Газопроводите от Русия до Германия "Северен поток" са на път да се превърнат в ръждясали тръби на дъното на Балтийско море.
В началото на седмицата от тях бяха регистрирани огромни течове, които впоследствие сеизмолозите определиха като взривове, а след това и Европейската комисия, и Германия, и Дания обявиха, че най-вероятно става дума за саботаж.
Единствената страна, която обяви гласно това, което доста хора подозират, беше Украйна. Оттам директно обвиниха Русия в терористична атака, като съветникът на президента Володимир Зеленски - Михайло Подоляк - смята, че целта на Москва е да причини паника в Европа преди зимата.
Всички останали играчи, включително и най-засегнатите, начело с Германия, реагираха доста по-обрано и обявиха, че започват разследвания на взривовете и версията на саботаж.
Разследвания за това какво се е случило се водят в Дания и Швеция, чиито територии са най-близо до мястото на атаките, а течовете са в датската и в шведската икономически зони в Балтийско море край остров Борнхолм.
Тръбите са на дълбочина 70-80 метра на дъното на морето, а заради огромното изтичане на газ проверките на място могат да започнат най-рано след една седмица или когато спре да изтича синьо гориво в морето.
Една от неофициалните версии е, че водолази може да са поставили експлозиви на двете тръби на "Северен поток 1" и на една от двете тръби на газопровода "Северен поток 2". Заради сложността на операцията експерти смятат, че атаката може да бъде извършена само с помощта на конкретна държава.
Apparently there are three separate leaks. These are the locations pic.twitter.com/sCA8tI6pnY
— Lion Hirth (@LionHirth) September 27, 2022
И "Северен поток 1", и "Северен поток 2" не пренасят газ - първият беше спрян от "Газпром" за ремонт, който така и не приключи, а вторият не започна работа, тъй като беше завършен малко преди войната в Украйна. И в двата газопровода обаче, които имат общо три тръби, имаше газ, който още изтича в Балтийско море.
Повредите и по двата газопровода са толкова сериозни, че германските органи за сигурност допускат, че те може да останат неизползваеми. От оператора Nord Stream вече обявиха, че не могат да прогнозират срок, в който тръбите да бъдат възстановени. А ако това се проточи във времето, корозията от солената морска вода може да ги унищожи напълно.
Самата Русия категорично отрече да е взривявала собствените си газопроводи и също подозира саботаж. "Това е доста предвидимо, а и предвидимо глупаво", обяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков, запитан дали Кремъл стои зад атаките.
"Това е голям проблем за нас, защото и двете линии на "Северен поток 2" са пълни с газ - цялата система е готова да изпомпва газ, а газът е много скъп... Сега той излита във въздуха", обясни Песков.
От Кремъл прехвърлиха топката към САЩ - и Песков, и говорителят на руското външно министерство Мария Захарова обявиха, че американският президент Джо Байдън трябва да отговори на въпроса дали САЩ са реализирали заплахата си да "приключат със "Северен поток" и съпричастен ли е Вашингтон към последните аварии по тръбопровода.
"Никой няма интерес от нападения или саботажи", коментира пък държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен. Според него не се очаква значителен ефект върху енергийната сигурност на Европа.
Факт - ще бъдат унищожени газопроводи, на които Европа понастоящем не разчита. Освен "Северен поток", Русия доставя газ в Европа през минаващия и през България "Турски поток", и през линиите през Украйна. Потокът през Украйна е ограничен и заради войната, а заради спор с "Газпром" може и да бъде спрян.
Затова паралелно с разследването на това, което се е случило, политици и специалисти по сигурност трябва да отговорят и на въпроса защо Русия би саботирала собствените си газопроводи.
От една страна те не работят, като в случая със "Северен поток 1" това е избор на самата Москва. Европа вече е под натиск и без тръбите да бъдат разрушавани, а Русия така или иначе не разчита на пари от продажбата на газ.
Тоест, с атаки върху тръбите Русия няма как да упражни натиск и да лиши Европа от нещо, което тя по принцип не получава.
От друга обаче след атаките цените на природния газ отново се повишиха, от което би трябвало да се възползва и Русия. Освен това подобна атака може да е просто за сплашване и нагнетяване на напрежение в момент, в който Европа обсъжда поредния пакет санкции, а Кремъл се кани да анексира части от Украйна.
Se video og fotos af gaslækagerne på Nord Stream 1 og 2-gasledningerne i Østersøen på https://t.co/pj96CN7CDB: https://t.co/7bgt8TljaH #dkforsvar pic.twitter.com/I1zEPaBLYO
— Forsvaret (@forsvaretdk) September 27, 2022
Има обаче и опасения за енергийните потоци по тръби, които наистина се използват, и дори за навлизане в нова евентуална фаза на войната, която в момента се води в Украйна.
Норвегия, която се превръща във все по-голям и основен доставчик на газ за Европа, ще засили сигурността както на наземните, така и на съоръженията си за добив на газ и нефт в морето, обявиха от тамошното министерство на енергетиката след взривовете по "Северен поток".
Нещо повече - това се налага и след като преди дни са засечени неидентифицирани дронове, които са летели над крайбрежните платформи за газ и нефт. В Агенцията за безопасност на нефта на Норвегия са получени редица предупреждения от компаниите-оператори за подобни дронове близо до станциите за работа в морето, включително и в рамките на зоните за сигурност.
Дания също увеличава охраната на енергийния си сектор, макар че няма опасения за Балтийско море. "Русия има значително военно присъствие в Балтийския регион и очакваме да продължат да дрънкат с оръжие", коментира военният министър Мортен Бодсков.
Министърът на икономиката на Германия Роберт Хабек пък призна, че има опасност от нови саботажи. "Критичната инфраструктура е потенциална цел", каза той.
И, случайно или не, течовете в газопроводите бяха установени, точно преди да бъде открит алтернативен газопровод от Норвегия за Полша, който също минава през Балтийско море, близо до ударените тръби на "Северен поток".
На откриването на "Балтийския газопровод" полският премиер Матеуш Моравецки нарече случилото се "диверсия" и заяви, че това може би е "нова крачка в ескалацията на войната в Украйна".
Според американското издание "Политико" ако подозренията, че зад това стои Русия, се потвърдят или само се засилят, то Европа може да се окаже изправена пред нов фронт на войната, цел на който е нейната подводна енергийна и комуникационна инфраструктура. Така може да се стигне и до директна конфронтация с руския военен флот.
Великобритания например отдавна твърди, че руските подводници в Атлантика и други северни води може да прекъснат основни кабели за интернет връзката на континента - обвинения, които на фона на взривовете в Балтийско море, не изглеждат вече толкова абсурдни.
"Ако нещо подобно се случи с газопровода от Норвегия или от Алжир тази зима, ще имаме огромен проблем. Трябва да увеличим сигурността на критично важната енергийна инфраструктура, защото неприятели биха могли да повторят подобни действия", коментира пред "Политико" Симоне Талиапиетра от тинк-танк групата "Брьогел".
