русия и ограничената помощ от тях, германците не са особено добри в това да превърнат в обществено достояние своите усилия (и може би заради това почти 50% от попитаните италианци ги считат за врагове). Родерих Кизеветер, депутат от Християндемократическия съюз, е на мнение, че това трябва да се промени, за да не се получи "изкривена картина" за ситуацията.
Негово е предложението ЕС да работи в посока на самодостатъчност в създаването на модерни медицински технологии и предпазна екипировка. А тъй като в Германия вече има 200 хиляди души, ангажирани в този бранш - много повече от всяка друга европейска държава, страната очаквано може да поеме лидерската роля в това отношение.
Когато се стигне до следваща глобална криза в здравеопазването, Европа има шанс да не е зависима от китайското производство.
В същото време германското правителство не показва съчувствие във всички отношения - в началото се дърпаше за т.нар. "коронабондове", при които всички страни от еврозоната ще си поделят дълга, събран от държавите, ударени най-тежко от кризата с коронавируса. В крайна сметка на 23 април лидерите на ЕС най-накрая се договориха за спасителен пакет в размер на 540 милиарда евро.
Въпреки всичко е безспорно, че Германия помага на засегнати от коронавирус граждани на други държави и в голяма степен прави това с парите на данъкоплатците. Германските усилия са налице и в условията на лидерски вакуум в глобален мащаб. При подобна глобална криза, обикновено се намесва САЩ (както направиха при кризата с ебола през 2014 г.), за да оглавят реакция в световен мащаб. В момента обаче такова лидерство от страна на Щатите няма.
При липсата на подобен лидер, по време на тази пандемия се стигна до дарвинистка ситуация, в която държавите се състезават една с друга за медицински материали, компоненти за такива и необходимото за създаване на ваксина и изследвания за лечение.
Изследователите дори се надпреварват за закупуването на генетично модифицираните мишки, най-подходящи за разработване на ваксина за коронавируса.
Ако светът ще управлява следващата криза по-малко хаотично от сегашната, то трябва да има някаква координация на ресурсите, а това изисква една водеща държава, която да изпълнява ролята си и да окуражава останалите. Помощта на Германия около коронавируса предлага модел за такова лидерство в бъдещето.
Това е особено важно, защото когато следващото бедствие се появи, държавите със сигурност няма да се обърнат към Китай за лидерство, а може би няма да търсят и САЩ. Европейският съюз може да е значим актьор в такава ситуация, но е нужен консенсус между страните членки, който не се постига бързо или лесно.
Когато се стигне до следващ случай, в който е нужна глобална военна реакция за спирането на някой диктатор, няма да е разумно да се разчита на Германия да оглави този опит. Но в случай на друга пандемия или бедствие, предизвикано от промените в климата, в Берлин се крие потенциал.
Веднъж светът трябва да благодари на германците - и да поиска от тях още глобално лидерство.
