Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Бруталната армия, на която просто не ѝ пука от нищо

Репресии, насилие, масови убийства и етнически прочиствания срещу собственото население Снимка: Getty Images
Репресии, насилие, масови убийства и етнически прочиствания срещу собственото население

През тази седмица се навърши една година от военния преврат в Мианмар, която в България, е позната и с по-старото си име Бирма.

Миналия февруари военният лидер Мин Аун Хлаинг пое пълния контрол над управлението, разрушавайки всяка надежда, че страната с 55 милиона души население може да се превърне в действаща демокрация.

За цялото това време армията прави всичко възможно, за да потуши със сила всякакви форми на протести. Това включва брутална кампания срещу собствените ѝ граждани.

Много жители на страната стават жертва на репресии, насилие и масови екзекуции, като това включва и атаки срещу цели селища и етнически прочиствания.

Смята се, че от началото на вълненията през февруари миналата година досега са загинали над 1500 души според базираната в Тайланд Асоциация за подкрепа на политически затворници, докато ООН съобщава за повече от 400 000 бежанци в посока Индия и Тайланд.

Може да се каже, че за една голяма част от насилието пряка отговорност има армията на Мианмар, която е известна с името си Татмадау или "въоръжени сили" на бирмански език.

Това е истинската сила, която реално стои зад управлението на Мианмар в момента. В исторически план именно армията е водещият фактор в политиката на страната и в много отношения се е превърнала в синоним на авторитаризъм и репресия.

Войници по време на протести в Янгон средата на февруари миналата година Снимка: Getty Images
Войници по време на протести в Янгон средата на февруари миналата година

Корените могат да се проследят още по време на Втората световна война и въздигането на Бирманската освободителна армия, създадена с японска подкрепа за борба срещу британското колониално управление.

Сред първите революционери е и Аун Сан, баща на носителката на Нобелова награда за мир Аун Сан Су Чи, която бе свалена от власт чрез миналогодишния преврат, а в момента лежи в затвора.

В същото време обаче се появяват военно-политически организации като като Комунистическата партия на Бирма и Каренската националноосвободителна армия. 

Тук трябва да се направи едно пояснение за изключително сложната социална структура на самата държава, която ще характеризира какво ще се случи с нея в следващите десетилетия чак до днес.

Мианмар е една от най-разнородните в етническо отношение държави в Азия. Според данните страната в страната има осем официално признати етнически групи, съставени от общо 135 подгрупи, които говорят на 118 езика от пет различни езикови семейства. Това показва до каква степен е фрагментирано мианмарското общество в социално-културно отношение.

Влиянието на политически идеологии като национализъм и комунизъм допълнително усложнява ситуацията, а отказът на определени етноси да получат достойно политическо представителство,  се оказват всички необходими съставки в рецептата за нестихваща гражданска война, която продължава с десетилетия.

В крайна сметка Мианмар (тогава Бирма) получава независимост през 1948 г., а Татмадау се издига като основна и най-силна фракция, но поне през първите години стои далеч от политиката.

През 1962 г. обаче бившият военачалник генерал Не Уин използва Татмадау, за да направи преврат и да установи една от най-бруталните диктатури на 20-и век. С помощта на армията той налага еднопартиен режим, чиито абсурдни социалистически и изолационалистки политики превръщат страната в една от най-бедните в света.

Снимка: Getty Images

На този фон в продължение на десетилетия Татмадау води непрекъсната война с променящ се интензитет с множество различни, бунтовнически, сепаратистки и националистически армии и организации.

Действията на всички групировки могат да бъдат не по-малко жестоки и брутални от тези на Татмадау. През цялата история на конфликтите, и бунтовниците, и армията често употребяват тактиката на "изгорената земя" срещу цивилни, включително унищожение и депопулация на цели райони.

Масови убийства, изнасилвания, робски труд и използване на цивилни за разчистване на минни полета са обичайни практики за всички враждуващи фракции.

За периода 1999 - 2014 г. почти 3500 души, основно цивилни, стават жертва на противопехотни мини в Мианмар, което означава, че държавата е на трето място в света след Афганистан и Колумбия по този показател.

Много често отношенията между Татмадау и другите фракции зависят и от разпределението на ресурсите от отглеждане и разпространение на наркотици.

Мианмар е част от така наречения "Златен триъгълник", включващ още Лаос и Тайланд, който се явява един от световните центрове за производство на опиум и хероин.

Всъщност именно непрекъснатите мини войни с различните бунтовници и сепаратисти поддържат армията в постоянна готовност и я превръщат в една ефективна бойна машина. Кампания след кампания калява войниците, а те свикват да убиват свои съграждани.

Затова в момента те нямат особен проблем да го правят с протестиращи срещу тях.

Само по себе си военното съсловие представлява една съвсем отделна част от мианмарското общество. Държава в държавата, чиито представители (предимно етнически бирманци будисти) живеят изолирано като отделна каста и разбират себе си като олицетворението на мианмарската нация.

Съществуват в рамките на собствената култура, където всички различни автоматично се възприемат за врагове и терористи.

В момента армията е изправена срещу подновена съпротива на бунтовнически и сепаратистки фракции в различни части на държавата, но и срещу новопоявилите се Народни сили за самоотбрана - съюз от фракции, които се появяват месеци след преврата и са верни на действащото в изгнание Правителство на националното единство, съставено от депутати от разпуснатия парламент.

На много места бунтовниците устояват, тъй като познават местния терен и имат по-силни отношения с локалните общности.

Друга форма на съпротива е и движението за гражданско неподчинение, което има за цел да дестабилизира военното управление чрез икономически бойкоти на свързани с армията предприятия, напускания и общи стачки.

В Мианмар една голяма част от икономиката е пряко или косвено свързана с Татмадау, като фирми около висшето командване държат контрола върху природните ресурси на страната, както и в мащабни инвестиции във всеки един голям бизнес.

На международно равнище хунтата е подложена на санкции и изолация, като се правят опити и за ограничаване на нелегалния поток на оръжие към страната.

Проблемът е, че военните имат богат опит във водене на война срещу много противници и международна изолация.

И затова по нищо не изглежда да им пука какво се случва около тях.

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените