Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да, ще работим само 4 дни. Ама по-нататък

По-реалистично е намалението на часовете труд седмично Снимка: iStock
По-реалистично е намалението на часовете труд седмично

Добрата новина е, че работната седмица ще стане 4-дневна. Лошата е, че не е ясно кога това ще се случи, но може би няма да е точно в рамките на вашия работен живот.

Това, което има по-голям шанс да доживеете преди пенсия, е намаление на часовете труд седмично.

Когато през 1908 г. фабрика в Ню Ингланд, САЩ, въвежда 5-дневна работна седмица заради свещения за работниците-евреи Шабат - от петък вечер до събота вечер, едва ли някой е смятал, че бъдещето ще включва цели два почивни дни.

Във "Форд" започват да работят само по пет дни през 1926 г., а утвърждаването на 40-часова работна седмица като национален стандарт на законово ниво в Щатите е чак през 1940 г.

Идеята за ново съкращаване започва да витае още през 60-те години на миналия век, но едва през този започнаха реалните опити.

Всички мечтаем за ползите, доказани емпирично от няколкото държави и вече десетките компании, които опитаха пилотно 32-36 часова работна седмица. Само че не всички удължиха проекта в реалния живот.

Един от най-успешните опити досега показва, че намалената работна седмица е възможна. Само че в Исландия. Там вече 86 на сто от работещите са на по-кратък график. Проучването, което продължи цели 4 години - от 2015 до 2019 г. - и включваше както общински и държавни служби, така и частни бизнеси, пожъна световен успех. Заедно с последвалата пандемия служи и като един от ускорителите на процеса.

Положителните ефекти от 4-дневна работна седмица със заплащане за 5 са намалените стрес и риск от бърнаут, подобрено качество на живот на наетите, а също и по-малко болнични и отсъствия за гледане на деца - за работодателите. Хората са по-мотивирани и ефективни, защото почиват повече.

Затова и фирмите не отчитат намалена производителност, напротив - някои като финансовата компания Perpetual Guardian в Нова Зеландия дори наблюдават 20 на сто ръст в продуктивността на служителите си, а дъщерна компания на Microsoft в Япония отчете 40% повече продуктивност.

По-кратката работна седмица би имала добър ефект и върху околната среда, тъй като се пести енегрия от офиси, които не се използват, а се намаляват и пътуванията.

Доказано е с опита за съкратена работна седмица сред държавните служители в щата Юта. За 10 месеца от затварянето на големите офис сгради всеки петък са спестени над 1,8 милиона долара енергийни разходи, а намалението на емисиите въглероден диоксид е с поне 6000 метрични тона. Това се равнява на над 1000 коли по-малко на пътя за една година.

Но не винаги сметката излиза. Въпреки ползите, по-краткото работно време е по-скъпо, особено когато засяга обществения сектор или големи части от икономиката.

Немалка част от положителните резултати от съкратеното работно време се докладват от малки компании. Експериментът в Юта е прекратен, тъй като за данъкоплатците не е удобно държавните служби да са затворени в официалния работен ден петък.

Проект в Швеция за 6-часов работен ден в общински социални домове е дал чудесни резултати за участващите 80 медицински сестри - подобрено здраве и по-малко болнични. Обаче се е оказал неефективен, защото общината в Гьотеборг е трябвало да наеме още персонал, за да компенсира по-краткото работно време. Това е струвало още 700 000 евро годишно на общинския съвет, заради което схемата е прекратена.

Субсидиран подход използват и в Испания. Там също тази година беше гласуван проект за 4-дневна работна седмица, чиято цел обаче е създаване на нови работни места, а не повишаване на ефективността на съществуващите.

Пилотно за година 6000 души в 200 средни и малки фирми преминават на съкратеното работно време, а кабинетът отпуска около 50 млн. евро на компаниите, за да наемат допълнително хора, които да компенсират липсата на служители. Логично, за бизнеса подобна идея не звучи особено смислено, а организация на предприемачите от провинция Арагон дори я нарича "лудост", съобщава DW.

Затова и е под сериозен въпрос доколко фирмите ще запазят съкратеното работно време след секването на правителствената субсидия.

Снимка: iStock

Нова Зеландия е сред пионерите в областта, с проекта на Perpetual Guardian, където от 2018 г. се работи 4 дни. В компанията са заети 240 души, но идеята беше въведена през 2020 г. пилотно и от Uniliver в страната, а евентуален успех би означавал намаление на работното време за над 160 000 наети от глобалната компания по цял свят.

На намалена работна седмица се гледа и като на начин за подпомагане на туристическата индустрия.

Нова Зеландия, която е с почти напълно затворени граници от началото на пандемията, разчита на по-краткото работно време за засилване на вътрешния туризъм, с което да укрепи изнемогващия сектор.

През лятото конгресмен от Калифорния - демократът Марк Такано, внесе в Конгреса на САЩ предложение за нормативно установяване на 32-часова работна седмица. Според него това ще доведе до 10% ръст на възнагражденията, защото ще принуди работодателите или да плащат допълнителни часове, или да наемат още хора.

Снимка: Getty Images

С това се демонстрират разликите между копнежите на заетите за допълнителен почивен ден и реалността: често когато се говори за тази концепция, се има предвид намаление на работните часове, а не още един почивен ден, анализира по този повод Business Insider.

"По-кратка работна седмица не винаги значи преминаване от работна седмица от понеделник до петък на седмица от понеделник до четвъртък. Това може да е по-постепенен процес", казва пред изданието Рейчъл Стейтъм, изследовател от института за изследване на обществените политики в Шотландия.

С други думи - на този етап няма как в петък да затворят социалните грижи и общината, а по-реалистичното за момента са 6-часови 5 работни дни. Все пак фурорът "Исландия" постига основно това - намалени часове, а не цял нов свободен ден. Така стоят нещата и с проекта в Швеция.

Далеч по-вероятно е намаление на работните часове, а не на дните, и по още една причина - технологиите, които могат да поемат част от работата на хората.

Това вече се случва - например с чатботове и всевъзможни роботизирани системи. Въпрос на съвсем близко бъдеще е изкуственият интелект да поеме нови и нови "човешки" дейности, с което да осигури на хората повече време за почивка - от тези в офисите през шофьорите и касиерите до хирурзите и пилотите.

Има обаче една константа, при която и 3-дневна работна седмица не би помогнала - ако мразите работата си, ще я мразите през цялото време.

Най-четените