Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Кризата с коронавируса - последната капка на търпението в Беларус

Вече никой не е убеден в думите на Лукашенко, че "утре ще е по-добре" Снимка: Getty Images
Вече никой не е убеден в думите на Лукашенко, че "утре ще е по-добре"

Президентът на Беларус Александър Лукашенко сам признава, че не може да си позволи да се държи демократично. Така бих могъл да изгубя цялата страна, казва самият той, цитиран от Тереза Сушкова, научен сътрудник към изследователски център AMO.

С този думи Лукашенко, дългогодишният лидер на Беларус, обяснява арестите на няколко кандидати за президентския пост от опозицията.

В същото време полицията започва да задържа демонстранти в напълно мирни протести.

Сред задържаните има и журналисти, чиито арести са излъчени на живо в ефир. Лукашенко има собствено обяснение и за тези си действия - така той осуетява международната конспирация, замислена да дестабилизира държавата преди президентските избори, които са насрочени за 9 август тази година.

Защо е всичко това, след като съвсем доскоро полицията и властите оставяха активистите да провеждат своите мирни шествия?

Може би е защото след 26 години на чело на едноличното управление на Беларус търпението на хората започна да се изчерпва, особено като се има предвид подходът на Лукашенко към пандемията от коронавирус - здравословна криза, която доскоро белоруското правителство дори отричаше да съществува.

Президентът остава най-разтревожен за изборите и за факта, че този път има вероятност те да не преминат по неговия план.

За жителите на Беларус подходът на властите към пандемията е сходен с този към аварията в Чернобил.

И в двата случая в страната цари информационен вакуум и пълна липса на прозрачност, в резултат на което се стига до неоправдана загуба на човешки животи. За да се предпазят от коронавирус инфекцията, Лукашенко посъветва беларусците да спазват стриктна лична хигиена и "от време на време да се дезинфекцират с нещо по-силно".

С други думи - президентът съветва народа си да пие повече водка. Освен това го посъветва да наблегне повече на работата, особено по земеделските полета.

Освен това Лукашенко описва вируса като "психоза" и позволява на полицията да арестува служители на опозиционна медия, които критикува липсата на действия и поставя под въпрос истинността на статистиките за заболеваемостта от COVID-19.

В началото на април държавният глава продължаваше да твърди, че в страната никой няма да умре от коронавирус. Световната здравна организация препоръча на Беларус да въведе ограничения за събирания на повече хора на едно обществено място. Без особена промяна в разпоредбите обаче хората продължиха да ходят на работа, на училище и по мачове.

Беларус се оказа единствената пост-съветска държава, която организира военен парад в чест на Деня на победата. Събитието привлече огромна публика.

До 22 юни са потвърдени общо 60 хил. случая на коронавирус и 340 смъртни случая от болестта. Тези числа цитират официалните статистики и е вероятно те да са силно манипулирани. За доказателство - до датата 17 юли Беларус регистрира общо малко над 65 хил. случая, което би означавало, че за периода 22 юни - 17 юли здравните власти установяват едва около 5 хил. нови пациенти с COVID-19.

Подходът на правителството означава, че на практика Минск не взима никакви мерки за борба с коронавируса. Като резултат заразата бързо плъзва из обществото и вместо то да бъде уведомено какво се случва, започва да получава противоречиви данни и объркваща информация.

Започват да се появяват доказателства, че лекари са принуждавани да записват друга причина за смъртта на пациентите, а не COVID-19. Точно както и в Русия, и в Беларус като причина за смъртта в епикризите се записва пневмония.

Единственото свидетелство за случващото се са претъпканите болници и признанията на медици и семейства на жертви на вируса. Те обаче са принуждавани от властите да мълчат.

Правителството решава да се възползва от ситуацията и прибързано насрочва президентските избори за 9 август.

Предположението е, че беларусците ще са твърде заети с пандемията, за да се интересуват от политика, а всичко останало ще се развие както обикновено - Лукашенко ще спечели нов мандат, шести пореден. Вместо това все по-големи групи хора излизат по улиците - нещо, което не се случва преди отминали вече президентски избори.

Много от протестиращите са бивши поддръжници на Лукашенко или преди досега не са се интересували от политика. Демонстрантите заявяват, че представят 97 на сто от жителите на Беларус, след като независими проучвания сочат, че одобрението към президента се е сринало до 3 процента.

Тримата най-значими опозиционни кандидати в тези президентски избори са блогърът Сергей Тихановски, бившият директор на Белгазпромбанк - Виктор Бабарико, и бившият дипломат Валери Цепкало. Първите двама бяха арестувани, преди да успеят да съберат достатъчно подписи за кандидатурите си.

Според полицията в домовете им са открити компрометиращи доказателства и ги грозят до няколко години затвор. Впоследствие на 14 юли беларуската избирателна комисия забранява на Бабарико и Цепкало да участват в президентската надпревара.

Съпругата на Тихановски - Светлана, пък е заплашена, че държавата ще отнеме децата й, ако мъжът й стигне до вота.

В отговор на тези действия протестиращите набират смелост и образуват жива верига с дължина от няколко километра по улиците на Минск. Включват се хора от всякакви възрасти - от студенти до пенсионери, а преминаващите автомобили надуват клаксоните в знак на солидарност.

Полицията задържа демонстранти без оглед на възрастта им, а свидетели разказват, че цивилно облечени мъже понякога вкарват хора в коли без никаква маркировка. По време на пиковете на протестите освен това властите заглушават мобилния сигнал, за да не може случващото се да бъде споделяно онлайн.

В обществото в Беларус се усеща напрежение на всички нива. Кризата с коронавируса отвори очите дори и на тези, които обикновено избягват политиката, въпреки че знаят, че режимът е корумпиран и нечестен.

Промяната идва от болезненото осъзнаване, че държавата нито може, нито иска да осигури на гражданите си защита по време на пандемия. Именно това привлича рекорден брой хора към протестите.

Властите от своя страна се виждат на ръба на същата пропаст, в която наскоро падна украинският президент Виктор Янукович.

Ситуацията се утежнява и от изказванията на Лукашенко за подготвян международен преврат срещу него, от унизителните думи, които той използва, за да обиди опозицията си и от описанията му как в Централна Азия държавниците вкарват ред в страните си чрез войници с пушки в ръце.

Така ядът, трупан с години, започва да кипи. За момента протестите не показват с нищо, че вървят към стихване, защото според мнозина нещата просто няма накъде повече да се влошат, особено със световна икономическа криза на прага. Беларус е неподготвен и жителите му го знаят.

Никой не е убеден в думите на Лукашенко, че "утре ще е по-добре". Вместо това подобни клишета само разгневяват още повече тълпата.

Сигурно е, че през август режимът на президента ще манипулира изборите. Всичко останало ще зависи от нивото на насилие, което Лукашенко ще използва, за да се задържи на поста си, и колко точно това насилие ще разгневи Беларус.

Най-четените