Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

"Не мисля, че Русия има право да съществува повече"

Мария Альохина и нейното бягство "като от шпионски роман" от Русия Снимка: Getty Images
Мария Альохина и нейното бягство "като от шпионски роман" от Русия

Вече са минали над 10 години, откакто Мария Альохина попада в полезрението на руските власти като опозиционен активист.

През февруари 2012 г. тя, заедно с Надежда Толоконикова и Екатерина Самуцевич влизат с шарените си скиорски маски в московския катедрален храм "Христос Спасител", за да изпълнят своята "пънк молитва" - "Богородице, изгони Путин!".

Трите млади жени от групата Pussy Riot успяха тогава да привлекат вниманието на света с протеста си, но заедно с това дойде и неприятната страна да бъдат следени изкъсо от властите, а публичните им действия да бъдат съдени не само от строги политици, но и от съда.

А особен фокус пада върху Альохина като основател и лидер на групата. Така, след като само в рамките на последната календарна година шест пъти е осъждана на лишаване от свобода за кратки периоди от по около 15 дни, опозиционната активистка решава, че най-сетне е време да напусне страната.

Капката, която прелива чашата, е решението на московския съд през април да промени присъдата ѝ от домашен арест на 21 дни в затворническа колония.

Макар и малки присъди, подобни затваряния целят да пречупят духа ѝ и да я спрат от това да изразява явно политическата си позиция, особено на фона на започналата руска инвазия в Украйна. Част от тях са за нарушаване на ковид разпоредбите, други - за подстрекаване към бунтове.

Пред The ​​Times 33-годишната Альохина коментира, че е под постоянно наблюдение от службите за сигурност, а последният ѝ арест е бил откровено публичен.

"Последният път бях в такси, когато две сиви коли ни блокираха отпред и отзад. Трима момчета изскочиха оттам, един от тях бутна шофьора с лицето към волана, докато другите двама ме измъкнаха от колата", разказва тя.

Впоследствие Альохина е обвинена в "оказване на съпротива при арест", като именно това подтиква съдията да издаде и ефективна присъда, отменяйки домашния ѝ арест. Преди това тя е била на свобода само за четири дни.

За да избегне затворническата колония и продължаващия тормоз срещу себе си, наложен ѝ заради изразяване на лично мнение, тя взима тежкото решение - да напусне Русия, поне временно.

Тя разказа пред New York Times как, облечена в яке с качулка и носеща раница на доставчик на храна, тя успява да се измъкне от московските полицаи, дошли към апартамента на неин приятел, където тя била отседнала, за да я приберат в ареста и да я изпратят към новия ѝ затвор.

Альохина описва цялото измъкване като "извадено от шпионски роман". Маскировката на разносвач на храна по домовете - с яке и раница на популярна фирма за доставки, сработва повече от добре. Полицаите дори не забелязват младата жена, преминаваща покрай тях.

По-интересното в случая е, че тази схема сработва за втори път. Нейната приятелка и колежка в Pussy Riot и общински съветник в московската община Люси Щайн, също използва дегизировка на разносвач на храна, за да се измъкне от Москва. Тя успява да се установи в Литва миналия месец.

Щайн взима това решение, след като на вратата на апартамента, който споделя с Альохина, намира поставена бележка, обвиняваща двете жени, че са предатели. И докато тя бяга, съквартирантката ѝ предпочита да остане, докато проблемите ѝ с властите не стигат тази си върхова точка.

Така Альохина решава, че е крайно време да напусне страната. При бягството си тя оставя телефона си, за да не я проследят, а близък приятел я откарва с колата си до границата с Беларус.

Там нещата стават малко по-сложни. Младата активистка има в себе си литовска виза и се опитва да влезе в страната през Беларус с руския си международен паспорт, тъй като властите в родината ѝ са конфискували личните ѝ документи.

Проблемът идва от факта, че по това време Русия е обявила Альохина за издирване, тъй като буквално е бегълка от властите. Така тя се оказва задържана от беларуски граничари в продължение на шест часа, преди да бъде върната обратно. Скоро след това се пробва отново да мине границата с Литва, но недоверчивият дежурен офицер просто я отпраща.

На третия път вече нещата се получават. По това време тя вече има официални документи за пътуване като чуждестранен гражданин, постоянно пребиваващ в неназована европейска държава.

Те са ѝ донесени от приятел - исландския пърформанс артист Рагнар Кяртансон, който успява да убеди властите в съответната държава да издадат официални документи за Альохина, за да може тя да остане на свобода. Така документите са пренесени нелегално в Беларус, а скоро след това активистката успява да влезе в Литва.

Альохина разказва пред New York Times колко различно било отношението на граничарите, когато мислели за нея като за "европейка", а не за рускиня - много повече вежливо отношение.

Според нея фактът, че въобще е успяла да се измъкне от Русия и Беларус, е отражение на целия хаос в полицията и властите на двете държави - "дясната ръка не знае какво прави лявата".

В Литва тя се е събрала с колежките си от Pussy Riot и заедно дори подготвят турне, което започва на 12 май с концерт в Берлин. Цялото турне ще е в подкрепа на Украйна.

Въпреки всичко Альохина и днес продължава да се надява да се върне един ден в Русия, но войната в Украйна обаче е променила възгледите ѝ за родината ѝ.

"Не мисля, че Русия има право да съществува повече. Още преди имаше въпроси какво ни обединява като страна, около какви ценности се обединява държавата и накъде върви. Но сега не мисля, че това вече е въпрос", споделя тя.

За хора с остри и критични позиции в Русия има все по-малко място, като от началото на военната инвазия от страната хиляди руснаци вече са избягали зад граница.

Във Вилнюс, където Альохина вече е заобиколена от приятели и сподвижници, телефонът ѝ постоянно бълва съобщения за подкрепа и облекчение, че вече е "в безопасност". Тя обаче се дразни на тези добронамерени прояви, които според нея не са правилни.

"Ако сърцето ти е свободно, няма значение къде се намираш", категорична е активистката.

   

Най-четените