Не, не става въпрос за шарена риба от детска анимация. Нито пък за едноименния герой от класиката на Жул Верн "Двадесет хиляди левги под водата".
Пойнт Немо е алеч по-прозаичен, макар и да са малцина тези, които са го виждали. Това е едно от най-изолираните места на планетата.
Толкова е изолирано, че най-близкият разумен живот до него се намира... в Космоса.
Огромната площ е разположена в южната част на Тихия океан - някъде между Нова Зеландия и Чили, като представлява едно от общо осемте места в света, които науката нарича "полюс на недостъпност." Казано иначе, това са най-отдалечените и трудни за достигане точки, разположени на сушата или в морето.
В случая Пойнт Немо е най-отдалечената точка от която и да е суша. Най-близката земя се намира на около 2700 километра и представлява необитаемо островче. Най-близката населена земя пък е още по-далеч - Чили е на повече от 4200 км в източна посока.
Единственият човек, който има претенцията да е ходил дотам, е британският пътешественик Крис Браун. През март месец тази година той завърши 10-дневното си пътуване.
В района са преминавали различни търговски кораби, дори регати, но Браун е единственият, който може да се похвали, че е плувал в най-отдалечената точка на света.
Затова често пъти единственият разумен живот наоколо се оказват астронавтите в Международната космическа станция, която от време на време прелита отгоре на височина от около 400 километра.
Обхватът на "точката" е огромен, тъй като се смята, че цялото пространство може да побере в себе си площта на 34 държави с размера на Франция.
Границите му са дефинирани от хърватския геолог Хрвойе Лукатела, който също така дава и наименованието, вдъхновено от героя капитан Немо на Жул Верн. Думичката "немо" идва от латинския и означава "никой".
Едва ли има по-подходящо име за място, където буквално няма никого и нищо. Дори морската флора и фауна са изключително бедни поради изолираността, липсата на океански течения и невъзможността да достигнат каквито и да е хранителни вещества. Там трудно оцелява нещо, различно от микроорганизми.
Затова Пойнт Немо се е превърнал в обект на особено необичайно внимание - космическата индустрия.
Причината всъщност е съвсем логична. Мястото е идеално за космическо гробище и пенсиониране на космически апарати. От 70-те години насам там са потопени около 300 космически летателни средства и извадени от употреба сателити.
Ако останат в космоса, те ще бъдат далеч по-опасни. В момента има десетки хиляди предмети в околоземната орбита, които с времето ще стават все повече и повече. Оставането на ненужните само ще увеличава космическия боклук и ще прави пространството трудно използваемо и дори опасно.
Колкото повече стават обектите, толкова повече се увеличава вероятността от колизии като във филма "Гравитация", награден със седем награди "Оскар". В него унищожаването с ракета на стар сателит създава облак от космически отломки, които се движат с огромна скорост, унищожавайки по пътя си спътници, телескопа "Хъбъл", както и космическа совалка на НАСА.
Потенциално това е съвсем реалистичен сценарии, а науката е решила, че вместо да бъдат зарязвани в Космоса, по-безопасно ще бъде старите апарати да се запращат на дъното на най-отдалечената точка в океана, където няма опасност да навредят на околната среда, морския или въздушния трафик.
Подобна ще бъде съдбата на Международната космическа станция. Нейният срок на експлоатация изтича през 2030 година и вече е ясно по какъв начин ще приключи съществуването ѝ.
Компанията SaceX на Илон Мъск получи договор от НАСА, според който трябва да построи специално летателно средство за извеждане на МКС от орбита. То ще изтегли конструкцията с тегло от над 430 тона и дължина 110 метра до място над Пойнт Немо.
Останалото ще свършат земната гравитация и атмосфера.
Голяма част от станцията ще изгори при падането си, но много парчета ще паднат в морето и ще се озоват буквално на края на света.
