Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Чиста енергия? Някои смятат, че отговорът се крие отново в "Мирния атом"

Може ли ядрената енергия да помогне в борбата срещу климатичните промени? Снимка: Getty
Може ли ядрената енергия да помогне в борбата срещу климатичните промени?

Ядрото на реактора ще бъде почти изцяло запълнено с ядрени отпадъци, което е чудесен начин за справянето с още един екологичен проблем.

Освен това реакторът трябва да може да работи в продължение на 60 години, без да се зарежда с гориво. А според авторите на проекта тази централа би могла да покрие нуждите на целия свят, само с ядрените отпадъци, произведени от САЩ.

Може да звучи като някой от фантастичните романи на миналия век, но идеята за атомните централи преживява един специфичен ренесанс, особено през последните години.

Това ли е решението на всички наши енергийни проблеми? Линдзи Болс, един от инженерите на фирмата, подготвяща проекта - TerraPower, вярва, че е така. Проектът още е в доста начална фаза, но плановете са готови напълно.

"Течният натрий ще се нагрява до повече от 500 градуса по Целзий точно там, където сега стоим", обяснява Болс. "Вярваме, че този тип централа може да генерира неутрално за климата електричество, по-надеждно и безопасно от всяка друга електроцентрала в света."

TerraPower е един от все повечето стартъпи, които се опитват да вдъхнат нова надежда в силата на "мирния атом". Седалището на компанията се намира в Белвю, предградие на Сиатъл, където високомерието на Западния бряг се е сляло с дълбоката вяра в технологиите и не по-малко дълбоките джобове на инвеститорите.

Компанията е основана още прези 13 години от Бил Гейтс, който и досега е в борда на директорите. От създаването й досега той е вложил в нея 500 млн. долара.

С други думи, условията в тази среда са идеални за развитие на някои революционни идеи, що се отнася до реакторите и ядрената енергетика. А когато самият Бил Гейтс е на борда, това само усилва тежестта на проекта.

"Ядрената енергия е идеална за справяне с проблемите покрай климатичните промени", отбелязва той в свое отворено писмо преди година. И Гейтс не е единственият, който споделя този оптимизъм.

33 години след катастрофата в Чернобилския реактор и 8 години след аварията във Фукушима ядрената енергия отново придобива по-широко и по-отворено приемане от масовата общественост, особено на фона на притесненията за замърсяването на въздуха.

През декември на конференцията на ООН за изменение на климата в Мадрид основната повтаряща се идея беше, че всички държави трябва да работят за намаляване на въглеродните си емисии, защото заплахите от ефектите на климатичните промени започват да се усещат много пряко - топящи се ледници, покачване на морското равнище и т.н.

За някои ядрената енергия може да е точното решение на този проблем - все пак при делението на атоми не се произвежда никакъв въглероден диоксид...

Дори самият климатичен ястреб - шведската тийнейджърка активистка Грета Тунберг наруши екологичното табу около ядрената енергия наскоро.

"Според IPCC (Междуправителственият комитет по изменението на климата - б.р.), това може да бъде малка част от много голямо ново енергийно решение без въглерод", коментира тя във Facebook през март. След протести от страна на нейни последователи, 16-годишната активистка се видя принудена да се поправи и да доуточни, че по принцип тя самата е против ядрената енергия.

Цялата ситуация около публикацията на Тунберг и гнева в социалните мрежи около него са емблематични за дилемата около ядрената енергия по принцип.

IPCC, Международната агенция по енергетика, Мрежата за решения за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации, експерти от Масачузетския технологичен институт (MIT) и дори критичният Съюз на заинтересованите учени в САЩ смятат ядрената енергия за важно средство за ограничаване глобалното затопляне.

Но общественото недоверие към този тип технологии остава високо на фона на двата големи инцидента, които светът е видял до момента. Критиците на "мирния атом" твърдят, че ядрените реактори са твърде скъпи и твърде сложни и най-вече - твърде опасни.

Привърженици като Гейтс или Мирволд, от друга страна, искат да докажат обратното и обещават източник на почти неизмерими количества енергия.

Инженерите, особено в Китай и САЩ, си поставят за цел да обновят технологиите в конвенционалните електроцентрали.

Поне 40 компании и изследователски институти в момента работят върху малки, модулни реактори или визионерски атомни електроцентрали, които според тях ще бъдат това, което конвенционалните електроцентрали никога не биха могли да бъдат: чисти, икономични и безопасни.

Новите реактори ще използват делящи се материали като ториева или уранова сол и ще се охлаждат с разтопена сол или течен натрий. Вместо да произвеждат нови отпадъци, някои дори обещават да могат да работят с вече изхвърлен отпадък от отработено ядрено гориво от традиционните АЕЦ.

И може би най-важното: Вместо да използват инсталациите за производство на електроенергия, както беше досега, енергията им в бъдеще също ще се използва за производство на водород за автомобили, влакове и промишлеността, за подаване на топлина за отоплителни системи или като мощности за енергоемката химическа и петролна промишленост. И всичко това без въглероден диоксид да се изпуска във въздуха.

Транспортът, сградите и промишлеността са отговорни за около 40 процента от общите емисии на парникови газове днес. Само една всеобхватна "декарбонизация" - не само на електроенергийния сектор, но и на целия енергиен сектор - би позволила да се намалят глобалните емисии на CO2 с 90 процента до 2050 г. - дългосрочната цел, поставена от международната общност, смятат експерти.

Дали обаче нещата са толкова прости? Историята на използването на ядрената енергия е белязана от неуспехи, аварии и катастрофи.

Нерешеният въпрос за окончателно складиране и съхранение на ядрените отпадъци остава, а с него и опасността от разпространение на радиоактивен материал за военни цели.

Основният проблем с ядрената енергия обаче е цената му. Конвенционалните централи са просто твърде скъпи и ядрената енергия не може да бъде печеливша без държавни субсидии.

Двата реактора, които съставляват британската атомна електроцентрала Hinkley Point C, са отличен пример за това. Реакторите на централата са на път да се превърнат в най-скъпите строителни проекти досега, като разходите около построяването им в експлоатация надхвърлят вече 26 милиарда евро.

Самото строителство изостава с осем години от първоначалния график, а три правителства (тези на Обединеното кралство, Франция и Китай), както и две енергийни компании са инвестирали в проекта. Без гарантираните тарифи за захранване растенията никога не биха се изплатили.

Проблемите, свързани с ядрената енергия, се отразяват и във факта, че към момента тя доставя само 10,2 процента от световния енергиен микс, което е намаление със 17% през 1997 г.

Точно когато светът би могъл да използва повече неутрална въглеродна енергия, използването на ядрената енергия намалява. Международната агенция по енергетика изчислява, че до 2040 г. общото производство на атомни електроцентрали може да спадне с още две трети, тъй като все по-голям брой централи стават неикономични за експлоатация, твърде са стари или вече не са желани от обществото.

Условията едва ли биха били по-лоши за обявяване на ренесанс на ядрената енергия. И така, защо някои компании все пак го преследват? Жозе Рейес, бивш професор в щатския университет в Орегон, е един от хората, които разработват собствен ядрен реактор.

Неговата компания се нарича NuScale и е широко разглеждана като най-интересния стартъп в рестартираната ядрена енергетика.

"Запитахме се как би изглеждал реактор за модерна енергийна мрежа, която разчита много на възобновяеми енергийни източници като вятърна или слънчева енергия", казва Рейес.

Реакторът на NuScalre се опитва да намали допълнително рисковете от авария при процеса на делене на атомите, който реално произвежда енергията, добавяйки нови защитни механизми и опаковки на реактора. Засега обаче проектът все още е само на ниво модел и е далеч от построяване и пускане в действие.

Засега плановете са следващата фаза на проекта да е готова до 2026 г. и да струва около 3 млрд. долара. NuScale очаква да може да генерира електроенергия на цена около шест цента на киловатчас, което би позволило дори на реактора да се конкурира с евтини газови централи на места.

Дали малки модулни реактори като тези наистина имат потенциал да подклаждат ядрен ренесанс? По-широкият въпрос е кой енергиен микс ще надделее, за да се постигнат целите за климата с възможно най-ниски разходи.

Има едно нещо, с което почти всички модели и изчисления са съгласни: Ако се движим напред, по-голямата част от електроенергията ще се доставя чрез смесица от слънчева, биомаса, вятърна и хидроенергия. А мечтите за ядрено бъдеще?

Все още има много неотговорени въпроси около това как ще изглежда "мирният атом" след няколко десетилетия. И това все още остава голямата задача за иноваторите в енергетиката.

Най-четените