Робството е отживелица, която сме оставили в миналото, нали така?
Около 130 хил. жители на Великобритания няма да се съгласят с това твърдение. Данните са на британското правителство, според което от 10 хил. за 2020 г. модерните роби на Острова са нараснали над 10 пъти.
Те може и да нямат вериги на ръцете и краката, но са навсякъде - в автомивките, в козметичните салони, в бръснарниците, в бордеите и къде ли още не. Обикновено обаче тези съвременни роби са пред очите на всички, без някой да си дава сметка на какво са подложени те.
И както подчертава Жустин Картър от организацията против робството Unseen, това би могло да се случи на всеки.
Пред "Евронюз" тя допълва, че всеки във Великобритания ежедневно се докосва до модерното робство, но без да го осъзнава. За проблемите на съвременното робство не говорят само представителите на неправителствените организации, но и членове на кралското семейство.
Принцеса Юджийн, дъщеря на принц Андрю, редовно изнася речи за опасностите мигранти да попаднат в капана на модерното робство и говори както пред мигрантски общности, така и пред ученици. Крал Чарлз III също отделя време, за да запознава британците с явлението, от което Островът като че ли не може да се отърве.
Закон от 2015 г. задължава всички компании с годишен оборот от над 36 млн. британски паунда да публикуват годишни отчети за мерките, които предприемат срещу робството. За 2022 г. обаче само 39% от тези компании са подали задължителните си отчети.
Картър е категорична, че е публична тайна, че уязвими възрастни и деца са експлоатирани ежедневно във Великобритания, за да произвеждат стоки и услуги.
Съвременните роби нямат ясно изразен профил, а общото между тях е, че са изключително нископлатени, правата им на работното място не се спазват и не могат да напуснат по собствено желание неизгодната си позиция.
Такъв е случаят на жена, която предпочита да се представя като Мария. Пред списание Glamour тя разказва, че пристига във Великобритания през 2015 г. и е наета като домашна прислужница, за да изпраща пари в родината си на двете си деца. След като двугодишният ѝ договор изтича, тя го подновява за още две години.
Условията, които Мария приема, са мизерни, заплащането е малко, а семейството, за което работи, я държи като затворничка.
Жената работи от 6 сутринта до полунощ, като единствено ѝ е позволено да излиза на разходка с децата. Не ѝ се предоставя нормална храна и вместо това тя дояжда остатъците от обяд и вечеря. Мария получава по 7 паунда на ден, които обаче отиват директно в банкова сметка, за да не носи тя пари в брой в себе си.
"Бях като в затвор. Нямах почивен ден. Непрекъснато ми крещяха и всяка тяхна дума беше заповед", припомня си тя.
В крайна сметка Мария успява да се измъкне благодарение на своя приятелка в Лондон и бяга от дома на работодателите си с една найлонова торба бельо и малко монети в брой.
Данните на британското правителство показват, че такива истории само ще зачестяват, а хората, които дълги години са били в модерно робство, може и никога да не се възстановят от травмата. Причината е, че жертвите често са подложени на разнообразни тактики за контрол и манипулация, които да ги държат в подчинено положение.
Най-уязвими са наскоро пристигналите на Острова мигранти и онези, чийто легален статус е под въпрос.
Те, както посочва Картър, лесно се поддават на лъжи за бърза печалба в области като козметичните услуги и фермерството и така попадат под властта на експлоататори. Голям процент мигранти, заети в земеделието например, получават около 7 паунда на час, въпреки че по закон минималното заплащане е 10,60 паунда на час.
Към това се прибавя и "културата на страха", която възпира хората да говорят за лошите условия на труд и пребиваване.
"Всичко, което торите направиха, е да дадат повече власт на експлоататорите. Сега трябва да създадем среда, в която жертвите могат да излязат на бял свят", категорична е Жюстин Картър.
Тя е убедена, че антимигрантските политики, които правителството на Консервативната партия лансира, само засилват проблемите на модерното робство.
Международната организация за миграция също вече изказа притеснения от ситуацията със съвременното робство във Великобритания. В края на март в Женева представители на организацията заявиха, че са сериозно разтревожени от случващото се на Острова.
По тяхно мнение признанията на жертви на трудова експлоатация са само върхът на айсберга, под който се крият стотици хиляди мигранти, които не смеят да споделят за положението си.
Онлайн платформи като Salvation Army, където жертви на съвременно робство споделят преживяното, доказват тези думи. Там вече има 14 истории на мигранти, подложени на модерно робство, прилъгани да дойдат във Великобритания и държани в кошмарни условия срещу обидно ниско заплащане.
Затова се очаква тази година британското правителство да представи нов законопроект за борба със съвременното робство.
Бившият премиер Тереза Мей например предлага жертвите на експлоатация да не попадат под ударите на закона и да не бъдат третирани като нелегални мигранти, влезли незаконно в Обединеното кралство.
Министърът на вътрешните работи Робърт Джерик също казва, че има "увеличаващи се доказателства", че модерното робство се засилва.
Сега топката е в полето на премиера Риши Сунак, който да предложи серия от мерки за справяне с проблема. А според Картър трябва да бъде внушено на британците, че това, което се случва с експлоатираните работници, е престъпление и не бива да бъде толерирано и допускано.
