Израело-палестинският конфликт е един от най-дългите и сложни съвременни конфликти, който повече от едно столетие представлява източник на нестабилност за целия Близък изток. Безбройни са жертвите и засегнатите, чиито истории могат да достигнат до света благодарение на работата на журналисти и репортери.
Работа, която може да бъде опасна и дори смъртоносна, както показва убийството на журналистката Ширин Абу Акле.
Тя бе застреляна на 11 май т.г., докато отразява израелска военна операция на Западния бряг, а смъртта ѝ демонстрира колко може да струва работата в конфликтни зони.
Тази седмица, след няколко месеца отричане, израелската армия за първи път призна, че има "голяма вероятност" палестинско-американската журналистка от "Ал Джазира" да е била убита от израелски войник.
"Изглежда, че не е възможно недвусмислено да се определи източникът на изстрела, убил г-жа Абу Акле. Въпреки това има голяма вероятност тя да е била случайно улучена от стрелба на Израелските сили за отбрана по време на размяна на огън с въоръжени палестински нападатели", се казва в изявление на армията.
Армията обаче все още не предвижда да повдигне наказателни обвинения срещу някой от замесените войници, както се споменава в отделно изявление с пояснението, че "няма подозрение за извършване на криминално престъпление, което да налага започването на разследване."
Според версията на армията военните не са знаели, че стрелят по журналист, тъй като Абу Акле е била с гръб към тях в този момент и съответно те не са можели да видят големия надпис "PRESS" на предната част на нейната жилетка.
Проблемът в случая е, че няколко независими разследвания показват, че може би не е било точно така.
Приживе Абу Акле е едно от най-разпознаваемите лица в арабската секция на телевизия "Ал Джазира" и в продължение на 25 години се занимава с отразяване на конфликта. Заради нейната известност смъртта ѝ предизвиква реакцията на ООН, САЩ и Европейския съюз, които остро осъждат убийството и призовават за прозрачно разследване.
Официалната позиция на "Ал Джазира" е, че става въпрос за умишлено убийство, извършено от израелските войници. На същото мнение са и палестинските власти, включително президентът на Автономията Махмуд Аббас, както и председателят на Организацията за освобождение на Палестина Хюсеин ал Шейх, които обичайно използват подобни случаи за свои политически цели.
"Репортери без граници" от своя страна излизат с изявление, където се казва, че от 2018 г. насам 144 палестински журналисти са били ранени от израелски войници, докато Международната федерация на журналистите стига дори по-далеч и завежда дело срещу Израел в Международния наказателен съд.
В него са споменати още три случая от последните години. Радиоводещият Юсеф Абу Хюсеин загива при въздушен удар през 2021 г., докато брат му Ахмед умира три години по-рано от огнестрелна рана в корема, докато отразява антиизраелски протест.
По същия начин умира и фоторепортерът Ясер Муртаджа, който през април 2018 г. е прострелян смъртоносно по време на протест срещу Израел в Ивицата Газа.
Те обаче не са единствените убити журналисти в този конфликт.
Според данни на ЮНЕСКО от 2002 г. насам са загинали общи 21 военни кореспонденти, фотографи, репортери, журналисти и активисти.
Сред тях са италианецът Симоне Камили и колегата му в "Асошиейтед прес" Али Шехда Афаш. Двамата загиват през 2014 г., докато отразяват неуспешния опит за обезвреждане на израелска самолетна бомба, паднала на футболно игрище.
Три години по-рано журналистът Виторио Аригони е отвлечен и екзекутиран от членове на радикална палестинска организация.
Най-известно обаче е името на носителя на пет награди "Еми" Джеймс Милър, който заснема поредица от документални филми за войните в Косово, Афганистан, Чечня и Корея. Същото прави и през 2003 г, докато интервюира палестинско семейство от Газа.
Когато на улицата се появяват няколко израелски бронетранспортьора, той и екипът му излизат с вдигнат бял флаг, но срещу тях е открит огън, а Милър се оказва смъртоносно покосен във врата.
След инцидента от израелската армия съобщават, че журналистът е станал жертва на кръстосан огън, въпреки че няма потвърждение да е имало стрелба от палестинска страна. Допълнителен фактор е била лошата видимост заради настъпваща нощ.
Общо взето сходна ситуация със случая на Абу Акле, където се извежда същия довод за жертва на кръстосан огън. Доколко е прозрачно разследването от израелска страна не е ясно, но за сметка на това има няколко други независими, които се извършват паралелно през последните два месеца.
Разследване на журналистическия екип на Bellingcat показва, че макар и на мястото да е имало въоръжени палестинци и израелски войници, то палестинците са били значително по-далеч.
Според Bellingcat доказателствата сочат към това, че стрелбата е била "премерена и умишлена, което предполага прецизно прицелване, а не безразборно разпръсване на куршуми, насочени към друг обект или човек".
Агенция АП прави своя реконструкция на събитията и заключава, че "подкрепя твърденията както на палестинските власти, така и на колегите на Абу Акле, че куршумът, който я е посякъл, е дошъл от израелско оръжие".
От своя страна CNN сверява показанията на осем очевидци с кадри от видеоклипове и мнението на оръжеен експерт, за да докаже, че в момента непосредствено преди смъртта на Абу Акле не е имало палестински бойци в близост до нея.
При толкова паралелни разследвания в крайна сметка не остава друго за израелската страна да признае вината си, макар и с половин уста.
В брифинг пред журналисти след официалното изявление представител на армията казва, че войникът, който вероятно е произвел смъртоносния изстрел, се е намирал в бронирана военна машина с ограничен обсег на видимост, не е идентифицирал Абу Акле като журналист и е помислил, че стреля по екстремисти.
"Когато войникът е взел това решение, то е било мигновено", твърди военният, цитиран от CNN. "Не е възнамерявал да нарани журналист от "Ал Джазира" или от друга медия. Той съжалява и аз съжалявам. Това не е било предвидено да се случи и не е трябвало да се случи."
Дали убийството на Абу Акле е целенасочено или пък е било резултат от нещастно стечение на обстоятелствата едва ли някога ще се разбере.
Много вероятно обаче тя няма да бъде последният загинал журналист в този конфликт.
