След безкрайни влизания в болници и множество астматични пристъпи, последният от които фатален, 9-годишната Ела Киси-Дебра от Великобритания напуска този свят. Това се случва през февруари 2013 г., но случаят е последван от години на дълги съдебни битки.
Така едва тази сряда - 16 декември, семейството на Ела най-накрая чува признанието - за смъртта ѝ е допринесло излагането на "прекомерно замърсяване на въздуха".
По този начин трагичната съдба на момичето влиза в юридическата история на Великобритания като първия случай, при който замърсяването на въздуха е признато като причина за смърт.
Семейството на Ела се бори дълго за това, убедени, че подобно признание може да помогне на други хора с дихателни проблеми, а на проблема да се обърне достатъчно внимание.
Как се стига до безпрецедентното заключение на съда?
Семейството на Ела живее в район "Люишам" в югоизточен Лондон. На 25 метра от дома им минава Южната дъга - един от най-натоварените пътища в английската столица. Между 2006 и 2010 г. нивата на замърсяване от азотен диоксид вследствие на трафика целогодишно надхвърлят допустимата граница от 40 µg/m3.
Докато Ела ходи на детска градина по главния път, семейството ѝ е в неведение за вредата, която токсичният въздух ѝ причинява. Тя страда от астма, която до един момент е под контрол. Но когато момичето е на 6 г. нещата ексалират до степен тя да бъде поставена в медицинска кома за три дни, докато лекарите опитват да стабилизират състоянието ѝ. До лятото на 2012 г. момичето е класифицирано като инвалид. За да излезе на разходка, трябва да я носят на ръце.
Преди смъртта си през 2013 г. тя претърпява многобройни астматични пристъпи, много от които водят до припадъци. За три години детето е приемано повече от 30 пъти в болница.
Майка ѝ Розамунд Киси-Дебра се обръща към безброй специалисти, но се оказва, че търсят в грешната посока.
"Знаех за изпаренията от автомобили, но азотните оксиди познавах само като фраза, нищо друго. Образованието по въпроса трябва да е по-добро", казва тя пред съда в сряда.
Всъщност азотните оксиди са едни от най-опасните форми на замърсяване на въздуха. Но разследването на смъртта на момичето през 2014 г. заключава само, че то е починало от остра дихателна недостатъчност. Не се споменава за никакви фактори на околната среда.
Едва когато майката стартира благотворителна организация на името на дъщеря си, за да подобри живота на деца с астма в югоизточен Лондон, тя започва да изгражда връзки и да научава нови подробности.
"Получих обаждане, че през двата дни около смъртта на Ела е имало големи скокове в замърсяването на въздуха", казва г-жа Киси-Дебра. Оттам нататък доказателствата нарастват и делото се поема от адвоката по правата на човека Джоселин Кокбърн. Скоро Върховният съд отменя предишното заключение заради новите доказателства.
Делото се гледа в лондонски съд, но този път държавните ведомства, служители от местната власт и кметът на Лондон са разпитани за това какво са или не са направили за намаляване на прекалените нива на замърсяване на въздуха в "Люишам".
Пред съда помощник-съдебният лекар Филип Барлоу обявява, че причината за смъртта е "остра дихателна недостатъчност, тежка астма и излагане на замърсен въздух". Според него с това, че майката на Ела не е получила информация за рисковете за здравето от замърсяването на въздуха и потенциала му да влоши астмата, тя не е могла да предотврати фаталния изход.
Към делото е приложен доклад от 2018 г. на професора по имунофармакология в Университета в Саутхемптън - Стивън Холгейт, който изиграва важна роля за финалното решение.
Професорът преглежда всички записки на лекарите, лекували Ела. Установява, че тя страда от астма, която пълни дробовете ѝ с течност. Но за разлика от повечето астматици, пристъпите на Ела не се предизвикват от полени или респираторни инфекции, а от нещо друго.
Холгейт установява, че влошаванията ѝ са през зимата, когато нивата на замърсяване на въздуха скачат. Тогава момичето получава и най-тежките пристъпи на кашлица, следствие на секретите в белите ѝ дробове, които от своя страна предизвикват припадъците.
Така се оказва, че състоянието на Ела, в комбинация със заобикалящата я среда, я е изложило на "изключителен" риск. В доклада на проф. Холгейт се посочва, че нивата на замърсяване в станцията за наблюдение на Катфорд, на километър от дома на Ела, "постоянно" надхвърлят законовите граници на Европейския съюз през трите години преди смъртта ѝ.
Проф. Холгейт пише също, че е "почти сигурно", че астмата на Ела би била "значително по-лека", ако концентрацията на замърсяване в района беше в границите. Експертът дори вярва, че момичето би се подобрило значително, ако се беше преместило в по-чист район.
В съдебната зала Холгейт отдава почит на устойчивостта на майката, за нейната упоритост, помогнала да бъде написана юридическа история.
Отзвукът от делото
След делото, което отваря нова страница в обществено здраве и правната практика във Великобритания, кметът на Лондон Садик Хан коментира, че "това е забележителен момент, благодарение на годините на неуморна кампания от страна на майката на Ела, която показа изключителна доза смелост".
"Радвам се, че успях да подкрепя семейството в усилията му да отмени първоначалното разследване, за да стигнем до днешното важно разкритие. Този ден трябва да е повратна точка за това повече семейства да не страдат така, както семейството на Ела", добавя кметът.
Той признава, че разследването подчертава важността от смели политики. Кметът Хан не пропуска да подчертае и че министрите и предишният кмет са действали "твърде бавно".
"Сега те трябва да научат уроците си и да направят много повече, за да се справят със смъртоносния бич - замърсяването на въздуха в Лондон и в цялата страна", призова Садик Хан.
Сара Уулнау - главен изпълнителен директор на благотворителната организация Asthma UK и на Британската белодробна фондация смята, че "правителството незабавно трябва да изготви план за защита на здравето, за да предпази всички от токсичния въздух". Според нея това трябва да е сигнал за промяна на темпото на работа и за това, че правителството, местните власти и специалистите по здраве трябва да работят заедно.
