Това е последното място, на което човек би искал да попадне. Ако някъде действително съществува ад, то много вероятно би изглеждал точно като затвора Инсеин в една от най-бедните държави в света - Мианмар.
Нечовешки условия на живот, изключителна мизерия, пренаселеност, насилие, корупция, изтезания, смърт. Неслучайно затворът е познат сред местните и като "най-мрачната адска дупка", а международни правозащитни организации смятат, че престоят там е почти равносилен на смъртна присъда.
Наподобяващ гигантско колело, Инсеин се намира в Янгон - най-големият по площ град в Мианмар и бивша столица на страната. Затворът е наследство от колониалното управление в Британска Бирма, като е построен през 1877 г.
Днес той продължава да има специфичният архитектурен дизайн, който позволява да се наблюдава цялостната територия от една гледна точка в центъра на комплекса.
Идеята е всички затворници да бъдат под зрителното поле на охраната по всяко време, без да осъзнават че са наблюдавани.
Инсеин е най-големият затвор в Мианмар. Официално капацитетът му е около 5000 души, но се смята, че там се намират между 10 и 15 хиляди.
Голяма част от тях са затворени по политически причини. Обикновено остават с месеци преди началото на съдебния си процес или преди изобщо да им бъдат повдигнати някакви обвинения.
"В нашата килия бяхме около 100 души, а пространството бе 5x6 метра", споделя за BBC уличният продавач Мио Минт. "Всички трябвашe да спим настрани и да гледаме в една и съща посока. Тези, които могат да си позволят да плащат на пазачите всеки месец, могат да получат по-добро място спане."
Минт е задържан заедно със сина си през октомври 2021 г., като двамата са освободени 10 месеца по-късно. Първите седмици обаче са най-тежки, особено за сина му.
"Биха го жестоко в първата седмица", спомня си Минт. "Когато излезе от центъра за разпити, не можеше да ходи и двама души трябваше да го довлекат до килията. Видях много рани по тялото му. Изгаряния по брадичката и краката. Бяха извадили и два нокътя от пръстите на краката му."
Бащата и синът са само двама от хилядите политически затворници в Мианмар. В началото на 2021 г. военният лидер Мин Аун Хлаинг направи преврат и застана начело на военна хунта, прекъсвайки кратковременния опит за преминаване към демокрация и мир след десетилетия на граждански войни и кървави етно-религиозни конфликти.
За последните две години и половина армията прави всичко възможно, за да потуши със сила всякакви форми на протести. Това включва брутална кампания срещу собствените ѝ граждани.
Много жители на страната стават жертва на репресии, насилие и масови екзекуции, като това включва и атаки срещу цели селища и етнически прочиствания. Смята се, че над 3500 души са убити, а над 21 000 са арестувани след преврата, който свали гражданското правителство на Аун Сан Су Чи.
Основен инструмент за налагане на подчинение са институции като Инсеин.
Това е първото място, където са отведени 21-годишният Фио Лай Хлайнг и 19-годишният Си Тху Аун. Двамата са задържани заедно с още 27 души по обвинение в подготовка на бомбени атаки срещу военни цели.
Двата съдебни процеса срещу Хлайнг продължават три месеца, като за това време неговият баща успява да го види два пъти, няколко седмици преди окончателната му присъда от седем години затвор. По думите на възрастният човек синът му е изтезаван в пет различни центъра за разпит.
"Завели са го в морга и са му показаха всички разлагащи се тела там, а след това са казали, че животът му струва по-малко от чувал въглища", разказва бащата на Хлайнг. "Бяха го простреляли в крака и бяха мачкали пищялите му с метални прътове. Имаше голям оток на тила, изкълчена ръка и изместен гръбначен прешлен."
Ко Бо Ки е председател на Асоциацията за подпомагане на политически затворници, който също е бил "гост" на Инсеин. Той прекарва общо седем години и три месеца в различни затвори, след като участва в масовите антиправителствени бунтове през 1988 г.
В Инсеин Бо Ки излежава една година в изолирана килия с размери 2,5х3,5 метра, където единствените мебели са постелка на пода и кофа, вместо тоалетна. Всяка сутрин в продължение на около две седмици той казва, че е правил "упражнения" - принуждаван да заема неудобни пози и ако не успее, е бил бит.
През това време не му не е имал разрешение да се къпе и е спял на бетонен под.
В целия затвор е имало само 3 лекари, които да се грижат за 10 000 души. В резултат на мизерните хигиенни условия и минималните медицински грижи е имало чести епидемии на туберкулоза, краста и дизентерия. Психичните заболявания също са били широко разпространени.
"Никога не ни даваха лекарства, ако някой вдигне температура", спомня си Бо Ки пред The Guardian. "Някой отиваше в лечебницата, само когато вече е твърде зле. Затова там умираха много хора. Болните искаха да отидат в лечебница, но надзирателите никога не им позволяваха, докато не стане твърде късно."
Години след освобождаването на Бо Ки ситуацията в Инсеин не е много по-различна.
Все пак в началото на май военната хунта обяви амнистия за общо 3113 затворници, включително 98 чужденци. Други 38 души получиха смъкчаване на своите смъртни присъди.
Подобни действия са сравнително чести откакто хунтата взе властта в страната. Например през януари по случай националния празник бяха амнистирани 7000 души.
Те обаче остават остават заложници на режима, тъй като нямат позволение на напускат страната, а според местните закони присъдите им могат да се възобновят във всеки един момент.
