От днешна гледна точка е много трудно да си го представим, но някъде преди около 5000 - 10 000 години, след края на Ледниковата ера, днешната най-голяма пустиня в света е изглеждала по съвсем различен начин. Цялата територия от 9 милиона квадратни километра е представлявала нещо като зелен рай, заселен с хипопотами, антилопи и слонове.
От тях вече няма и помен, като днес Сахара се разширява и настъпва на юг с всяка година. Смята се, че през последното десетилетие пустинята е нараснала с цели 10%, като тенденцията е този растеж да продължава.
Възможно ли е обаче този процес да бъде обърнат, и Сахара отново да бъде зелена?
Краткият отговор е "Да". На теория би могло. Периодът, известен като "Зелената Сахара" или "Африканският влажен период" се получил като следствие от променящата се орбита на Земята - модел, който се повтаря непрекъснато на всеки 23 000 години.
Така, някъде преди около 8000 години земната ос се изместила с около градус и половина до днешното си положение. На пръв поглед това не изглежда много, но при мащабите на планетата един градус прави съществена разлика.
В момента Северното полукълбо е в най-близката си позиция спрямо Слънцето през зимата, но по времето на "Зелената Сахара" е било точно обратното. Това довело до значително увеличаване на температурата в Северното полукълбо през лятото и повлияло на формирането на африканския сезонен мусон, станал причина за повишаване на температурата и в Африка.
В северната част на континента се създала огромна зона на ниско атмосферно налягане, която задържала влагата от Атлантическия океан над Сахара и превърнала пустинята в обширна зелена степ, изпълнена с живот. Смята се, че там е едно от първите места, където хората са опитомили биволи и кози.
Всичко това обаче изчезнало за по-малко от 200 години.
Така както "Зелената Сахара" се появила бързо и продължила 23 000 години, по същия начин изчезнала и се превърнала отново в пустиня. Регулярната промяна на оста на Земята била постепенна, но промяната на природата се оказала рязка.
"Това е пример за внезапно изменение в климата с мащаб, който лесно се е усетил от праисторическите хора", твърди Кейтлин Джоунс от Калифорнийския университет в Ървайн. "Фосили в океанските наноси показват много ясно, че периодът "Зелена Сахара" е напълно естествен и регулярен цикличен процес. Смятаме, че следващият подобен би трябвало да се случи след около 10 000 години."
Все пак това, което учените не могат да предвидят, е влиянието на парниковия ефект и глобалното затопляне.
Според Джоунс човешката дейност в момента е безпрецедентна за цялата история на Земята. Дори и да спрем да произвеждаме вредни емисии днес, те ще продължат да бъдат с високи нива и след няколко хиляди години, а текущата промяна на климата, провокирана от тях, ще продължава да оказва влияние върху естествените климатични цикли.
Въпреки това геоложките доказателства показват, че "Зелената Сахара" се случва от 23 милиона години насам, включително и в периоди, когато въглеродният диоксид в атмосферата е бил с по-високи нива от днешните.
В крайна сметка обаче си остава въпросът дали би могъл да бъде спрян процеса на разширяване на Сахара.
Авторитетно изследване, публикувано в списание "Science" през 2018 г. показва, че разполагането на мащабни инсталации за производство на слънчева или вятърна енергия би стимулирало увеличение на валежите в регионите на Сахара и Сахел и би допринесло за обръщане на негативната тенденция.
Подобни соларни и вятърни "ферми" увеличават локалната температури и влажността според съавтора на проучването Еухения Калнай от Мерилендския университет.
"Установихме, че широкомащабното инсталиране на слънчеви и вятърни ферми може да донесе повече валежи и да стимулира растежа на растителността в тези региони. Увеличаването на валежите е следствие от сложно взаимодействие земя-атмосфера, което се случва заради действието на слънчевите панели и вятърните турбини", смята Калнай.
Подобен проект означава реално строеж на десетки хиляди квадратни километри инсталации за добив на възобновяема енергия - едно начинание, което изглежда повече от невъзможно.
Не само, защото изисква колосални инвестиции и международно сътрудничество между африканските държави и техните партньори в Европа и Северна Америка в нива и мащаби непознати досега, но и защото тези проекти ще трябва да се реализират в изключително нестабилни региони на бедни страни, раздирани от вътрешни социални, политически, религиозни и военни конфликти.
В този смисъл май не ни остава друго освен да почакаме още десетина хиляди години преди да видим Сахара отново зелена.
