Благодарение на сравнително краткия, но изключително шумен престой на Новак Джокович в мизерен хотел за бежанци, безименните му съквартиранти получиха своя миг световна слава. Но, за разлика от световния номер едно в тениса, те нямат шанс да излязат от там и да отидат където пожелаят.
Защото са заклещени в ничията земя.
Те са жертви на жестоката гранична политика на Австралия, срещу която правозащитните организации от години протестират.
А самият Джокович, волно или не, също стана жертва - на политиката на страната, чието открито първенство по тенис е печелил 9 пъти и където беше посрещан с отворени обятия. Досега.
Въпросът не е само в доскорошната нулева COVID стратегия на Австралия, заради която допускането на неваксинирания тенисист се приема като обида за много хора от континента. А в граничната традиция и настоящата политическа ситуация в страната.
Едва наскоро Австралия се отказа от преследването на нулевата стратегия и реши частично да отвори границите си. Преди това, в продължение на близо 2 години, Мелбърн, където се провежда тенис-турнирът от Големия шлем, беше нещо като световна столица на локдауна с общо 256 дни тежки ограничения за придвижване и събирания за последните 18 месеца.
Так не се допускаше разпространението на вируса и само няколко случая бяха достатъчни, за да последва сериозно затваряне.
А понастоящем цели 92% от населението на Мелбърн е ваксинирано. Затова и в очите на хората там да влизаш в страната и да се разхождаш свободно без ваксина изглежда като обида. И те приемат далеч по-сериозно COVID, отколкото на Балканите, например.
Така когато преди месеци нулевата стратегия отпадна и започна леко разхлабване на мерките, Австралия, свикнала да ограничава до минимум случаите и горда с една от най-ниските смъртности от COVID в света, изведнъж се срещна с най-заразния му вариант досега - Омикрон.
Това доведе до напрежение, несигурност и паника сред населението, твърди Си Ен Ен. Опашките за тестове за коронавирус са огромни, лабораториите спират работа, защото са претоварени, тестовете на места се изчерпват.
Естествено, премиерът Скот Морисън отнася множество критики - и заради хаоса с Омикрон, и за отказа си от нулевата стратегия. А на него му предстоят и щатски, и федерални избори през март.
Затова и за Морисън историята с отказа да пусне в страната неваксинирания Джокович е идеална. Решението се посреща с огромно одобрение сред австралийците.
Драматичният момент със спирането му на терминала и последвалата сага пък позволява и втори бонус за правителството - отвлича вниманието от пандемичните скандали в страната и обвиненията, че властите не се справят.
Това всъщност е традиционен похват и политиците в Австралия имат дълъг опит с трупането на актив от отвличането на вниманието от вътрешни проблеми с насочването им към скандали по границите, отбелязва "Дойче Веле".
Точно както и опасността от бежанци и мигранти се използва и в България като средство за манипулиране на обществения дневен ред и отвличането на внимание.
Сега Джокович се оказа в точно в средоточието на един такъв скандал, нестихващ от години. В хотела, в който беше задържан той - "Парк хотел", има и доста бежанци и хора, които търсят убежище в Австралия.
За разлика от него, обаче, те са заклещени в абсурдната ситуация от десетилетие - нито могат да влязат в Австралия, нито могат да си тръгнат. Пред самия хотел има полиция и хората вътре не могат да го напускат.
Всъщност, тези в хотела, от чиито лоши условия близките на тенисиста толкова се ожалиха, живеят в разкош.
Защото има хора, търсещи убежище, които гният в центрове за задържане в Науру - малка островна държава в Тихия океан, и на остров Манус в Папуа Нова Гвинея. Тези, които са в хотела, също идват оттам.
Затова и заедно с феновете на сръбската звезда, пред "Парк хотел" протестират и такива, които от години се борят за правата на бежанците.
В хотела понастоящем има 32-ма души, които търсят убежище. Те са прехвърлени от центровете на островите в Тихия океан по медицински причини.
Един от тях е Мехди Али от Иран, който е бил на 15 години, когато е стигнал до Австралия с лодка. Това е било преди 9 години. От тогава е в център за задържане на островите.
Мехди описва хотела като затвор, където няма чист въздух, а храната е лоша. През есента тук е имало и взрив на коронавирус - половината от живущите са били заразени, а два месеца по-късно пламва и пожар, заради който и достъпът до външните части на хотела е затруднен и бежанците трябва да си стоят по стаите.
Мехди и още хиляди като него, пристигнали до континента по вода, се сблъскват с т.нар. "Тихоокеанско решение" на Австралия по въпроса с бежанците - да бъдат пращани в лагери в далечните острови Науру и Манус, като плаща на съответните правителства за приемат центровете за търсещите убежище.
А от 2013 г. страната отказва да приема хората от островите на континента и те остават там.
През 2017 г. се стигна дори до намесата на ООН и комисариата на бежанците. Тогава съдът в Папуа Нова Гвинея постанови бежанският лагер да бъде затворен, охраната го напусна, а хората вътре останаха без ток и вода. Жителите на лагера трябваше да се преместят в местен град, но 600 души останаха вътре и отказаха да излязат заради страх от насилие от страна на местното население.
През годините лагерите се прочуха като място за изтезания и Австралия си навлече много критики за нечовешкото отношение към бежанците.
ООН обвини страната, че нарушава конвенцията срещу изтезанията. Смята се, че поне 12 души са починали в лагерите - убити от пазачите, от липса на лечение или самоубийства. Известни са и случаи на самозапалвания. Психиатри, пращани там, описват условията като "токсични" и "изтезание".
Вътрешни документи на центъра в Науру пък свидетелстват за системно насилие, изнасилвания, сексуални посегателства, самонаранявания и посегателства спрямо деца.
Лагерите са били повод за скандали и в самата Австралия и правителството е било нападано и от популярни личности като Ръсел Кроу, който нарече ситуацията "национален срам".
След решението на Папуа Нова Гвинея центърът на Манус е закрит, но наскоро австралийското правителство удължи договора си с Науру за тамошния лагер "за неопределено време".
Защитниците на правата им настояват бежанците - хора от Афганистан, Сирия, Судан, Бангладеш, Иран и рохинги от Мианмар, да бъдат приети в Австралия.
Властите обаче отказват. Проблемът се решава бавно - част от бежанците през годините получиха убежища в други страни, но други остават по лагерите по островите или на места като "Парк Хотел". Австралия поне спря да праща нови "затворници" към лагерите.
В момента в Науру има около 108 бежанци, като повечето от тях са там от над 8 години - от началото на програмата. Въпреки, че центърът на Манус е затворен, на острова още има 125 бежанци.
Защитниците на правата им редовно протестират пред "Парк хотел", но без особен резултат.
"Дано Новак Джокович използва влиянието си и да окаже евентуален натиск върху правителството, което да прекрати тази безчувствена жестокост", казва Шанкар Касинатан от "Амнести Интернешенъл", който също е пред хотела.
Дали това ще стане - ще разберем съвсем скоро.
