"Преди да пуснете прахосмукачката, задайте си въпроса дали наистина трябва да чистите точно в този момент, когато в Швеция е най-студено и когато електроенергията е не само най-скъпа, но и най-неекологична."
Този призив се върти по шведската обществена телевизия на фона на най-студените дни от зимата в страната.
"Свенска Крафтнет" - шведската електропреносна организация - издаде предупреждение, че заради студеното време електрическата мрежа ще бъде извънредно напрегната. Затова и по телевизията драматичен глас обяснява на зрителите да избягват ползването на прахосмукачки и като цяло да намалят собствените си разходи за електроенергия в името на климата.
Със студеното време потреблението на електроенергия логично се увеличава, а в страната това е равносилно на драстичен скок в сметките за ток, но също и в сериозно изпитание за компанията разпределител на електроенергията, която може и да не успее да издържи на напрежението.
Високите цени на тока дори принудиха някои бизнеси да "дръпнат шалтера" временно, защото за тях се оказа икономически неизгодно да работят, докато студовете продължават.
Пример за това е компанията Holmen, произвеждаща хартия, която изключи машините си за седмица именно с мотива, че произведената продукция няма да покрие като цена направения разход за електроенергия.
Всичко това разбуди недоволство както сред гражданите, така и сред политиците в опозицията. И прахосмукачките бързо се превърнаха в символ на дългогодишния дебат в страната за енергетиката.
Лидерът на опозиционната Християндемократическа партия Еба Буш публикува на личния си профил във Facebook снимка, на която стои с прахосмукачката си в снега. Към снимката тя коментира, че призивите за "норми за чистене с прахосмукачка" само и единствено показват големите проблеми на страната с доставките на електричество.
От Умерената партия пък споделиха графики, които призовават за общество, в което можеш да си пускаш прахосмукачката, когато поискаш.
Депутатът либерал Йоар Форсел е особено бурен в критиките си, заявяваки директно, че е срамно развита страна като Швеция да внася "мръсен ток" от чужбина, докато промишлените предприятия са принудени да спират работа, защото цената на тока е твърде скъпа.
Истината е, че енергията, генерирана от огромните водноелектрически централи и разширяването на вятърната енергия на север, от време на време не могат да покриват електрическите нужди на южната част на страната.
Вместо това в по-студените моменти на юг стават все по-зависими от вноса на електричество от страни като Германия, Дания и Полша, които все още използват ток от изкопаеми горива. Там също така в момента временно е задействана и електроцентрала, работеща с течно изкопаемо гориво, замислена специално за случаи като настоящия.
Проблемът обаче не е в това, че Швеция не произвежда достатъчно енергия, за да отговори на собствените си нужди, защото това просто не е вярно.
Всяка година Швеция изнася повече електроенергия, отколкото внася, но търсенето и предлагането варират в зависимост от сезоните.
От една страна, шведите все повече разчитат на възобновяема енергия - слънчева, вятърна и водна. А това са източници, които не могат да гарантират постоянен във времето приток на електричество. От друга страна пък, търсенето на електроенергия се увеличава през по-студените месеци, което изважда Швеция от крехкия баланс, който се опитва да постигне.
Колебанията между регионите са нормални, тъй като цените на електроенергията се определят от търсенето и предлагането.
В Северна Швеция има по-малко хора и съответно по-малко потребление. Същевременно с това обаче там се генерира и най-много електроенергия от различните централи за възобновяема енергия. Така че там понякога се стига до появата на излишъци от енергия.
Същевременно в моменти като този в Южна Швеция, където живее по-голямата част от населението, страдат от недостиг на електроенергия, а една от причините за това е, че липсва подходяща инфраструктура, която да пренесе достатъчно енергия, която да покрие повишеното търсене.
Така в един момент се оказва, че ако през лятото например в Северна Швеция се произвежда излишък от електричество, а през по-студените месеци на Юг може да се окаже, че няма и не може да се пренесе достатъчно енергия, която да удовлетвори нуждите на населението.
В такива моменти властите включват локални електроцентрали на течно гориво, които да спомогнат за това да се покрие цялото търсене на ток. Паралелно с това се внася енергия и от съседни държави като Германия, Дания, Полша и Литва, която се произвежда от въглища.
По принцип правителството има планове да развие електропреносната инфраструктура между Севера и Юга, която до голяма степен би могла да ограничи до минимум моментите на подобен недостиг на електроенергия, какъвто се наблюдава сега. Проблемът е, че това може отнеме до 20 години.
Фокусът на властите обаче е ориентиран по-скоро в друга посока. Оттам се оправдават с това, че тук се говори за сезонен проблем, който съществува само през по-студените зимни дни. Управляващите се концентрират много повече върху по-мащабната реформа и преминаването изцяло към зелената енергетика.
"Искаме да се превърнем в един вид супербатерия на Северна Европа с чиста електроенергия - и сме на път да го постигнем. Днес изнасяме повече ток откогато и да било преди, като в същото време внасяме по-малко и използваме значително по-малко изкопаеми горива", коментира пред "Дойче веле" депутатът от "Зелените" Лоренц Товат.
Целта на Швеция е цялата електроенергия да бъде на 100% възобновяема до 2040 г. Има дългогодишни амбиции да се намали зависимостта както от ядрената енергия, така и от петрола и вместо това да се използва вятърна, водна и слънчева енергия.
Мнозина се притесняват обаче от тази идея и настояват към микса с "чиста енергия" да бъде включена и тази, която се произвежда от атомни електроцентрали. Към момента около 1/3 от потребяваната енергия в Швеция идва от шестте АЕЦ-а, които страната все още поддържа. Плановете на властите са обаче те да бъдат затворени преди 2040 г.
Някои политици обаче са на мнение, че това само ще влоши проблемите с непропорционалното разпределение на електроенергията и ще доведе до зачестяването на подобни ситуации като сегашната.
Затова те искат Швеция да запази ядрените си централи и дори да изгради нови, по-малки централи, които да служат за производството на сигурна енергия. Застъпниците на АЕЦ-ите се аргументират с това, че те са по-сигурни, по-икономични и абсолютно необходими за покриване на нарастващото търсене на електроенергия.
И една солидна част от шведите - над 40% според скорошно допитване от края на 2020 г. - са съгласни с тази идея или поне да бъдат оставени действащите в момента централи.
Общото мнение обаче е едно - колкото и шведите да имат афинитет към опазването на природата и борбата за чиста енергия, никой не е доволен, когато държавата го кара да не пуска прахосмукачка, защото навън е твърде студено.
