Телефонът звъни, a след обичайните оплаквания от това как всичко е ужасно, как по магазините няма препарати за почистване, а опашката за пилета е дълга две преки, събеседникът отсреща пита тревожно: "Как мислиш, кой ще спечели на 3 ноември?".
Тази сцена в Куба е ежедневие от седмици, но с приближаването на датата на изборите в САЩ, тонът на въпроса е все по-мрачен.
Без значение дали пита собственик на частен бизнес, хотелиер, продавач в магазин или строител, всеки кубинец е неспокоен и загрижен, тъй като предвид икономическата ситуация в страната, тези избори са ключови за бъдещето ѝ.
"По очевидни причини изборите в САЩ винаги са били важни за нас. Бих казал обаче, че днес те са по-важни от всякога поради изключителната ни уязвимост в този момент", казва кубинският икономист Омар Еверлени.
Той обобщава трудната ситуация, в която се намира островът: с полупарализирана икономика поради коронавирусната епидемия. Без туризъм, който е един от основните източници на доход. С неефективна и застояла държавна производствена система в очакване на изпълнението на вечно отлагани реформи. Без ликвидност, нито за изплащане на дългове, нито за внос, което доведе до безпрецедентен недостиг на основни продукти.
И не на последно място, с непрекъснато нарастване на социалното напрежение.
Към това трябва да се добави кризата във Венецуела, която е основният доставчик на петрол на преференциални цени, както и затягането на ембаргото от администрацията на Доналд Тръмп, която е приела над 150 мерки и санкции по време на мандата си с цел задушаване на икономиката на Куба - най-новата е отпреди седмица и е насочена срещу финансовата система.
Според кубинското министерство на външните работи "американската блокада е причинила загуби от над 5 милиарда долара само през миналата година".
И това се случва в страна, която всяка година трябва да прави чудеса, за да достигне до необходимите 2 милиарда долара, необходими за внос на храни и основни продукти, и където туризмът носи на икономиката 3 милиарда долара.
"Още четири години управление на Тръмп биха били фатални, докато триумфът на Джо Байдън ще ни даде малко въздух", казва бившият кубински дипломат Карлос Алзугарай.
Макар това да е широкоразпространеното мнение по въпроса, според експерта по отношенията между САЩ и Куба Рафаел Ернандес подобни нагласи са само оправдание. Той вярва, че каквото и да се случи на 3 ноември в Щатите, Куба "трябва да разчита на себе си и на успеха на реформите, които извърши, защото страната трябва да ги направи, независимо кой печели".
Въпросните реформи бяха одобрени отдавна, но така и не бяха приложени поради вътрешна съпротива и различни обстоятелства.
Те обаче ще дадат значителен тласък на частната инициатива, ще стимулират създаването на малки и средни предприятия и кооперации и ще позволят на нови частни играчи да внасят и изнасят. Последното от своя страна ще предостави по-голяма свобода на държавните предприятия.
Това са важни реформи в кубинския контекст и е време вече да бъдат предприети на практика, защото този път би било фатално да останат само в полето на обещанията.
Ето защо и изборите в САЩ са толкова важни за Куба - Тръмп означава повече натиск в тези трудни моменти. От друга страна Байдън, който заедно с Барак Обама защити политиката на ангажираност и откритост към Хавана, може незабавно да възобнови предишния подход към Куба по отношение на туризма, паричните преводи, круизите и така нататък. Това ще означава не само значително облекчение, но и въздух както за кубинското правителство, така и за собствениците на частни ресторанти и хотели, които политиката на Тръмп смаза.
Според докладите до момента, щетите за туризма и частния сектор само отпреди COVID-19 са между 20 и 30%, което се дължи изцяло на рестрикциите, въведени от Тръмп.
И все пак остава един важен въпрос: дали ако Байдън спечели изборите, ще отмени ембаргото, което продължава вече 60 години?
И Ернандес, и Алзугарай смятат, че Байдън няма да усложнява нещата и ще се ограничи до прилагането на политиката на Обама, която самият той защитаваше като вицепрезидент.
И все пак една победа за него може да е първата страница от нов сценарий между двете страни, особено ако съвпада с процеса на реформи на острова, което винаги е било едно от исканията на Вашингтон.
Ето защо на 3 ноември в Куба ще стискат палци Байдън да победи. Ако не, страната ще продължи да бъде в списъка на "терористичните държави", а за хората вътре това може да се окаже пагубно.
