4-дневната работна седмица, или поне намалението на часовете задължителен труд, са въпрос на време. Заместването на част от човешките дейности от технологиите, необходимостта за по-екологичен подход и по-малко режийни разходи и дори трудното завръщане в офисите след пандемията допълнително ускоряват този процес.
Въпросът, който вълнува всички ни, е: кога ще дойде това време и още колко ще отнеме?
По света пилотните опити за тестване на по-кратко работно време са факт от доста години и, за съжаление, имат леко противоречив успех. Сега обаче стартира най-големият проект за евентуалното бъдеще на работната ни седмица и неговото развитие ще ни доближи до отговора на въпроса има ли на какво наистина да се надяваме.
От днес над 3300 работещи в 70 компании във Великобритания ще работят по 4 дни в продължение на 6 месеца.
Това се смята за най-мащабният тест за евентуалната промяна досега, защото обхваща изключително разнообразни бизнеси - банка, всевъзможни услуги и дори пивоварна и ресторант, поясняват британските медии. За пръв път има и толкова много участници в подобен проект.
Принципът, на който ще работят всички те, е, че наетите ще продължат да получават 100% от заплатата си, но на 80% от досегашното работно време. От тях обаче се очаква са запазят и 100% от досегашната си продуктивност.
Организаторите - неправителствената организация 4 Days Global, тинк-танк групата Autonomy и кампанията 4 Day Week, ще си сътрудничат с учени от университетите в Кеймбридж и Оксфорд и от Бостънския колеж, които ще измерят и оценят резултата - как намаленото работно време се отразява на производителността и на качеството на живот на персонала. Освен това ще се следят и ефектът върху околната среда от намалените пътувания за работа и поддръжка на офиси, както и как по-краткото работно време се отразява на половото равенство.
"Целите на 4-дневната работна седмица са в три посоки - помощ за работниците, за компаниите и за климата", цитира "Скай Нюз" водещия изследовател на проекта - проф. Джулиет Шор, социолог от Бостънския колеж. Затова и ще се следят и измерват и трите ефекта.
При работниците например ще провери има ли промени в нивото на стрес и бърнаут при допълнителен почивен ден, какво е задоволството от работата и живота, здравословното състояние, съня, енергията, пътуванията. Предишни проучвания неизменно са показвали, че по-кратката работна седмица води до понижен стрес и повишено качество на живот на наетите.
Преминаването към намалена работна седмица изглежда като естествена стъпка след пандемията, коментира Ед Зигел, изпълнителен директор на един от големите участници в проекта - Charity Bank. Причината е, че и във Великобритания, и на доста други места по света, работата от вкъщи доведе до изнасяне на доста хора далеч от работните места и настоящото им завръщане е по-трудно и изисква повече пътувания всеки ден.
"Концепцията от XX век за 5-дневна работна седмица вече не е най-доброто решение за XXI-ви", допълва Зигел.
Банката, която той оглавява, смята, че 4-дневна работна седмица на 5-дневна заплата ще допринесе за по-удовлетворен персонал и съответното влияние върху производителността и задоволството от страна на клиентите.
Участие в историческия проект вземат изключително разнообразни и по големина, и по икономически сектори компании - закусвалня за риба с картофки в Уелс, фирма за софтуер от Шефилд, счетоводна компания, фирми в областта на консултантските услуги, на почистването по домовете, козметиката, медицинските изделия, строителните услуги, дигиталния маркетинг, пивоварна и дори Кралското общество по биология.
"След пандемията все повече компании приемат, че новата конкуренция е за качеството на живот, а намалените работни часове и фокусът върху резултатите са начинът да са конкурентоспособни", коментира изпълнителният директор на 4 Day Week Global Джо О'Конър.
"Когато за пръв път чух, че ще работим по-малко часове за същото заплащане, реших, че има някаква уловка. Обикновено съм толкова изтощен сред работа и нямам енергия, затова се надявам допълнителното време да подобри тонуса ми", цитира "Гардиън" Уайът Уотс - шеф на екип от закусвалня за риба с картофки.
Там например няма да ползват 3-дневен уикенд, а схема с два почивни и два работни дни. На други места - например в обществото по биология, няма да затварят за посетители в петък, а ще се организират на смени и част от хората ще работят от понеделник до четвъртък, а останалите - от вторник до петък.
Досега за най-мащабен проект се смяташе намалението на работната седмица в Исландия. Той продължи няколко години и в него участваха около 2500 наети.
Резултатът беше повече от обещаващ и доведе до това, че огромната част и от обществените, и от частните работодатели в страната минаха на съкратена работна седмица. Формално там не се работи обаче един ден по-малко, а бяха намалени часовете на работните дни - на 6, вместо стандартните 8.
Опитът на Швеция обаче е в обратната посока. Там също - в общински домове за социални грижи - работните часове бяха намалени. Резултатът за наетите в тях медицински сестри беше много добър, но това струва на бюджета допълнителни стотици хиляди евро и проектът беше прекратен.
Опити в посока по-кратка работна седмица се правят в още редица страни, сред които и Испания, Шотландия и Белгия. От всички останали се иска просто още търпение.
